гр. ЛЕВСКИ, _02.08._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _втори юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _76_ по
описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В РС –
Левски е постъпила искова молба от Ю.А.Ш., ЕГН **********
и Ш.Е.Ш., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, чрез пълномощника им адв.В.
Ил.Н.-К., от ПАК, против К.Г.И., ЕГН **********, А.Д.И., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** и Т.И.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, с настоящ адрес:***.
Твърди се в исковата молба, че
ищците и ответниците са съсобственици на терена на поземлен имот, находящ се в
гр.***, целият с площ по скица от 1481 кв.м., който съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № ***. на Изп.
директор на АГКК, е с идентификатор ***., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване ( до
Сочи, че гореописаният еимот е бил
предмет на множество сделки и спорове, както и на регулационни промени, които
излага хронологично в исковата молба.
Прави извод, че ищците са собственици на 165 кв.м. идеални
части от терена, ответниците К. Г.И. и съпругата му А.Д.И. са собственици на
300 кв.м. идеални части от терена и ответницата Т. И.С. е собственик на 1016
кв.м. идеални части от терена. От притежаваните от ищците 165 кв.м. като се
приспадне застроената площ на собствената им сграда от 48 кв.м., то за реално
ползване им оставали 117 кв.м., ответниците К. Г.И. и А.Д.И. следвало да
ползват реално 300 кв.м. и ответницата Т. И.С. след приспадане на площите на
собствените й сгради общо от 94 кв.м. , следва да ползва 922 кв.м. от терена.
Твърди се, че не могат доброволно да се разберат за
разпределение на ползването на съсобствения им
имот, а съвместното ползване между тях е невъзможно, поради това е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който молят съда да
разпредели помежду им за реално ползване незастроения терен от имота, като
ищците желаят да ползват 117 кв.м. реална площ непосредствено зад построената в
имота и тяхна изключителна собственост сграда за търговия с площ от 48 кв.м., с
идентификатор ***.и с възможност за самостоятелен вход в северозападната част
на имота. При закупуването на идеалните части от имота, извършено на 3 сделки (
т.6, т.10 и т.12 от им ) са уговаряли със съответните продавачи, че реално ще
ползват терен в северната част на имота, а и с оглед на факта, че притежаваната
от тях сграда се използва като магазин за хранителни стоки, то за тях е
най-удобно теренът да бъде непосредствено зад магазина, за да могат да разположат
стоки и вещи, обслужващи търговската им дейност. За ответниците ползването
следвало да бъде определено съобразно заявеното от тях становище.
Молят съда да разпредели помежду им ползването на
гореописания недвижим имот съобразно правата им, а именно: ищците да ползват реална
площ от 117 кв.м., ответниците К. Г.И. и А.Д.И. да ползват реално 300 кв.м. и
ответницата Т. И.С. да ползва реално 922 кв.м.
Претиндират направените
деловодни разноски.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от страна но ответниците.
К.Г.И.
и А.Д. изразяват желание да ползват 300 кв.м. идеални части от поземления имот,
на който са собственици. Ответникът Т.И.С. намира иска за допустим, но
неоснователен. Възразява срещу направеното искане за разпределение на
ползването на урегулиран поземлен имот така, както е формулирано в петитума на
исковата молба.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следноот:
Не се
спори, че ищците и ответниците са съсобственици не поземления имот, подробно
описан в обстоятелствената част на исковата молба. За реално ползване следва да
бъдат разпределени на ищците 117 кв.м., на ответниците К.И. и А.И. – 300 кв.м.
и на ответницата Т.С. – 922 кв.м.
По
отношение на възражението на ответницата Т. С. за незаконно строителство,
настоящото производство не решава
въпроси за собственост.
Не се
спори, че ответницата С. ползва изградената в двора чешма, канализационна шахта
и поставен водомер, тъй като същите ползват обслужват жилищния имот и са лична
собственост.
Вещото
лице е изготвило четири варианта на разпределение на имота ищците желаят да
бъде приет вариант І от пърлвото заключение на вещото лице, или евентуално
вариант четвърти.
Ответницата
С. не одобрява пълвия вариант.
В
писмената защита ответницата С., чрез процесуалния си представител сочи, че
между ищците и ответниците е договорено и те не са се противопоставили при
разпределение на ползването на ПИ между тях, изградената водомерна шахта и
външна мивка да бъдат в частта от имота, разпределен за ползване от тази
ответница, като границата да минава не по – малко от
Вещото
лице пояснява, че поддържа и четирите варианта за разпределение за реално
ползване на съсобствен имот, като последните два и с представените допълнителни
книжа и документи във връзка с изграждането на застрояването.
При
първия вариант, изготвен от вещото лице шахтата попада в имота на ответницата С..
От три страни има достъп до тази шахта. Третият вариант е изготвен по искане на
ответницата, а четвъртият вариант е съобразил с представеното разрешително за
изграждане на шахтата и архитектурния проект за изграждане на сградата, където
има еркер – който е на втория етаж и е наддаден около един метър в южната част
на сградата.
Установява
се от вещото лице, че по третия вариант лицевата част на северната част на
сградата не се засяга. Лицевата част на сградата към дяла, който ще бъде на
ищците не се засяга. Уточнява, че при третия вариант, ако Т. С. пожелае да си
направи директен вход към своето жилище, където по проект е заложен входът на
сградата към настоящия момент – остъклено антре, което ако се премахне, може да се направи врата и от
западната страна. При предложения четвърти вариант също може да се направи
врата, защото разстоянието е едно и също. Установява се, че еркерът не отнема
от площта на дворното място.
При
първоначалното изслушване заключението на вещото лице пояснява, че единственото
му съображение е било осигури един метър около къщата, където има възможност с
цел обслужване на фасадата, защото сградата е двуетажна. Тези
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Гайдаров, в частта, в която изразява мнение за четирите варианта,
изготвени от вещото лице, което заключение е прието от съда като неоспорено от
страните по делото.
При
изготвяне на заключението вещото лице е съобразило възможността ответницата С.
да използва входа към къщата си по
предназначение – такъв, какъвто е построен от предходния собственик и при
сегашното му фактическо състояние.
Предвид
изложеното съдът намира, че разпределението на ползването на процесния имот
между страните съобразно правото на собственост на страните следва да се
извърши по скица проект «вариант четвърти» от СТЕ, приета в с.з.
Настоящото производство по спорна съдебна администрация
цели максимално обособяване на правото
на ползване, без в съответния имот да се правят изменения и при максимално
точно съответствие между притежаваната и разпределена за ползване площ. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества
липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо по
отношение собственическите права на страните, които права могат да бъдат
предмет на друг иск. Освен това т.к. решението
по чл. 32, ал.2 от ЗС не се ползува със сила на присъдено нещо и при промяна на
установеното по спора положение, респ. при наличие на факти, неустановени чрез
процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи
права на страните, различни от приетите в това производство, няма процесуална
пречка отново да бъде проведен такъв иск.
Съгласно трайно установената съдебна практика използването,
респ. служенето с общата вещ означава прякото й използване, съвместимо с
нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се
накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2
ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за
ползване.
Като съобрази изложеното, както и правата на страните в
имота, както и терените следва да обслужват и постройките в имота, които са
лична собственост на страните, счита, че следва реалното ползване да бъде
разпределено съобразно ІV вариант от предложените заключения на вещото лице,
като по този начин ще бъдат уважени в максимална степен претенциите на всички
съсобственици, касаещи възможността да ползват в тези терени собствените си
сгради.
По
разноските:
В
производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени.
Това
разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 от ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците
не могат да бъдат постигнат съгласие относно управлението на общата вещ.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в собствеността.
Предвид
изложеното следва да бъде отхвърлено искането на ответницата Т. С. за
присъждане на направените разноски, съгласно представения списък.
На
основание гореизложеното съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на
основание чл. 32 от ЗС между Ю.А.Ш., ЕГН **********
и Ш.Е.Ш., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, К.Г.И.,
ЕГН ********** и А.Д.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
и Т.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:*** на
съсобствения поземлен имот, находящ се в гр. ***.,
целият с площ по скица от 1481 кв.м., който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № ***.. на Изп. директор
на АГКК, е с идентификатор № ***., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване ( до
ДЯЛ
ПЪРВИ - ОБЩ дял за Ш.Е.Ш. и Ю.А.Ш. – дворно място с площ от 165 кв.м., разположени в северозападната част на общото
дворно място, които включват сграда за търговия с идентификатор ***., със застроена площ от 48 кв.м., част от
дворното място, разположено в северозападния ъгъл на процесния имот, включващо:
вход с ширина
ДЯЛ ВТОРИ – ОБЩ ДЯЛ ЗА К.Г.И. И А.Д.И.
Дворно
място с площ 300 кв.м., разположено
в южната част на процесния имот с вход от ул. Христо Ботев.
ДЯЛ
ТРЕТИ – ЗА Т.И.С. - дворно място с площ
от 1016 кв.м., разположени в североизточната част на общото дворно място,
които включват вход с ширина два метра жилищна
сграда с идентификатор 1, със застроена
площ от 70 кв.м., жилищна сграда с идентификатор 2 със застроена площ 18 кв.м.,
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 3, с площ 6 кв.м., остъклено
антре (непоказано на скицата на лист 30), с площ 4 кв.м.
Границата
за реалното разпределение между първи и трети дял да преминава на един метър южно от сграда за търговия с
идентификатор ***.със
застроена площ от 48 кв.м., за да се избегне конфликт с втория етаж
на търговската сграда, който етаж е с еркер от южната страна (наддаден е над
първия етаж) и линия успоредно на жилищна сграда с идентификатор ***., брой
етажи – 1 Западно на разстояние
ОТХВЪРЛЯ
искането от Т.И.С., ЕГН ********** за присъждане на заплатените от нея такси и
разноски в производството и възнаграждение за един адвокат в размер на 644 лв.
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: