гр. ЛЕВСКИ, _09.08._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _десeти юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _243_ по
описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „***” АД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** със
съдебен адрес *** адв. Ф. Филипов, против „***” ЕООД , ЕИК*** , със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Б. А. Б..
В
исковата молба се твърди, че между ищеца
и ответника е имало установени
търговски взаимоотношения, като ответникът е следвало да изработи за ищеца
транспортна лента ГТЛ 800х4 плата,
Твърди
се, че сумата е била преведена на 10.10.2012г. по посочената в нея банкова
сметка. ***, изработка и доставка на заявената лента не били извършени.
Твърди
се, че поради бездействие на
ответника за изпълнение на поетото
задължение за изработка на транспортна лента ГТЛ 800х4 плата,
Ответникът
не изпълнил задълженията си. Това принудило ищеца да защити правата си по реда на чл.410 от ГПК. Издадена била
Заповед по ч.гр. д № 709/17 година . Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ,
ал. 5 от ГПК. В законно установения срок ищецът предявил иск по чл. 422 от ГПК
с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че
вземането за което е издадена заповедта по частно гражданското дело съществува.
Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на „***” АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 6525.13 лв.,
от които: 5000 лв. главница, представляваща получена и на основание 18.09.2012
г. оферта за доставка на Транспортна лента и проформа фактура, както и лихва за
забава за периода от 12.10.2014г. до 11.10.2017г. в размер на 1525.13 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410
от ГПК, до окончателното плащане.
Моли съда
да му присъди и направените по делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника, не са оспорени доказателства, не са оспорени
права и правата му посочени в чл.
133 от ГПК са се преклудирали .
Съдът като установи събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Установява се, че между ищеца и ответника са съществували
търговски взаимоотношения. Ищецът е получил от ответника оферта за транспортна
лента ГТЛ 800/4 плата
Приложено е и уведомление, с което на основание чл. 87,
ал.2 от ЗЗД, с което ищецът е развалил без предизвестие сключения между „***”
АД и *** ООД договор за доставка на транспортна лента. Отправена е и покана в
срок от три дни от получаване на уведомлението, ответникът доброволно да върне
по посочената банкова сметка ***валения договор сума от 5000 лв. по проформа
фактура.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.***
г. по описа на РС – Л.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
за сумата от 5000 лв. главница, сумата от 1525.13 лв.- мораторна лихва за
периода от 12.10.2014 до 11.10.2017г., законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението, и 650 лв. разноски
по заповедното производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца
е да установи както по основание, така и по размер претендираните суми,
произтичащи от договора, за които са издадени фактурите, че е заведено и водено
заповедно производство въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, както и че е
налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба
размери и основание.
В тежест на ответника е да наведе правопопогасяващи или правоизключващи
възражения, както и възражението, че вземанията са погасени по давност.
От допуснатата и изготвена съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че размерът на законната лихва върху сумата от 5000 лв. за
посочения период – 12.10.2014 г. – 11.10.2017 г. е 1525.13 лв.
Заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните е прието от съда.
С оглед на всички събрани по делото доказателства съдът
намира, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Ответникът се е задължил да достави на ищеца определена вещ, индивидуализирана
по технически параметри, след заплащане на авансова вноска. Ищецът е превел
сумата на ответника, но доставка не е извършена, като сумата не е възстановена.
При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да
заплати направените разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***” ЕООД,
ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Б. А. Б.,
ДЪЛЖИ на „***” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***”,
представлявано М.С. С. – пълномощник на изп. директор „Група технология на
металите – ***.” АД със съдебен адрес:***,
СУМАТА от 6525,13 лв., от която:
5000 лв. главница, представляваща получена на основание оферта за доставка на
транспортна лента ГТЛ 800х4 плата, 14мм и Проформа фактура №18/ 04.10.20012 г.,
както и лихва за забава за периода 12.10.2014 г. до 11.10.2017 г. в размер на
1525,13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2017
г. – датата на подаване на Заявлението по чл. 41 от ГПК, до окончателното
изплащане на претендираните суми.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от управителя Б. А. Б., ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
АД , ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***”, представлявано М. С. С., със съдебен адрес *** направените деловодни разноски общо
в размер на 1900 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: