гр. ЛЕВСКИ, _14.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести ноември _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _205_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че ответникът е постъпил в клиника по ЛЧХ на УМБАЛ
„***”АД на 06.03.2016 г., че същият към този момент е здравно неосигурен, че е
изписан на 08.03.2016 г. и е лекуван по клинична пътека № *** – лечение на
фрактури на лицевите и челюстни кости. Твърди се, че при постъпване в лечебното
заведение М.Л. е подписал молба-декларация, че не е здравно осигурен при
условията и по реда на Закона за здравното осигуряване, че няма доходи, няма
вземания, влогове, дялови участие и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500
лв., че не притежава движима и недвижима собственост, която може да бъде
източник на доходи, че не е сключвал договор за предоставяне на собственост
срещу задължение за издръжка/гледане, не е прехвърлял жилищен или вилен имот
и/или идеални части от тях срещу заплащане през последната една година, че не е
прехвърлял чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот
и/или идеални части от тях през последната една година. Твърди се също така, че
с молбата – декларация ответникът заявява, че е лице, отговарящо на условията
на Постановление на МС № 17 от 31.01.2007 г. за определяне условията и реда за
разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за
болнична помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество,
което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, с оглед
незаплащане на цената на извършваните по съответната клинична пътека медицински
дейности от декларатора. Твърди се, че с писмо от 17.03.2016 г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане” *** е уведомено лечебното заведение, че г-н Л.
не отговаря на условията на чл. 1 ал.4 от ПМС № 17/31.07.2007 г. и няма право
на целево заплащане на оказаната болнична медицинска помощ срещу представен
разходооправдателен документ. Твърди се, че лечението, което е проведено от
ищеца на ответника е на обща стойност 1124 лв., която сума следва да се заплати
на лечебното заведение.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1124 лв. –
представляваща дължима стойност за медецински услуги във връзка с оказана
болнична помощ през периода 06.03.2016 г. – 08.03.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до изплащане на вземането. Претендират се направените деловодни разноски в
заповедното и настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника
е представил писмен отговор в който се оспорва предявения иск. Не са
представени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представеното по настоящото дело ч.гр.д. 33/2018 г.
на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Издадената заповед за изпълнение в РС Левски е връчена при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от приложените към делото писмени доказателства /копие
от оперативен протокол, копие от доклад от началник отделение по ЛЧХ, копие от
история на заболяване, копие от епикриза, копие от анамнеза и копия от различни
изследвания/ се установява, че действително на 06.03.2016 г. М.Р.Л. е постъпил
в клиника по ЛЧХ на УМБАЛ „*** АД, където е извършено лечение на фрактури на
лицевите и челюстни кости и на 08.03.2016 г. Л. е изписан, като при извършеното
през този период лечение е изпълнен целият алгоритъм на лечение по Клинична
пътека № ***
По делото е представено копие от молба декларация, подписана
от М.Л., от което се установява, че при постъпване в лечебното заведение М.Л. е подписал молба-декларация, че не е
здравно осигурен при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване, че
няма доходи, няма вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, която обща
стойност надхвърля 500 лв., не притежава движима и недвижима собственост, която
може да бъде източник на доходи, не е сключвал договори за предоставяне на собственост срещу задължение
за издръжка/гледане, не е прехвърлял жилищен или вилен имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане през последната една година, не е прехвърлял чрез
договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални
части от тях през последната една година. С молбата-декларация Л. заявява, че е
лице, отговарящо на условията на Постановление на МС № 17 от 31.01.2007 г. за
определяне условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и
лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които
нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в
здравноосигурителния процес, с оглед незаплащане на цената на извършваните по
съответната клинична пътека медицински дейности от декларатора.
По делото е представено и писмо от Директор Дирекция „Социално
подпомагане” **, с което е уведомено лечебното заведение че Л. не отговаря на
условията на чл. 1 ал. 4 от ПМС № 17 от 31.07.2007 г. и няма право на целево
заплащане на оказаната болнична медицинска помощ срещу представен
разходооправдателен документ.
Предвид постъпилия отговор от ДСП Л. лечебното заведение е
предприело действия за заплащане на лечението от лицето, на което е проведено
съответното лечение.
По делото е представено копие от Ценоразпис за стационално
лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права
по клинични пътеки – български граждани и граждани на ЕС без европейска
здравноосигурителна карта и чуждестранни граждани, утвърден от изпълнителния
директор на лечебното заведение е, че лечението на фрактури на лицевите и
челюстни кости, което е с код по КП - клинична пътека 266 е с цена 1124 лв.
Тъй като по делото са налице доказателства, че към момента на
осъществяване на лечението ответникът е бил здравнонеосигурено лице и същото не
отговаря на условията и няма право на целево заплащане на оказаната болнична
медицинска помощ, поради което лечението не може да бъде заплатено от
Здравноосигурителната каса, то лицето дължи заплащане на извършената дейност
съобразно утвърдения Ценоразпис на лечебното заведение, в което е извършена
тази дейност, а именно сумата от 1124 лв.
По делото не са представени каквито и да било доказателства Л.
да е заплатил дължимите суми на ищцовото дружество.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство – общо в размер на 359
лв., от които сумата от 25 лв. заплатена д.т. в заповедното производство,
сумата от 25 лв. заплатена д.т. в настоящото производство и сумата от 309 лв.
внесена като депозит за възнаграждение на назначения особен представител.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „**** АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от
изпълнителния директор д-р С. Б. и М.Р.Л.,
с ЕГН **********,***, че М.Р.Л. дължи
на „****АД сумата от 1124 лв. – главница
- представляваща дължима стойност за медицински услуги във връзка с оказана
болнична помощ през периода 06.03.2016 г. – 08.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Р.Л. да
заплати на „*** АД направените деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство общо в размер на 359 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: