РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _20.12._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесeти ноември_ 2018 г. в състав:

                                    Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                                  Съдебни заседатели:

                                                                           Членове:

при участието на секретаря _Ваня Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _784_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Т.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***; Б.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** и Т.В.С., ЕГН**********, с адрес: *** против И.М.С., И.Н.Е., Р.Н.А., Д.Д.Е., А.Д.А., П.Д.И., И.В.Т., М.В.И., Н.В.И., И.В.И., Л.Л.Й., Й.Л.Й., К.Л.А., Е.С.Х., С.А.Х., Е.А.Х., Ю.Н.Т., С.К.Д., И.К.П., Я.Б.П., К.П.С., С.П.К., Л.И.Д., И.Д.Д., П.Г.Н., И.Г.М., Е.И.К., В.И.М., Л.И.М., В.К.С., П.К.Л., А.Н.К., А.В.К., П.В.В., Н.В.Д..

В исковата молба се твърди, че от представеното удостоверение за наследници изх.№АО-У-0151 от 06.11.2017 г. на К. И. ***, починал на 13.03.1952 г., акт за смърт №0008 от 13.03.1952 година на населено място село С., община Л., област П. се установявало, че негови законни наследници са: И.М.С., ЕГН ********** ***, И.Н.Е., ЕГН ********** ***; Р.Н.А., ЕГН ********** ***, Д.Д.Е., ЕГН ********** ***; А.Д.А., ЕГН ********** ***; П.Д.И., ЕГН ********** ***; И.В.Т., ЕГН ********** ***; М.В.И., ЕГН ********** ***; Н.В.И., ЕГН ********** ***; И.В.И., ЕГН ********** ***; Л.Л.Й., ЕГН ********** ***; Й.Л.Й., ЕГН ********** ***; К.Л.А., ЕГН ********** ***; Е.С.Х., ЕГН ********** ***; С.А.Х., ЕГН ********** ***; Е.А.Х., ЕГН ********** ***; Ю.Н.Т., ЕГН ********** ***; С.К.Д., ЕГН ********** ***; И.К.П., ЕГН ********** ***; Я.Б.П., ЕГН ********** ***; К.П.С., ЕГН ********** ***; С.П.К., ЕГН ********** ***; Л.И.Д., ЕГН ********** ***; И.Д.Д., ЕГН ********** ***; П.Г.Н., ЕГН ********** ***; И.Г.М., ЕГН ********** ***; Е.И.К., ЕГН ********** ***; В.И.М., ЕГН ********** ***; Л.И.М., ЕГН ********** ***; В.К.С., ЕГН ********** ***; П.К.Л., ЕГН ********** ***; А.Н.К., ЕГН ********** ***; Т.Б.В., ЕГН ********** ***; Б.В.В., ЕГН ********** ***; Т.В.С., ЕГН ********** ***; А.В.К., ЕГН ********** ***; П.В.В., ЕГН ********** *** и Н.В.Д., ЕГН ********** ***.

               От заявление подадено до Общ.ПК град Л., по което е образувано преписка №С8139/09.01.1992 годна се установявало, че Т. В.К. с ЕГН ********** *** е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на село С., останали в наследство от К. И. ***. Същият се легитимирал като негов наследник по закон с прилагане и представяне пред административния орган на удостоверение за наследници, издадено от населеното място село С., община град Л., област град П. С Решение №. година на ПК град Л. на наследниците на К. И. *** е възстановено правото на собственост, както следва:

1.Нива от *** дка, *** категория, местност „***”, имот №*** по плана за земеразделяне на село С. ЕКАТЕ ***, при граници и съседи: имот ***************

2.Лозе от ***а, *** категория, местността „***”, имот №*** по плана за земеразделяне на село С***, ЕКАТЕ ***, при граници (съседи): имот ***************

Посочено е, че заверените скици за имоти №*** представляват неразделна част от решението. Решението на ПК град Левски е влязло в закона сила, видно от направеното отбелязване на същото.

               От датата на възстановяване на правото на собственост от административния орган Т. В.К. е упражнявал реална фактическа власт върху посочените два недвижими имота – нива и лозе. Той ги е стопанисвал, грижил се е за тях, сключвал е договори за обработването им и е получавал дължимата арендна вноска (наемна вноска) и за плащанията има издадени РКО, които са приложени като доказателства по делото. След неговата смърт фактическата върху нивата и лозето е осъществявана от сина му В. Т.В., а след това от началото на месец юли 2017 г. от неговите законни наследници – съпругата му Т.В. и децата им Б. и Т.. От 2004 година има сключени договори за тези имоти.

               На 15.06.2009 година били сключени двата договора за аренда от Т. В.К. *** – С. Д., регистрирани в ОСЗ град Левски на 23.07.2009 година. За имот №*** арендния договор бил със срок до 01.10.2015 година и продължен до 01.10.2023 година, с нотариална заверка на подписите на страните по договора на 15.06.2009 година, рег. №***, акт*** том **на нотариус Хр. К., вписан по номер .. в регистъра на НК град София, с район на действие РС – Л*******, том *, №*, парт. кн.* на Агенцията по вписванията, Имотен регистър, Служба по вписванията при Районен съд град Левски. За имот №188002 арендния договор е със срок до 31.12.2019 година, с нотариална заверка на подписите на страните по договора от 15.06.2009 година, рег.***на нотариус Х. К. вписан по номер 21 в регистъра на НК град София, с район на действие РС – Левски, вх.рег.№*** парт. кн.** на Агенцията по вписванията, Имотен регистър, Служба по вписванията при Районен съд град Левски.

               Излага доводи, че наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху наследниците. Владеенето на Т. В.К. за двата недвижими имота – нива и лозе в село С., е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части и той е упражнявал фактическа власт върху тях от свое има и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), и е започнал да владее само за себе си. В тази връзка той е предприел такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части.

               Считат, че Т.Б.В., Б.В.В. и Т.В. С. са доказали правото си на собственост на основание наследство и придобивна давност по чл.79 от ЗС – като оригинерен  способ за придобиване на вещни права.

               Молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. С.:

1.Нива от * дка, трета категория, местност „***”, имот №** по плана за земеразделяне на село С., ЕКАТЕ ***, при граници и съседи: имот ******

2.поземлен имот с площ от ** дка, категория на земята при неполивни условия трета, местността „***”, имот №** по плана за земеразделяне на село С., ЕКАТЕ ***, при граници (съседи): имот №***

               В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците А.Н.К., А.Д.А. и Д.Д.Е..

               А.Н.К. счита, че искът е процесуално допустим и основателен. Твърди, че от датата на възстановяване на правото на собственост нейният съпруг Т. К. е упражнявал реално фактическата власт върху посочените два имота – той ги е стопанисвал, грижел се е за тях, сключвал е договори за обработването им и е получавал дължимата арендна вноска. Твърди, че никой от останалите наследници не са проявявали интерес, че след смъртта на съпруга й фактическата власт върху имотите е осъществявана от сина им В. Т.В.. В началото на месец юли 2017 г. е починал и синът им В. и снаха й Т. и двете им деца Б. и Т. се занимавали с имотите. От 2004 г. имало сключени договори и за двата имота. Самата тя заявява, че признава изцяло предявения иск.

               Ответникът А.Д.А. и Д.Д.Е. са подали писмен отговор, с който оспорват предявения иск. Считат същия за допустим, но неоснователен.  

               Считат, че наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за придобиване на имотите по давност не отговаряли на истината.

               Доводите са, че съсобствеността по отношение на процесните имоти произтичат от земеделска реституция в полза на наследниците собственика и общ наследодател К. Д..

               Упражняването на фактическата власт не изключвало владението на останалите възстановени собственици. Твърди се, че Т. В. К. не е имал намерение за своене на процесните земи, тъй като е сключил арендни договори не в лично качество, а в качеството на наследник на общия наследодател К. И. Д..

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от останалите ответници не е постъпил писмен отговор, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за наследници на Костадин И. Д., починал на 13.03.1952г., от което се установяват законните му наследници. От заявление, подадено до ОбПК – Левски, по което е образувана преписка №С8139/09.01.1992 г. се установява, че Т. В.К. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на с. С.останали в наследство от К. И. Д., б.ж. на с. С.

С решение №59/12.05.1994г. на ПК Левски е възстановено правото на собственост на наследници на  К. И. Д. върху процесните земи.

Приложен е и аренден договор от 2009 г., по силата на който Т. В.К., чрез пълномощника си Г. Л. Д., в качеството си на собственик и на наследник на общия наследодател К. И. Д. на земеделска земя, възстановена с решение №59/1994г. на ПК Левски е сключен аренден договор.

Ищците твърдят, че са придобили собствеността на имотите по давност, чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години; че техният наследодател Т. В.К. е упражнявал реална фактическа власт върху процесните имоти; че е стопанисвал земите, грижел се е за тях, сключвал е договори за обработването им и е получавал рента. Ищците твърдят, че след смъртта му през 2012г. фактическата власт се е упражнявала от неговия син и пряк наследодател на ищците – В. Т.В., а след неговата смърт през м. юли 2017г. – от ищеца Б.В..

В показанията си свидетелката М.П.Г. – касиер към фирма ЕТ „***” сочи, че рентата за земите на К. И. Д. за 2016/2017 г. е изплатена на П.К. – ответник. Разказва, че П.К. е предявявала претенции към рентата преди това. Рентата е получавана от В. В., друг път от П. и сестра й. Свидетелката уточнява, че при сключен договор за аренда, сумите получава този, който е сключил договора. След смъртта на титуляра на договора, рентата е получена от  наследник, който е подписал декларация, че ще раздадат парите на наследниците.

Показанията на свидетелката са дадени добросъвестно, последователни и логични са, кореспондират с представените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Безспорно е, че правото на собственост върху земеделските земи е възстановено на наследниците на общия наследодател К. И. Д., при което упражняването на фактическата власт върху земеделските земи не изключва владението на останалите възстановени съсобственици. Съгласно константната практика на ВКС в случаите, когато съсобствеността произтича от наследяване, съсобственик, който ползва съсобствения имот владее своята идеална част, а по отношение на идеалните части на останалите съсобственици упражнява фактическата власт в качеството на държател.

Както бе посочено, от представените писмени доказателства се установи, че Т. В.К. е сключил арендните договори през 2009 г. не в лично качество, а в качеството си на наследник на общия наследодател К. И. Д., от което следва, че той не е имал намерение за своене на процесните земи.

Договорите за отдаване под аренда на процесните земеделски земи и документи за плащане на рента не са основание за възникване и установяване на право на собственост или владение. Същите имат облигационен характер и са неприложими относно установяване наличие на придобивна давност.

Сключването на договори за наем съставлява управително действие по отношение на процесните имоти и сами по себе си те не могат да обосноват извод за налиие на явно е несъмнено владение.

За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно е непрекъснато, да е явно и несъмнено. Ищците са придобили правото на собственост от прекия им наследодател като държане. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт да се държи вещта като своя, вместо за другиго, или като обща, това трябва да бъде изразено по несъмнен начин, чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тежест на ищците е да докажат извършване на такива действия след придобиване на фактическата власт.  

За да се приеме, че ищците /чиято е тежестта на доказване/ са придобили имотите по давност, те следваше да установят момента от който са превърнали държането на идеални части във владение, т.е. започнали са да държат тези части като свои и са демонстрирали по някакъв начин промяната в тези намерения, по несъмнен и явен начин да показва промяната в намеренията на ищците по отношение идеалните части на останалите.

Разпитаните по делото свидетели установиха единствено, че Т. В.К. и В. Т.В. са извършвали действия по управление на съсобствеността, като са сключвали договор за наем и са получавали рента. Показанията им не установяват тезата, че ищците са установили владение върху имотите, нито пък, че ищците и наследодателите им са отблъсвали владението на ответниците. 

Отдаването под наем или аренда на сънаследствени земеделски имоти няма вещно правни последици и представлява действие на обикновено управление. Това не обективира намерение за владение чрез упражняване на фактическа власт върху претендираните идеални части от тези земеделски земи. По делото не се установи явно и недвусмислено ищците да са установили фактическа власт върху претендираните имоти.

Ищците не доказаха, че като държатели а наследствените ид. части на ответниците са променили намерението, с което държат тези идеални части, започнвайки да държгат имотите за себе си.

Не се представиха доказателства прекият наследодател Т. В.К. да е уведомил ответниците по ясен и категоричен начин, че не ги признава за собственици и че владее за себе си техните ид. части от земеделските земи, оставени им по наследство от общия им наследодател К. И. Д.

Предвид изложеното съдът приема, че ищците не доказаха, че са придобили по давност идеалните части на ответниците от процесните земи в продължение непрекъснато, явно давностно владение, поради което предявеният иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответтниците направените деловодни разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 600 лв.

Така мотивиран, съдът

 

                                                                          Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***; Б.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** и Т.В.С., ЕГН**********, с адрес: ***, иск против И.М.С., ЕГН**********, с адрес: *** * ет.4, ап.18; И.Н.Е., ЕГН**********, с адрес: ***; Р.Н.А., ЕГН**********, с адрес: ***; Д.Д.Е., ЕГН**********, с адрес: ***; А.Д.А., ЕГН**********, с адрес: ***; П.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***; И.В.Т., ЕГН**********, с адрес: ***-ти; М.В.И., ЕГН**********, с адрес: ***; Н.В.И., ЕГН**********, с адрес: ***; И.В.И., ЕГН**********, с адрес: ***; Л.Л.Й., ЕГН**********, с адрес: ***, *;  Й.Л.Й., ЕГН**********, с адрес:с***; К.Л.А., ЕГН**********, с адрес: ***; Е.С.Х., ЕГН**********, с адрес: ***; С.А.Х., ЕГН**********, с адрес: ***; Е.А.Х., ЕГН*********, с адрес: ***; Ю.Н.Т., ЕГН**********, с адрес: ***; С.К.Д., ЕГН**********, с адрес: ***; И.К.П., ЕГН**********, с адрес: ***; Я.Б.П., ЕГН**********, с адрес: ***;

К.П.С., ЕГН**********, с адрес: ***; С.П.К., ЕГН**********, с адрес: ***-*, ап.26; Л.И.Д., ЕГН**********, с адрес: ***. *; И.Д.Д., ЕГН**********, с адрес: ***.*; П.Г.Н., ЕГН**********, с адрес: ***; И.Г.М., ЕГН**********, с адрес: *** Е.И.К., ЕГН**********, с адрес: ***; В.И.М., ЕГН**********, с адрес: ***; Л.И.М., ЕГН**********, с адрес: ***; В.К.С., ЕГН**********, с адрес: ***; П.К.Л., ЕГН**********, с адрес: ***; А.Н.К., ЕГН**********, с адрес: ***; А.В.К., ЕГН**********, с адрес: *** П.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** Н.В.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с който да приеме за установено, че Т.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***; Б.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** и Т.В.С., ЕГН********** са собственици на недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. С:

1.Нива от  дка, ** категория, местност „П***”, имот №** по плана за земеразделяне на село С., ЕКАТЕ ***, при граници и съседи: имот

2.поземлен имот с площ от *** дка, категория на земята при неполивни условия трета, местността „***”, имот №*** по плана за земеразделяне на село С., ЕКАТЕ *, при граници (съседи): имот № като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***; Б.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** и Т.В.С., ЕГН**********, да заплатят на И.М.С., ЕГН**********, с адрес: ***; И.Н.Е., ЕГН**********, с адрес: ***; Р.Н.А., ЕГН**********, с адрес: ***; Д.Д.Е., ЕГН**********, с адрес: ***; А.Д.А., ЕГН**********, с адрес: ***; П.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***; И.В.Т., ЕГН**********, с адрес: ***-; М.В.И., ЕГН**********, с адрес: ***; Н.В.И., ЕГН**********, с адрес: ***; Й.Л.Й., ЕГН**********, с адрес:с***; К.Л.А., ЕГН**********, с адрес: ***; Е.С.Х., ЕГН**********, с адрес: ***; С.А.Х., ЕГН**********, с адрес: ***; Е.А.Х., ЕГН*********, с адрес: ***; Ю.Н.Т., ЕГН**********, с адрес: ***; С.К.Д., ЕГН**********, с адрес: ***; И.К.П., ЕГН**********, с адрес: ***; Я.Б.П., ЕГН**********, с адрес: ***; К.П.С., ЕГН**********, с адрес: ***; С.П.К., ЕГН**********, с адрес: ***; Л.И.Д., ЕГН**********, с адрес: ***.; И.Д.Д., ЕГН**********, с адрес: ***.; П.Г.Н., ЕГН**********, с адрес: ***; И.Г.М., ЕГН**********, с адрес: *** Е.И.К., ЕГН**********, с адрес: ***; В.И.М., ЕГН**********, с адрес: ***; Л.И.М., ЕГН**********, с адрес: ***; В.К.С., ЕГН**********, с адрес: ***; П.К.Л., ЕГН**********, с адрес: ***; А.В.К., ЕГН**********, с адрес: *** П.В.В., ЕГН**********, с адрес: *** Н.В.Д., ЕГН**********, с адрес: *** направените деловодни разноски в размер на 600 лв.

               РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: