РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _09.08._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и четвърти юли_ 2018 г. в състав:

                         

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                         Съдебни заседатели:

                                                               Членове:

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _263_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, , чрез адв. Герова, САК, против А.Х.П., с ЕГН**********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 657.63 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Ищецът счита за установено, че от общата претенция на ищеца  към длъжника по гр.д. №750/2017г. по описа на РС – Левски за незаплатени далекосъобщителни услуги, длъжникът дължи сума в размер на 100.24 лв., като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна лихва в размер на 485.57 лв. и дължими лизингови вноски в размер на 71.82 лв.

Въз основа на вземането по издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява в условията на обективно кумулативно съединеняване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата от 485.57 лв., представляваща дължима договорна неустойка, както и сумата от 71.82 лв. – неплатени лизингови вноски.

Твърди се, че основанията, на които се претендира сумата са договорни отношения между страните. Сочат, че между „Теленор България” ЕАД и А.Х.П. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги:

За потребените от абоната–ответник услуги на мобилен №0890944282 за периода 18.12.2015г. до 17.05.2016г., „Теленор България” ЕАД е издал следните фактури на абонатен №005413625, а именно:

- фактура от 18.01.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.12.2015г. до 17.01.2016г. на стойност 37.36 лв., която към момента на предявяване на иска не е платена от абоната;

- фактура от 18.02.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.01.2016г. до 17.02.2016г. на стойност 71.94 лв., която към момента на предявяване на иска не е платена от абоната;

- фактура от 18.03.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.02.2016г. до 17.03.2016г. на стойност 29.99 лв.; 3.99 лв. дължими лизингови вноски; 71.94 лв. – незаплатен баланс по предходна фактура от 18.02.2016г., като общата дължима сума по фактурата възлиза на 105.92 лв., платима в срок до 02.04.2016г.

Твърди, че в конкретния случай А.Х.П. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползван е мобилен телефон 0890/944282 и не е изпълнил задължението си по договора за заплаща стойността на предоставените услуги.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено между ответника А.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ***, със седалище и адрес на управление: гр***, Бизнес Парк София, *** представляван от О. Б. Ш., в размер на 100.24 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.; Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 485.57 лв., представляваща начислена договорна неустойка с абонатен №***, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 71.82 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №***.

Претендират се и направените съдебни разноски в настоящото исковото производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. 

Ответникът се явява в съдебно заседание.

Установява се, че между „***” ЕАД, понастоящем *** ЕАД и ответника А.Х.П. е сключен валидно действал договор за мобилни услуги от 03.09.2015г., сключен за мобилен номер *** по програма *** 14.99 лв. със срок на действие до 03.09.2017 г. На 12.11.2015 г. е подписано допълнително  споразумение, като при възползване от преференциална бонус – схема на оператора абонатът е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, съгласно уговорения план.

За потребените от абоната – ответник услуги на мобилен № 0890944282 за периода 18.12.2015г. до 17.05.2016г., „***” ЕАД е издал следните фактури на абонатен №005413635:

- фактура от 18.01.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.12.2015г. до 17.01.2016г. на стойност 37.36 лв.;

- фактура от 18.02.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.01.2016г. до 17.02.2016г. на стойност 71.94 лв.;

- фактура от 18.03.2016 г.  за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 18.02.2016г. до 17.03.2016г. на стойност 29.99 лв.; 3.99 лв. дължими лизингови вноски; 71.94 лв. – незаплатен баланс по предходна фактура от 18.02.2016г., като общата дължима сума по фактурата възлиза на 105.92 лв., платима в срок до 02.04.2016г.

А.Х.П. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползван е мобилен телефон 0890/944282 и не е изпълнил задължението си по договора за заплаща стойността на предоставените услуги. Не е заплатил издадените в срок фактури.

Поради неизпълнението на абоната – ответник да заплати стойността на потребените услуги, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.750/2017 г. по описа на РС – Левски. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен искът по реда на чл. 422 от ГПк, във вр. с чл. 415 от ГПК.

Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца е да докаже сключен договор за доставка на мобилни услуги, че ищецът е доставил на ответника мобилни услуги, възлизащи на претендираната в исковата молба стойност, изискуемост на вземането за заплащането на цената на мобилните услуги.

В тежест на ищеца е да докаже и изпадане на ответника в забава.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

От представения и неоспорен от ответника договор се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между ищеца и ответника. С подписването на декларация – съгласие ответникът е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва общите условия на дружеството – ищец.

Безспорно е установено, че ищцовото дружество и ответникът са били в облигационно правоотношение по силата на договор за мобилни услуги и допълнително  споразумение, от които се установява, че ответникът е ползвал мобилните услуги.

По делото не са представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите от него парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както и му е указано и с доклада по делото.

Ответникът П. е подписал договор за услуги с мобилния оператор и не е изпълнил задължението си за плащане на дължимата сума.   

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 205 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 205 лв.

Така мотивиран, съдът

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от О. Б. Ш. сума в размер на 100.24 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 485,57 лв. неустойка, както и сумата от 71.82 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор с аобнатен номер №005413635.

ОСЪЖДА А.Х.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 205 лв., както и направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 205 лв.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: