Мотиви по НОХД 157/2018 г.

Срещу подсъдимия Г.И.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 08.01.2018 г., около 02.00 часа в гр.Л., област П., запалил имущество със значителна стойност – 25065,56 лева – лек автомобил марка „***” с рег. № ***, собственост на Г.В.Г. *** пред дворно място и къща с № 56, като същият е напълно изгорял – престъпление по чл.330, ал.1 от НК и затова, че на 08.01.2018 г., около 02.00 часа в гр.Л., област П., чрез запалване, противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „***” с рег. № *** (облицовката на предна броня, предната решетка, маската в предна броня, фарове предни ляв и десен, халогенни фарове предни ляв и десен и 2 броя предни калници) с обща щета на стойност 790,27 лв., собственост на Д.А.Г. от с.гр., с ползвател В. Г.Г. от с.гр. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.

В съдебно заседание пострадалият Г.В.Г. е конституиран в качеството на частен обвинител в наказателния процес. Същия, чрез процесуалния си представител поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и моли съда да го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.372, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие и производството по делото е продължило по реда на глава ХХVІІ, чл. 371 т.1 от НПК.

На основание 373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата протоколите за разпит и експертните заключения, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Г.И.П. е роден на *** ***, с българско гражданство, с адрес: гр.Л., област П., ул.„***” №*, с начално образование, женен, собственик на „***” ЕООД гр.Л., осъждан, ЕГН **********.

Между семействата на подсъдимия Г.И.П. и на пострадалия Г.В.Г. от 01.01.2018 г. възникнал проблем, свързан с бягството на снахата на П. с племенника на пострадалия Г.. В резултат на създалите се обтегнати отношения и под влиянието на употребен алкохол в ранните часове на 08.01.2018 г. П. решил да си отмъсти на Г. като запали автомобила му, за който знаел, че е паркиран на улица *** в гр. Л. пред дом № *. Той отишъл с лекия си автомобил *** с рег. № *** на бензиностанция „***” в гр. Л., където в туба от минерална вода „***” налял нафта за около 20 лв., след което се отправил към дома на Г.. Спрял в близост до къщата, слязъл от автомобила си и пеша отишъл пред дома на Г. до автомобила му - марка „***” с рег. № ***, залял го, запалил хартия и я хвърлил към автомобила. Колата пламнала веднага, а подсъдимият П. побягнал към автомобила си. Още преди да влезе в него чул взрив, след което се качил и потеглил към дома си. По пътя изхвърлил пластмасовата туба от минерална вода с остатъци от нафтата, прибрал се в домът си и изпрал дрехите и обувките си. Тъй като пред дома на св. В. Г., в близост до запаления автомобил се намирал и друг лек автомобил, собственост на св. Д.А.Г., пламъкът от автомобила на Г. обхванал и стоящия на близо до него лек автомобил марка „***” с рег. № ***, в резултат на което този автомобил бил частично обгорял и му били причинени повреди по облицовката на предната броня, по предната решетка, по маската в предната броня, по предните фарове, по предните халогенни фарове и по предните калници.

За пожара бил подаден сигнал в РУ МВР Левски, като мястото било посетено от служители на РУ МВР Левски, които при посещението си на място констатирали, че там има един напълно изгорял автомобил и друг обгорял в предната си част. Служителите на полицията извършили преглед на видеонаблюдението монтирано в дома на св. Г. и установявайки случилото се, предприели съответните издирвателни мероприятия. По случая било образувано досъдебно производство, извършени са оглед, претърсване и изземване, разпитани са свидетели, назначени са експертизи.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, експертните заключения и другите писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства – съобразил е пълните признания на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че искрено се разкайва и съжалява за стореното, поради което, след като го е признал за виновен по повдигнатото и предявено обвинение, съдът му е наложил наказания малко над минимума предвиден за този вид престъпления, а именно петнадесет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 330 ал.1 от НК и десет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, определил е едно общо наказание – по-тежкото от тях – петнадесет месеца лишаване от свобода, след което съобразно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК и е намалил определеното общо наказание от петнадесет месеца лишаване от свобода с 1/3, в резултат на което по отношение на П. остава да търпи наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца.

Тъй като по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 08.01.2018 г., съдът на основание чл. 59 ал.1 от НК при изпълнение на наложеното общо и намалено наказание лишаване от свобода от десет месеца е приспаднал времето през което Г.И.П. е бил задържан под стража по взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 08.01.2018 г.

Деянията извършени от подсъдимия, за които е наказан с присъдата по настоящото производство се извършени в изпитателния срок на отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на П. по нохд № 334/2017 г. – влязло в сила на 17.08.2017 г., поради което на основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил Г.И.п. да изтърпи и това наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на определеното и намалено общо наказание от десет месеца лишаване от свобода, както и на приведеното на основание чл. 68 ал.1 от НК наказание от три месеца лишаване от свобода.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В наказателното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г.В.Г. *** против подсъдимия Г.И.П. за сумата от 25065,56 лв. представляваща причинените му в резултат на деянието имуществени вреди – стойност на запаления му и унищожен автомобил „***” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и установеното по същото, че именно подсъдимия е причинил вредите на Г. и предвид разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”, както и с оглед експертното заключение по назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза – приобщено към доказателствата по делото съобразно изложеното по-горе, съдът е уважил изцяло предявения иск като основателен и доказан и е осъдил П. да заплати на Г. сумата от 25065,56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Г. направените деловодни разноски в размер на 800 лв., да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно д.т. в размер на 1002,62 лв., както и направените деловодни разноски общо в размер на 553,94 лв., от които 80 лв. – по сметка на РС Левски и 473,94 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Плевен.

С постановената присъда съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил унищожаване на 1 бр. туба, 1 бр. тампон с обтривка, 1 бр. шише с жълта течност (бензин), 1 брой пластмасова туба 11 л., 1 брой синя капачка и опаковки и постановил връщане на дрехите на подсъдимия /иззети при извършеното претърсване и изземване/, а именно на 1 брой вишнево яке, 1 бр. тениска, 2 броя обувки, 1 бр. дънки, 2 броя чорапи, 1 брой вишнево горнище.

Воден от горното, съдът е постановил присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: