НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _09.08._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тридесет и първи юли_ 2018 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _252_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „***, със седалище и адрес на управление: с. Ген. ***, представлявано от управителя Г. А. Г. чрез адв. М.Г., срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н. А. Ф..

В исковата молба се твърди, че между двете дружества са съществували търговски отношения, по силата на които ищцовото дружество е извършило продажба и доставка на различни видове вина, срещу договорено заплащане от страна на ответното дружество, за което са съставени и издадени 6 бр. фактури и товарителници съответно за сумите: 81.60 лв. – главница с ДДС с падеж 13.02.2013 г. и лихва 38.78 лв.; 432.96 лв. – главница с ДДС с падеж 13.04.2013 г. и лихва 197.89 лв.; 241.68 лв. – главница с ДДС с падеж 07.05.2013 г. и лихва 109.19 лв.; 321.60 лв. – главница с ДДС с падеж 13.04.2013 г. и лихва 143.32 лв.; 612.00 лв. – главница с ДДС с падеж 27.12.2013 г. и лихва 236.77 лв.; 40.80 лв. – главница с ДДС с падеж 21.11.2014 г. и лихва 12.05 лв., или общо сумата от главниците 1730.64 лв. с ДДС и обща сума от лихвите по посочените фактури в размер на 738.45 лв. от датата на плащане по всяка една от тях и до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.10.2017 г.

Твърди се, че през м. май 2017 г. били проведени няколко телефонни разговора с представляващия дружеството, като ищецът получил уверение, че до края на месеца ответното дружество ще заплати всички дължими суми по посочените фактури. Тъй като ответникът не е изпълнил поетото задължение, ищецът с покана за доброволно изпълнение отново уведомил и поканил в писмен вид ответното дружество да заплати дължимите суми.

Поради неизпълнение от страна на ответника, било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът ***дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.10.2017 г. по ч.гр.д. №724/2017 г.:

- главница общо в размер на 1730.64 лв. с ДДС, дължима по фактури с №0000003497/13.02.2013 г., №0000003739/19.04.2013 г., №0000003841/07.05.2013г., №0000003983/30.05.2013г., №0000005075/ 27.12.2013 г., №0000007058/21.11.2014 г.

- мораторна лихва върху главницата за периода на падежа на всяка фактура до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.10.2017 г.

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Приложени са писмени доказателства.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са направени доказателствени искания.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. За ответника не се явява представител в съдебно заседание и не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно заседание.

Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, събраните по делото доказателства – фактури и товарителници, аналитична оборотна ведомост, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.

Налице са и материално – правните изисквания по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК и съдът въз основа на исковата молба и представените доказателства приема иска за вероятно основателен.

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски: държавна такса в размер на 119.22 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.и разноските по ч.гр. 724/2017 г. общо в размер на 350 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от управителя Н. А. Ф., ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя Г. А.Г., сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.10.2017 г. по ч.гр.д. №724/2017 г.:

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Н. А. Ф., ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление: с.. ***, представлявано от управителя Г. А. Г. направените разноски: държавна такса в размер на 119.22 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.и разноските по ч.гр. 724/2017 г. общо в размер на 350 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на ответника.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: