гр. ЛЕВСКИ, _09.08._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _тридесет и първи юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _275_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
заедно от ***– Изпълнителен директор и М.Й.Р.– Прокурист, чрез юрисконсулт
Екатерина Аргатска, срещу
Земеделска производствена кооперация ***, със седалище и адрес на управление:
к. И. обл. П., представлявано от М. Й. Д. - председател.
В исковата молба се твърди, че между ***
ЕАД, в качеството на застраховател, и ***, предишно наименование *** ***
ЕИК:***, в качеството на застрахован, е сключен застрахователен договор под
формата на Рамкова полица от 21.03.2011г. за застраховане на плащанията по
договори да продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на РБ, редакция, приета с протокол 156/16.08.2010 г.,
в която фигурирал ответникът. Твърди се, че предмет на покритите рискове по
сключения застрахователен договор са
„неплатежоспособност” и „забавяне на плащането” от длъжника на плащания за
извършени доставки на стоки за период по – дълъг от периода на изчакване.
На 26.11.2008 г. между *** ***със сегашно наименование *** и
ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи, за срок от 5
години, вписан в СВ – Л., чрез който ***, в качеството на арендодател е
предоставило на ответника, в качеството на арендатор, за временно и възмездно
ползванe земеделска земя, находяща се в землището на с. И. срещу заплащане на
арендно възнаграждение за всяка стопанска година, по силата на който
застрахованият е издал на длъжника фактура 0000001802/01.10.2011 г. на стойност
2823.38 лв. относно дължимо арендно плащане по посочения договор за аренда за
стопанска година 2010/2011 г.
Твърди се, че *** e предоставило
предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 10.11.2010 г.
с купувач С. И.Д., с предмет и земеделските земи, които са обработвани от
ответника по силата на сключения 5-годишен договор за аренда от 26.11.2008 г.
В изпълнение на задължението си към застрахователя,
с декларация за просрочени плащания от 01.11.2011г., *** информирало *** ЕАД за
допуснато от страна на ответника забавяне по отношение изплащането на пълната
стойност по посочената по – горе фактура.
Твърди се, че поради забава на дължимото плащане
от страна на длъжника ЗПК Н. по издадената фактура, застрахованият *** е
депозирал пред *** ЕАД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
вх. № 1202291/11.05.2012 г. за сумата от 2823.88 лв. за фактура
№000001802/01.10.2011г.
След настъпване по отношение на
горепосочената фактура застрахователно събитие „забава на плащането” от страна
на ответника, с платежно нареждане от 13.02.2013 г. *** ЕАД е изплатило в полза
на застрахования *** застрахователно обезщетение в размер на 2258.70 лв., представляващо
съгласно издадения Ликвидационен акт от 01.02.2013 г. 80% от непогасено вземане
по фактура 0000001802/01.10.2011 г., издадена от застрахования по договор за
аренда на земеделски земи от 26.11.2008 г. Позовава се на разпоредбата на чл.
410 ал.1, т.1 от КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което
със силата на присъдено нещо да установи паричното вземане на *** ЕАД срещу
ответника за сумата от: главница в размер на 2258.70 лв. (80% от непогасеното
вземане по фактура №0000001802/01.10.2011г.), законната лихва върху главницата
от депозиране на заявлението до датата на окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски в заповедното производство и полагащо се
юрисконсултско възнаграждение. Моли съда на основание чл. 78 от ГПК да присъди
в полза на *** ЕАД и допълнително направените разноски по настоящото
производство.
Съдът е конституирал като трето лице
помагач на страната на ищеца застрахования по рамкова полица №Б1В031120060 от
21.03.2011 г.: *** ЕИК:1***, със седалище и адрес на управление:гр. София,
1000, р-н С., Н. Р. №***, ет*** представлявано поотделно от Г. С. М. и П. С.
Х..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който отговор оспорва
предявения иск по основание и размер.
Прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за погасяване по давност
на претенцията на ищеца.
Твърди се в отговора, че по силата на
сключен между *** ***” *** в качеството на арендодател и ЗПК „-***” с. И., в
качеството на арендатор по договор за аренда на земеделски земи от 26.11.2008
г., ответникът е обработвал описаните в договора недвижими земеделски имоти,
който договор е сключен за срок от 5 стопански години.
В отговора се сочи, че през май
На 16.05.2011г. в гр. Т. ответникът е
сключил с Д. договор за наем, предмет на който са земеделските земи, описани в
приложението, неразделна част от договора, което включвало освен обработваните
от кооперацията по силата на договор за аренда земи и други земеделски земи.
Договорът за наем бил сключен за срок от една стопанска година, считано от
01.10.2010 до 01.10.2011г. и в него било предвидено, че поражда действие, в случай,
че бъде извършено плащане на договорения наем в посочения отлагателен срок – 5
дневен от подписване на договора. За да не изгуби възможността да обработва
земите, ответникът е заплатил уговорения наем в размер на 21715.93 лв. на
17.05.2011г. по сметка на лицето в банка Райфайзен – Троян.
Твърди се, че исканата сума от 2823.38
лв. не е заплатена след получаване на фактурата, тъй като от извършената
справка в Службата по вписванията – Левски установили, че с нотариален акт №
*** том ***, рег. №***, дело *** *** г. „*** ***” *** е продал обработваните от
тях имоти на С.Д. на 14.12.2010 г., с оглед на което са подали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
На ответника не било известно, че между
„***” ***и С.Д. има сключен предварителен договор, по силата на чл. 8 на който
страните са се договорили дължимите ренти за имотите, предмет на продажбата за
стопанската 2010/2011 г. да се събират от страните, които са собственици към
момента на подписване на предварителния договор и който предварителен договор
обвързвал страните по него, но ЗПК „***” нямало как да узнае за него, тъй като
не се вписвал в СВ, нито били уведомени за него.
Отделно от това ответникът прави
възражение за погасяване на претенцията по давност, като твърдението е, че към
момента на предявяване на молбата за издаване на заповед за изпълнение през
Моли съда да остави без уважение
претенцията на ищеца, тъй като правото му е погасено по давност.
На основание чл. 219 от ГПК съдът е
привлякъл като трето лице помагач в процеса С.И.Д. ***.
Постъпило е становище от третото лице –
помагач *** ЕИК:1***. Становището му е, че исковата молба е основателна и
доказана.
Оспорва изложените в отговора на исковата
молба обсстоятелства, като неосннователни и оспорва същите по изложените
съображения. Счита възражението за погасяване на претенцията по давност за
неоснователно. Доводите на третото лице помагач са, че вземанията на ищеца не
произтичат от договор за аренда на земеделски земи, предвид което предвидената
в ЗЗД специална тригодишна давност за вземания за периодични плащания не намирала
приложение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По частно гр.д. №***. по описа на РС – Л.
е издадена Заповед №за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника *** « ЕИК със
седалище и адрес на управление: с. И., обл.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на кредитора
„/***/ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление сумата от 2258.70,
представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение, по силата на
Рамкова полица № Б1В051220060/21.03.2011г. с Ликвидационен акт №
30-2013/01.02.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
95.17 лв. – разноски по делото.
Установява се от
представените писмени доказателства, че между ***, в качеството на
застраховател и *** ***– застрахован, е сключен застрахователен договор под
формата на Рамкова полица от 21.03.2011 г. за застраховане на плащания по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на Република България, в която фигурира и дружеството
ответник.
Предмет на покритите
рискове по сключения застрахователен договор са неплатежоспособност и забавяне
на плащането от длъжника на плащания за извършени доставки на стоки за период
по – дълъг от периода на изчакване.
По силата на договор за аренда на
земеделски земи от 26.11.2008 г. вписан в Службата по вписванията, *** ***
сегашно наименование *** е предоставило на ЗПК Напредък за временно и възмездно
ползване общо 142.663 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. И.,
описана в договора, за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2008г. до
01.10.2013 г.
Представен е предварителен договор за
покупко – продажба на недвижими имоти от 10.11.2010г. с купувач С. Д.. Предмет
на предварителния договор са и земеделските земи, които са обработвани от ЗПК
*** по силата на сключения 5-годишен договор за аренда от 26.11.2008г. съгласно
чл. 8 от предварителния договор за покупко - продажба, страните се съгласяват
дължимите ренти за имотите, предмет на продажбата за стопанската 2010/2011г. да
се събират от страните, които са собственици към момента на подписване на
договора.
С декларация за просрочени плащания с
вх.№1105615 от 01.11.2011г. *** е информирал *** ЕАД за допуснато от страна на
ответника забавяне по отношение изплащането на пълната стойност по
фактура.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, че през 2010/2011г. е обработвало земеделската земя,
че е обработвал земеделските земи, предмет на договора за аренда, поради което
е налице валиден договор за аренда на земеделски земи. Ответното дружество
признава, че е получило фактура 0000001802/01.10.2011г. издадена от ***, като
не е възразило, че смята сумата по фактурата за недължима. Ответникът е получил
и два броя покани за плащане на сумата, като не е възразило, че смята сумата за
недължима.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В това исково производство задължение
на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да
докаже възраженията си срещу вземането.
В
настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума дължима, за изплатено застрахователно обезщетение
по КЗ, по силата на Рамкова полица №
Б1В051220060/21.03.2011г. с Ликвидационен акт № 30-2013/01.02.2013г.
След настъпване на застрахователно
събитие «забава на плащането» от страна на ответното дружество, с платежно
нареждане от 13.02.2013 г. *** ЕАД е изплатило в полза на застрахования ***
застрахователно обезщетение в размер на 2 258.70 лв., представляващо
съгласно издадения ликвидационен акт от 01.02.2013 г. 80% от непогасеното
вземане по фактура №0000001802/01.10.2011г., издадена от застрахования по
договор за аренда на земеделски земи от 26.11.2008 г., поради което искът за
установяване на дължимостта на изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 2258.70 лв.
като доказан следва да бъде уважен в предявения с исковата молба размер.
Възражението на ответника е, че вземането
е погасено по давност, тъй като вземането е по договор за аренда, е такова с
периодично изпълнение, то срокът за изпълнение е тригодишен, като е изтекъл към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
Исковата претенция по делото произтича от
сключен застрахователен договор, п равните последици от който са уредени в
Кодекса за застраховането. С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение.
Началният момент на погасителната давност
относно регресното вземане на застрахователя започва да тече от момента на
плащане на застрахователното обезщетение, като КЗ предвижда, че регресните и
субрагоционните искове се погасяват в срок пет години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на
застрахователя.
Като взе предвид, че плащането на
застрахователното обезщетение е извършено на 13.02.2013г., заявлението по чл.
410 от ГПК, с чието депозиране се прекъсва течението на погасителната давност е
от дата 29.01.2018 г., съдът намира, че вземането на ищеца не е погасено по
давност.
По искането за разноски:
Съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв., поради което претендираното пред РС възнаграждение за
юрисконсулт следва да се определи, предвид фактическата и правна сложност на
делото, в размер на сумата от 100,00 лева.
и 45,17 лева - ДТ за разглеждане на исковата молба.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски –
95,17 лв. в заповедното производство и
145.17 лв. в настоящото производство.
На основание изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. от ГПК, че *** „***”, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
с. И., обл. П. представлявано от М. Й. Д. – председател, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от ***–
Изпълнителен директор и М.Й.Р.– Прокурист,
сумата от 2258.70 лв. (80% от непогасеното вземане по фактура
№0000001802/01.10.2011г.), законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението – 29.01.2018г., до датата на окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***
„***”, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: к. И., обл. П., представлявано от М. Й. Д. – председател ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано заедно от ***– Изпълнителен директор и
М.Й.Р.– Прокурист направените деловодни разноски в размер на 95,17 лв. в
заповедното производство и 145.17 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на
*** ЕИК:1***, с адрес: гр. ***, като трето лице помагач на страната на ищеца и
С.И.Д., ЕГН **********, като трето лице
– помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: