гр. ЛЕВСКИ, _03.08._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети
юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова гр. дело № _781_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от
В.П.Р., Т.Е.Ш. и М.Г. И. – Ш.
срещу П.С.П. и П.К.П.
с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с присъда №111/19.11.2015
г., постановена по н.о.х.д. №462/2014 г. по описа на ОС - В. Търново, първият
ответник е признат за виновен в това, че на 14.03.2014 г. около 06:00 часа
предумишлено е умъртвил Е. Ш. в качеството му на полицейски служител на МВР,
при изпълнение на службата му – участие в полицейска операция на територията на
ОДМВР В. Търново. С присъдата съдът се произнесъл по иска на ищците в
качеството им на граждански ищци, като е уважил претенцията им и е осъдил П. да
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва: на М. И- Г.Ш. – сумата от 100 000 лв., на Т.Е.Ш. сумата от
100 000 лв. и на В.П.Р. сумата от 100 000 лв.
На ищците били издадени изпълнителни листове. Твърди се, че
с нотариален акт за покупко – продажба от 11.02.2015 г. №1711 том І, рег. №857,
дело 75 от 11.02.2015 г. е сключен договор за продажба между П.С.П. като
продавач и от друга страна П.К.П., от друга страна като купувач, с който
първият ответник е продал на втория ответник собствената си ½ идеална
част от подробно конкретизираните седем недвижими имота. Сочи се, че ответникът
П. е узнал за увреждането още на датата на извършване на деянието, впоследствие
бил задържан.
Вторият ответник П. знаел за увреждането, тъй като случаят
„Лясковец” е предизвикал широк отзвук в обществеността, като събитията са
обсъждани и публикувани във вестници, телевизия, електронни медии. Твърди се,
че пълномощното на продавача е заверено нотариално в затвора, както и че
сделките са изповядани на възможно най – ниската цена близо до данъчната
оценка, въпреки наличието на висока пазарна цена на имотите.
В документите било посочено, че платежно нареждане от 5900
лв., която сума продавачът декларирал, че е получил преди изповядване на
сделката, а купувачът – че е платил, като считат, че сума не е заплащана по
сделката.
Ищците молят съда да постанови на основание чл. 135 от ЗЗД
конститутивно решение, с което да обяви за недействителен спрямо В.П.Р., Т. Е. Ш.
и М.Г. И. – Ш. сключената между П.С.П. и П.К.П. покупко – продажба на недвижими
имоти, извършени с нотариален акт №171, том 1, рег.№857, дело №75 от 11.02.2015
г. Представени са доказателства, направени са доказателствени искания.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците, в който изразяват становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Считат, че не са налице предпоставките, които обуславят
иска по чл. 135 от ЗЗД.
Възразява
се, че липсва първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД –
ищците към датата на изповядване на сделката не са имали качеството на
кредитори на първия ответник. Възразява се, че не е налице и вторият елемент от
фактическия състав на извършваното действие, което уврежда кредитора. С извършената покупко – продажба не се целяло
увреда на кредиторите, първо, защото била извършена преди ищците да придобият
правото на вземане и оттам качеството на кредитори; второ – сделката била крайно
необходима на подсъдимия към оня момент П. да получи парична сума, с която да
организира защитата си в наказателния процес. Твърди се, че изложеното в пункт
ІІІ от ИМ - знание от страна на П.С.П. за увреждането било неясно по отношение
на това, за какво увреждане П. знае, за да преценят относимо ли е към предмета
на делото.
Оспорват
изложеното в пункт ІV от ИМ относно въпроса, че лицето, с което длъжникът е
договорял, в случая ответникът П.П., трябва също да е знаел за увреждането,
което понасят кредиторите в резултат на сделката.
Твърди
се, че към момента на извършване на сделката и до края на наказателния процес
по отношение на първия ответник е действала презумпцията за невиновност.
Страните по сделката не са имали намерения за увреда на кредиторите, изключва и
знанието за увреждане и по отношение на П.П..
Представят
писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че с
присъда №111/19.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. №462/2014 г. по описа на ОС
- В. Търново, П.С.П. е признат за виновен в това, че на 14.03.2014 г. около
06:00 часа предумишлено е умъртвил Е. Ш. в качеството му на полицейски служител
на МВР, при изпълнение на службата му – участие в полицейска операция на
територията на ОДМВР В. Търново. С присъдата съдът се произнесъл по иска на
ищците в качеството им на граждански ищци, като е уважил претенцията им и е
осъдил П. да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва: на М. И. Г. - Ш. – сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на престъплението, в
едно със законната лихва от 14.03.2014 г.; на Т.Е.Ш. - сумата от 100 000
лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
престъплението, в едно със законната лихва от 14.03.2014 г. и на В.П.Р. сумата
от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2014 г. до
окончателното й изплащане.
На ищците били издадени изпълнителни листове, копие от
които са представени.
Установява се, че с нотариален акт
за покупко - продажба №171, т.1, рег.№ 857, дело №75 от 11.02.2015 г., П.С.П. е
продал на П. ½ ид. част от недвижими имоти находящи се в землището на с.
Градище.
Трайната, последователна и константа
практика на ВКС е ясна и непротиворечива.
Всеки е длъжен да поправи вредите
които виновно е причинил другиму. При непозволеното увреждане деликвентът
придобива качеството на длъжник от момента на причиняването на деликта
/престъплението/. От този момент той дължи обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и от този момент той дължи и законна лихва върху
обезщетението, съгласно чл.84 ал.3 във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като
изпада в забава без покана и то, считано от причиняването на увреждането. В
този смисъл е практиката на ВКС.
От изложеното следва, че е без значение за възникване на
отговорността на причинителя на увреждането спрямо пострадалия – кредитора кога
е придобил качеството на обвиняем и кога е постановена осъдителната присъда.
Същественото за отговорността
причинителя на увреждането спрямо увредения е датата на самото увреждане. От
този момент той придобива качеството на длъжник, след като спрямо него има и
постановена окончателна осъдителна присъда, с която е признат за виновен в
извършването на престъплението от което е настъпило непозволеното увреждане.
От този момент всяко негово
разпореждане възмездно или безвъзмездно със свое имущество, с което по този
начин намалява собственото си длъжниково имущество и патримониум, подлежи на
ревизиране по реда на чл.135 ал.1 от ЗЗД, в смисъл, че може да бъде предмет на
прогласяване на относителната недействителност на сделката по отношение на
кредиторите на този длъжник.
Без значение са мотивите поради които се намалява
длъжниковото имущество. Законът
се интересува само от факта в кой момент едно лице придобива качеството на длъжник
спрямо друго лице и дали след този момент длъжникът по някакъв начин се е
освободил от имуществото си прехвърляйки го на трети лица като по-този начин
затруднява и лишава кредитора от възможността да събере вземането си от това
имущество. Затова законът дава възможност на ощетения кредитор да иска
обявяване недействителността на такава сделка спрямо себе си в смисъл, че
прехвърлянето на собствеността върху имота не може да му се противопостави и последният може да насочи изпълнението си
срещу този имот, независимо кой го е придобил.
Съдът приема, че към момента на
извършване на сделката е налице вземане в полза на ищеца, което обуславя
неговото качество на кредитор.
В съдебната практика се приема, че
кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане,
установено с влязло в сила решение, но и лицето, което има вземане, без това
вземане да е признато по надлежен ред със съдебно решение. От значение е
вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. В настоящия случай
вземането на ищците е възникнало с извършване на деянието от ответника П. на
14.03.2014 г., от който момент възниква за ищеца вземането му а обезщетение от
непозволено увреждане, като извършената покупко – продажба е от дата 11.02.2015
г.
Съдът,
сезиран с иска по чл. 135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила
решение, с което се отрича качеството на кредитор, тъй като оспорената сделка е
недействителна единствено по отношение на увредения кредитор. По настоящото
дело липсва влязло в сила решение, с което да е отречено на ищеца качеството му
на кредитор, поради което съдът приема, че първата предпоставка от фактическия
състав на иска е налице.
Вторият елемент от фактическия
състав на чл. 135 от ЗЗД, който следва да бъде установен, е извършването на
действия, с които длъжникът уврежда кредитора. Увреждане е налице, когато
длъжникът е увеличил неплатежоспособността си. Това може да стане с действия,
които намаляват имуществото на длъжника, което изцяло служи за общо обезпечение
на неговите кредитори.
Длъжникът
П. с извършеното на 11.02.2015 г. и след възникването на вземането на ищците
прехвърляне на недвижимите имоти безспорно е намалил имуществото си. Сделката е
осъществена в момент, когато е налице задължение на ответника П. към ищците. С
договора за покупко – продажба е
намалена възможността на кредитора за удовлетворяване с цялото имущество на
длъжника, поради което съдът приема, че е налице и втората предпоставка за
провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД – увреждащо кредитора действие на
длъжника.
Павловият иск изисква наличието на
субективен елемент за успешното му провеждане.
В случай, че действието е възмездно,
какъвто е настоящият случай възникването на преобразуващото право по чл. 135 от
ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял да са
знаели за увреждането.
Фактите относно субективното
отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял трябва да се докажат от
кредитора при условията на пълно и главно доказване.
Знанието за увреждане от страна на длъжника означава на
същия при извършване на атакуваното правно действие да е известно, че с него
уврежда кредиторите си. В настоящия казус това знание е налице. П. е знаел, че
срещу него се води наказателно производство. По отношение на него е била взета
мярка за неотклонение задържане под стража. Пред ВТОС обвинителният акт е бил
внесен на 18.12.2014 г., след като всички материали са били предявени на
обвиняемия.
Съдебната практика приема, че знанието
на приобритателите на недвижими имоти за увреждането на кредиторите на техния
приобритател може да се установява с
всички допустими доказателствени средства. Не е необходимо това знание да
включва представата за точната величина на дълга, а само за увреждането на
кредиторите с отчуждаването на имоти.
Съвкупната преценка на доказателствата следва да създава
сигурно и несъмнено убеждение за осъществянане на факта на знанието за
увреждане на кредитора.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че сделката е била изповядана, за да се набавят
парични средства за защитата на П. в наказателния процес. Представените
договори за правна защита са оспорени от ищците. Видно от същите, част от тях
са неотносими, тъй като са за период, предхождащ сделките. Съдът намира, че
тази теза е опровергана и от представените по делото извлечения от банковите
сметки на П.П. и С. С. и депозитите по тях.
Съдът
приема, че П. е знаел, че сделката ще увреди кредиторите на П.П..
Основание за този извод са родствените връзки между двамата
ответници, предполагащи осведоменост за делата на длъжника, последващи
разпоредителни действия с предмета на сделката, в какъвто смисъл е съдебната практика.
В дадените от ответника П. обяснения
в дисциплинарно производство П. сочи, че искал да помогне, от което може да се
направи извод, че е знаел за положението, в което се намира П., още повече, че
наказателният процес е отразяван от радио, телевизия, печат.
Освен това, ответниците са сключили и договор за издръжка и
гледане, и ако мотивът на ответниците е финансова помощ, то и тази сделка
нямаше да е поемане на задължение за издръжка и гледане, а покупко – продажба.
Вторият ответник е сключил сделката с пълномощник на първия
ответник, като пълномощното е заверено в затвора – Ловеч.
Изложеното мотивира съда да формира извод за осведоменост
на третото лице – приобритател за делата на длъжника и за задължението му към
ищеца за обезвреда на причинените неимуществени вреди.
Преценени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства обуславят категоричен и еднозначен
извод, че ответникът П. е осъзнавал, че с извършването на сделката с имота на
ответника П. се ограничава възможността на ищците да се удовлетворят чрез
принудително изпълнение върху имотите.
При събраните по делото доказателства
и по изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай фактическият
състав на чл. 135 от ЗЗД е изцяло осъществен, искът – доказан, поради което и
като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците направените деловодни разноски съгласно
представения списък на разноските в размер на 2625.08 лв.
На основание изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на В.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Т.Е.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** *** М.Г. И.
– Ш., ЕГН **********, с адрес: *** *** договор за покупко – продажба на
недвижими имоти, сключен с нотариален акт № *** том *** рег. №*** дело №*** от ***
г. на нотариус с рег. №*** на нотариалната камара, по силата на който П.С.П.,
представляван от пълномощника си С. Н.С.е продал на П.К.П. по ½ ид част
от всеки от недвижимите имоти, находящи се в землището на с. Г., обл. П.,
представляващи:
поземлен имот
с номер ****, с площ 3 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
***, с начин на тройно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: трета, при граници и съседи: имот***;
поземлен имот
с номер ***, с площ 24.996 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
*** с начин на трайно ползване:нива, категория на земята при неполивни условия:
трета, при граници и съседи: имот №335014-нива на н-ци на С. Р. С..и др.; имот ***
поземлен имот
с номер ***, с площ 9.502 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
*** с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: ***
поземлен имот
с номер ***, с площ 15.004 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
*** с начин на трайно ползване:нива, категория на земята при неполивни условия:
трета, при граници и съседи: имот ***
поземлен имот
с *** с площ 10.572 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при
неполивни условия: трета, при граници и съседи: ***;
поземлен имот
с номер ***, с площ 9.995 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
***, с начин на трайно ползване: използв. ливада, категория на земята при
неполивни условия: трета, при граници и съседи: ***
поземлен имот
с номер ***, с площ 7.580 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ
***, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: трета, при граници и съседи: ***
ОСЪЖДА П.С.П. ЕГН**********,
с адрес: *** и П.К.П., ЕГН**********, с
адрес: *** да заплатят на В.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***; Т.Е.Ш., ЕГН **********,
с адрес: *** ***” №29; М.Г. И. – Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2625.08
лв., представляващи направените деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: