Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 03.08. 2018
г.
Районен съд – Левски, в
съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в
присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_175_ по описа на съда за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от С.З.П., с ЕГН**********,*** чрез
адв. А.А. от АК Разград, против НП №60/04.10.2017 г. на зам. кмета на Община Левски.
Жалбоподателят
е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с
което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2, чл. 52, ал.4, чл. 27, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН и чл. 22 от ЗМСМА, и чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет –
Левски, за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 му е наложена имуществена
санкция в размер на 400
лв.
Счита
наложеното наказание за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН не отговаряли на
истината.
Счита, че по
административната преписка са допуснати процесуални нарушения, с което правото
му на защита било възпрепятствано. Счита, че не е установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин нарушаване на нощната тишина от него. Не ставало
ясно коя точно наредба е нарушил. На следващо място сочи, че наложената му
административна санкция – имуществена санкция препятствала правото му на
защита. Различна била фактическата обстановка в АУАН и НП и че номерът на АУН,
посочен в НП бил различен.
Моли
съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно изцяло, или ако
съдът счете, че е нарушил закона, съдът да измени НП в наказателната му част и
му наложи справедливо наказание по преценка на съда и съобразно финансовите му
възможности.
За административнонаказващия орган – община
Левски – не се явява представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
на 25.08.2017 г., в 00:30 часа като организатор на семейно тържество проведено вечерта
на 24.08.2017 г. вдигал шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищни
сгради и нарушил нощната тишина в периода от 23:00 часа на 24.08.2017 г. до
06:00 часа на 25.08.2017 г., с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на
Общински съвет Левски.
За нарушенията,
констатирани с АУАН, зам. Кметът на община Левски е наложил на основание чл.
44, ал.1, т.1 от наредбата имуществена
санкция в размер на 400 лв.
Нормата на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1
предвижда наказание глоба до 5000 лева за физически лица, нарушили наредбата.
Разпоредбата на чл.44, ал.1, т.2 от
наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната
среда на територията на общината,
предвижда имуществена
санкция в размер до 50 000 лева за еднолични търговци и юридически лица,
нарушили наредбата, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да
се упражнява определена професия или дейност.
Видно е, че за субектите
на административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна
специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната
им отговорност.
Имуществената санкция е
изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно
цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление
на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Законодателят
прави разграничение между глобата и имуществената санкция като п равни
институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с
различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания,
визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административно наказателна отговорност
могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата,
приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се
прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. По отношение на ЮЛ и
ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране
на административнонаказателна отговорност, която както вече бе посочено, е
лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено
като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно
– чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.
В
случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице е допуснато съществено
нарушение на материалния закон и след като в случая се касае за физическо лице,
то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция.
По аргумент на разпоредбата на чл. 6 от
ЗАНН и принципа, въведен в административно наказателния процес за законоустановеност на съставите на
административни нарушенията и следващите се от тях наказания, е недопустимо
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво
точно наказание му е наложено - глоба
или имуществена санкция.
Поради изложеното съдът намира, че
въведеното в чл. 57,ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи
вида на наказанието, е императивно и
нарушаването му е основание за отмяна на НП.
Поради което съдът приема, че правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е
нарушено.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 60/04.10.2017г. на ЗАМ. КМЕТ на Общ. Л., с което на С.З.П. с ЕГН**********,***, е наложена на основание чл.44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на
Общински съвет – Левски имуществена санкция в размер на четиристотин лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: