гр. ЛЕВСКИ, _14.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести ноември _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _305_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор за мобилни услуги от 18.12.2013 г. със срок на договора до 18.12.2015
г. Твърди се, че отношенията по договора са новирани на 21.07.2015 г. с
допълнително споразумение, подписано между страните, като абонатът е преминал
на абонаментна програма резерв стандарт с месечна такса от 14.99 лв. със срок
на абонаментната програма до 21.07.2017 г. и е закупено мобилно устройство на
изплащане с месечни лизингови вноски в размер на 19,59 лв. всяка, съгласно уговорен
погасителен план с лизинговия договор. Твърди се, че ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилния
номер *** в размер на сумата от 175,41 лв. за периода от 15.03.2016 г. до
14.06.2016 г. е фактурирано, че в последствие е постъпило частично плащане, в
резултат на което е останала дължима сумата от 25,41 лв. Твърди се, че поради
неизпълнение на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на основание чл. 75 във връзка с чл. 19б от ОУ – мобилния оператор е
прекратил едностранно индивидуални договор на 15.06.2016 г. и е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 184 лв.. Твърди се също така,
че се дължат и незаплатени лизингови вноски в размер на 274,26 лв. Твърди се че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 25,41 лв. – представляваща незаплатен остатък на дължими
суми за далекосъобщителни услуги за
периода 15.03.2016 г. до 14.06.2016 г., както и че дължи посочената по-горе
сума от 274,26 лв. – представляваща незаплатени лизингови вноски по договора и
сумата от 184 лв. – представляваща неустойка по договора.
Твърди се, че ищецът е
депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в
законоустановения срок, е депозирал възражение, поради което е предявен
настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 25,41 лв. -
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
15.03.2016 г. до 14.06.2016 г., сумата от 274,26 лв. – представляваща
незаплатени лизингови вноски по договора и сумата от 184 лв. – представляваща
неустойка по договора. Претендират се
законната лихва върху главницата от 25,41 лв. от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК процесуалният
представител на ответника е представил отговор на исковата молба и е оспорил
предявения иск. Не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 821/2017 г.
на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че
между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата
молба договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило
на ответника мобилни и лизингови услуги. Към доказателствата по делото са
представени посочените в исковата молба фактури, издадени на ответника за
доставените му услуги за посочените периоди.
В тежест на ответника е да докаже плащането на доставените му
услуги. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока. Ответникът
няма и твърдения да е извършил плащания.
Видно от отговора на исковата молба и от изразеното становище
в молбата-становище на ищцовата страна във връзка с отговора на исковата молба
е че спорния между страните въпрос е относно дължимостта на неустойката. С
допълнителната молба-становище – представена преди първото по делото съдебно
заседание ищцовата страна е уточнила, че е постигнато споразумение между
мобилния оператор и Комисия за защита на потребителите, съгласно което
дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при предсрочно прекратяване
на договорите следва да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана
програма месечни абонаментни такси, поради което е заявено, че ако съдът
прецени претенцията на ищеца за неустойка като прекомерна, се прави искане да
се присъди сума за неустойка съгласно договореното между мобилния оператор и
Комисия за защита на потребителите, а именно сумата от 44,97 лв. – представляваща 3 месечни
абонаментни такси от по 14,99 лв. След направеното уточнение с постъпилата
молба-становище, процесуалният представител на ответника е изразил становище,
че предявеният иск за неустойка следва да бъде уважен до размера на сумата от 44,97
лв.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан в пълен размер за претендираната главница, а за
претендираната неустойка до размера на сумата от 44,97 лв. и като такъв следва
да бъде уважен. За разликата над сумата от 44,97 лв. до претендирана неустойка
общо в размер на 184 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
неустойката в този размер е прекомерно голяма и съдът счита, че същата следва
да бъде намалена до посочения по-горе размер от 44,97 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство – общо в размер на 685
лв., от които сумата от 25 лв. заплатена д.т. в заповедното производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. в заповедното производство, сумата
от 180 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и сумата
от 300 лв. внесена като депозит за възнаграждение на назначения особен
представител.
Тъй като в настоящото производство няма данни да е довнесена
дължимата д.т. от 25 лв., следва да бъде осъден ответникът да заплати д.т. по
сметка на РС Левски в размер на 25 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „***” ЕАД, с
ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.****** и К.Е.С., с ЕГН **********,***, че К.Е.С. дължи на „****” ЕАД, /със
сочени по-горе данни/ сумата от 25,41 лв.
– главница за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № 004932663, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.11.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане, сумата от
274,26 лв. – главница за незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен
номер № ***, както и сумата от 44,97 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор с абонатен номер № ***
За разликата над сумата
от 44,97 лв. до първоначално предявената сума от 184
лв. за неустойка ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Е.С. /със сочени по-горе данни/
да заплати на „***” ЕАД, /със сочени по-горе данни/, направените деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство общо в размер на 685 лв.
ОСЪЖДА К.Е.С. /със сочени по-горе данни/
да заплати по сметка на РС Левски държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: