В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на _двадесет и шести ноември_ две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Янка Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_350_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Твърди се, че на 11.09.2013 г. между *************** и Н.Е.А. е сключен договор за потребителски кредит № 1257824, по силата на който на А. е предоставен кредит в размер на 20 000 лв., и по същият кредит са дължими и сумите от 600 лв. – такса за разглеждане на кредита и 2775,60 лв. – застрахователна премия, че главницата по кредита в размер на 20 000 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя. Твърди се, че при сключване на договора, кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 46 104 лв. платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 384,20 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 07.10.2013 г. а последната е с падеж на 07.09.2023 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска, както и че размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и месечната застрахователна премия. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, че сумата, която е погасена до подаване на заявлението в съда е в размер на 11 915,82 лв., че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 16 ал.2 б.а от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, че в последствие вземането по кредита е прехвърлено на ***************, както и че уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от ответника на 12.02.2018 г. /като ищцовата страна се позовава на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г. І т.о., ТК/.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника Н.Е.А., а именно, че последния дължи на ищцовото дружество: сумата от 18957,57 лв. – представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 1257824/11.09.2013г., сумата от 1767,22 лв. – представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.03.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на цедиране на задължението/, сумата от 795,36 лв. представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 07.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 152/18г. в размер на 480,40 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство.

При условията на евентуалност е направено искане, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да постанови решение, с което да осъди ответника като кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 1257824/11.09.2013 г. неизплатените по договора суми, а именно: сумата от 18 957,57 лв. – главница за периода от 07.03.2017 г. до 07.09.2023 г., договорна възнаградителна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 19.09.2017 г. в размер на 1767,22 лв., лихва /обезщетение за забава за периода от 07.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 795,36 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.05.2018 г. до окончателното погасяване на дълга.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Предвид това ищцовата страна е поискала постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че ответника лично е отказал да получи своето съобщение. Указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и задължението за уведомяване на съда при промяна на адреса на който е получил съдебните книжа. Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, тъй като е получил лично призовката си.

Към исковата молба са представени писмени доказателства и съдът приема, че искът е вероятно основателен. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което, съдът следва да постанови такова и да уважи изцяло исковата претенция.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 480,40 лв., от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 430,40 лв. заплатени като държавна такса, както и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 480,40 лв. от които 430,40 лв. заплатени като държавна такса и 50 лв. като юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното и предвид разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ***************, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д. по отношение на Н.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, който дължи на *************** сумата от 18957,57 лв. – представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 1257824/11.09.2013г., сумата от 1767,22 лв. – представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 07.03.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на цедиране на задължението/, сумата от 795,36 лв. представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 07.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Н.Е.А. със сочени по-горе данни да заплати на *************** със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.д. 152/2018 г. на РС Л. в размер на 480,40 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 480,40 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239 ал.4 от ГПК.

КОПИЕ от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: