гр. ЛЕВСКИ, _19.12._
Районен съд гр. Левски в
публичното съдебно заседание на _деветнадесети ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _487_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 11.09.2013 г. след обяд, във връзка с
изпълнение на служебна задача, ищецът е бил в кабинета на Н.К., находящ се в
административната сграда, щаб на Затвора гр.Б. Твърди се, че К. е споменал на
ищеца за постъпило писмо от около 70 служители на затвора до Министъра на
правосъдието срещу него, но не му дал възможност да се запознае с текста му,
както и да се възползва от правото си да даде становище по него, въпреки
настояването. Ищецът твърди, че е предложил на К. да уреди среща със
служителите в присъствие и на двамата, като изчакал и се надявал, че в рамките
на следващия работен ден – 12.09.2013 г. – К. ще уреди среща с подписалите се,
но това не се случило.
Твърди
се, че ищецът бил обиден от създалата се ситуация и на 13.09.2013 г. депозирал
до К. възражение, с искане и настояване за уреждане на среща със служителите, с
цел изясняване на истинността на твърденията по подписката, но отново не
получил отговор, нито становище по депозираното от него възражение.
Твърди
се, че с действията си и бездействията си за периода от 11.09.2013 г. до
26.09.2013 г. г-н К. го е поставил в изолация, като го лишил от правото да се
запознае с текста на писмото и да организира защитата си, поставил го в
неравностойно положения спрямо негови колеги, засягайки честта, личното му и
човешкото достойнство, което породило у него стрес, напрежение и тревога на
работното място, страх от неизвестното и изгонване от работа, с разследване и
дори разчистване на сметки, че се запознал с писмото на служителите на Затвора
гр.Б. едва на 26.09.2013 г., след като му го представили за запознаване
служители от ГД „ИН” гр.С.
Твърди,
че с нищо не е заслужил такова унизително отношение от К. спрямо него и моли
съда да постанови решение, с което да осъди Н.К. да му заплати обезщетение за
нанесена му неимуществена вреда за периода от 11.09.2013 г. до 26.09.2013 г.
С
допълнителна молба ищецът е уточнил, че предявеният от него иск е с цена на
иска 2000 лв., видно от приложената на лист 17-18 от делото нова искова молба.
Претендират
се направените деловодни разноски.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор, в който
счита, че не е надлежна страна, че същият е имал качеството на началник на Затвора
гр.Б. за процесния период и като държавен служител не носи имуществена
отговорност към увредения, като в тези случаи държавата е длъжна да обезщетени
увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, съобразно общите правила
на гражданското право.
Твърди
се, че в исковата молба ищецът не е ангажирал доказателства за извършено срещу
него нарушение от страна на ответника и исковата молба е недопустима.
Алтернативно, в случай че съдът приеме, че разглеждането на исковата молба по
същество е допустимо, счита същата за неоснователна.
Твърди
се, че от приложената преписка на 70 служителя на Затвора, с рег. №
3247/09.09.2013 г. в деловодството на Затвора гр.Б. е видно, че същата подписка
не е адресирана до ответника, а до Министъра на правосъдието, като в конкретния
случай ответникът не е имал възможност за оперативна самостоятелност, за
вземане на решение по подписката, доколкото не е бил адресат по нея.
Твърди
се, че опитите за помирение между страните би представлявало нарушение на
служебната дисциплина от негова страна по смисъла на чл.227, ал.1, т.7 от ЗМВР,
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно
наказание уволнение – превишаване на власт или използване на служебно положение
за лична облага ,или за облага на трети лица
Твърди
се, че в тази връзка, след като уведомил по телефона началника на Затвора гр.Б.,
с придружително писмо рег. №3267/10.09.2013 г., подписката е изпратена за администриране
в ГД „ИН” гр.С., а със заповед от 20.09.2013 г. на Главния директор на ГД „ИН”
гр.С. е възложена дисциплинарна проверка по случая, а на ищеца Р.П. е наложено
дисциплинарно наказание, отменено с решение на Административен съд гр.П., за
извършени процесуални нарушения в хода на възложената проверка.
Твърди
се, че по този начин правото на ищеца да организира защитата си не е било
нарушено по никакъв начин, че твърдените засегнато лично и човешко достойнство,
стрес, напрежение и тревога за работното място, страх от изгонване от работа са
все субективни преживявания от вътрешния мир на ищеца, за които не е предвиден
ред за обезщетения по ЗМВР.
Моли се
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно
от представеното по делото Възражение от Р.Г.П. до ИФЗД Началник на Затвора гр.
Б. – гл. инспектор Н.К. е, че в същото заявява, че не е съгласен с направеното
му устно предупреждение, дал е обяснение по въпросите за които е бил устно
предупреден и е заявил, че не е запознат със съдържанието на подписката.
Видно
от приложенията по делото – л.7-10 е, че писмото с подписката са адресирани до
Министъра на правосъдието, макар да са подадени чрез началника на затвора,
поради което към онзи момент не е било в компетентността и правомощията на
ответника да иска обяснения или да предоставя писмото с подписката на когото и
да било за запознаване. На л. 11-12 е приложено писмото, с което постъпилото писмо
с приложена към него подписка своевременно /още на следващия ден/ са изпратени
на Министерство на Правосъдието Главна дирекция изпълнение на наказанията гр. С.
От съдържанието на последното се установява, че след извършена проверка и
констатирани нарушения при неспазването на работното време г-н Р. П. е
официално предупреден да коригира поведението си, и е уведомен главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията”, че към момента се извършват нови проверки, които
не са приключели и че на г-н Р. П. е разяснявано, че с поведението си създава
предпоставки за възникването на конфликти между служителите, но не е показал
нагласи за промяна на поведението си. Обстоятелството, че ответникът, в
качеството си на ИФЗД Началник на затвора е изпълнил задълженията си по
препращане на писмото и подписката, както и че е уведомил за извършвани и извършващи се проверки срещу г-н
Р. П., не води до извода, че същия по някакъв начин е причинил вреди на П., за
които да носи лична /имуществена или неимуществена/ отговорност. Самият ищец
твърди, че в последствие се е запознал с писмото на служителите от Затвора,
което му е предоставено за запознаване от служители от ГД ИН С.
Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото не са представени каквито и да било
доказателства за настъпили каквито и да
било вреди за ищеца, още по-малко пък за такива причинени лично от ответника –
от негово действие или бездействие през
посочения в исковата молба период, поради което предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Г.П. ***, ЕГН ********** против Н.Л.К. ***, ЕГН **********, иск
за присъждане на сумата от 2000 лв. – като обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода от 11.09.2013 г. до 26.09.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: