РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _20.12._ 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети декември_ 2018 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_565_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В Районен съд гр.Левски е постъпила искова молба от Р.Б.  Р. и Д.И.Р. против К.Д.Д..

          В исковата молба се твърди, че на ищците е учредено право на строеж на гараж, с площ от 22,37 кв.м., от която квадратура на гаража 6,13 кв.м. са от парцел, собственост на И.Б., останалите 16,24 кв.м., са от парцел, собственост на Т.И.Т.

          Твърди се, че през 1994 г. е разрешен строеж на гаража и след учредяване правото на строеж, в законоустановения срок е изграден гараж, който през 1995 г. е преустроен в хранителен магазин и съгласно действащата КК на гр.Л., същият е означен с идент. № ***********.

          Твърди се, че с нотариален акт № 25, дело № 313 от 2010 г. на нотариус С.Л., И.Б. е прехвърлила правото на собственост на поземлен имот с площ от 421 кв.м., с идент. № ***********, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, с площ от 52 кв.м., с идент. № ***********, както и постройка на допълващо застрояване с площ от 49 кв.м. с идент. № *********** на Г.Д.Г.

          Твърди се, че впоследствие Г.Д.Г. и Г.Х.Г. са прехвърлили правото на собственост на М.К.С. върху придобития от тях поземлен имот с идент. № ***********, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда от 52 кв., постройка на допълващо застрояване от 49 кв. Изрично в нотариалния акт е отбелязано, че в продажбата не е включена построената в имота сграда с идент. № ***********, със застроена площ от 25 кв.м., представляваща хангар, депо, гараж.

          Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13/2016 г., дело № 590 на нотариус Х.К., М.С. е продал на К.Д.Д. недвижимия имот с идент. № ***********, включително и построените в този имот еднофамилна жилищна сграда от 52 кв., постройка на допълващо застрояване от 49 кв. и построената в имота сграда с идент. № ***********, със застроена площ от 25 кв.м., представляваща хангар, депо, гараж.

          Твърди се, че последното нотариално действие, обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, дело 590/2016 г. на нотариус Х.К., в частта, в която е прехвърлена собствеността върху имот с идентификатор № *********** е нищожна, тъй като прехвърлителят на този имот не е негов собственик.

          Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено правото на ищците на собственост върху имот с идент. № *********** и да обяви за частично нищожно нотариалното действие, обективирано в посочения н.а. в частта, в която е прехвърлена собствеността върху имота с идент. № ***********. 

          В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от К.Д.Д., чрез неговия процесуален представител, в който е изразено становище, че искът е допустим и основателен, но ответникът счита, че няма вина за извършеното прехвърляне, тъй като едва след обективиране на сделката е узнал за това, че неговият прехвърлител не е собственик на процесния гараж.

          В отговора на исковата молба е направено искане да бъде конституиран по делото като трето лице-помагач на ответника М.К.С.. Искането е уважено и в настоящото производство е конституиран като трето лице – помагач на ответника М.К.С..

          Съдът, като прецени представените поделото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж на гараж № 286 том ІІ дело 544 от 23.06.1994 г., вписан в РС Л. с вх. рег. № 397  е, че със същия Т.И.Т. и И.И.Б. са учредили право на строеж на гараж в полза на Р.Б.Р., който да построи със собствен труд и средства гараж на площ от 22,37 кв.м. от която квадратура на гаража 6,13 кв.м. са от парцел ІІ пл.№ 2343, кв. 58 по плана на град Л., собственост на Т.И.Т. и 16,24 кв.м. от парцел Х пл. № 2344 кв. 58 по плана на гр.Л. собственост на И.И.Б.

          По делото е представено разрешение за строеж на Р.Б.Р.  от 04.07.1994 г., протокол № 25 от 7.VІІ.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво, както и скица – издадена от техническа служба при Община Л. от 07.04.1995 г. – от които доказателства се установява, че учреденото на Р.Б.Р. право на строеж на гараж е своевременно реализирано.  Видно от представената скица на сграда № 15-639391-07.09.2018 г. е, че към настоящия момент този гараж е с идентификатор ***********.

          По делото не се спори, че правото на строеж е отстъпено и реализирано от Р.Б.Р. по време на брака му с Д.И.Е., а и това се установява от представеното по делото копие от удостоверение за граждански брак, видно от което е, че същите са сключили граждански брак на 27.06.1982 г.

          Предвид представените и посочени по-горе писмени доказателства, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин е установено, че собственик на процесната постройка са Р.Б.Р. и Д.И.Е.

          Към исковата молба е представено копие от нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 25 том 7 рег. № 4209 дело 313 от 2010 г. – на нотариус С.Л. с рег. № 568 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията гр. Л. с вх. рег. № 4827, акт № 81 том ІХ от 13.12.2010 г. от който се установява, че И.И.Б. е прехвърлила на Г.Д.Г. притежавания от нея недвижим имот, а именно поземлен имот с площ от 421 кв.м., означен с идентификатор *********** по действащата кадастрална карта на гр.Л., одобрена със заповед № РД-18-2/23.01.2007 г. на ИД на АГКК, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м. – означена с идентификатор *********** и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 49 кв.м., означена с идентификатор ***********.

          Представено е и копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24 том 2 рег. № 1378 дело № 107 от 2016 г.  на нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 795/15.03.2016 г., акт № 93, том ІІ, дело 184/2016 г., от който се установява, че на 15.03.2016 г. Г.Д.Г. и Г.Х.Г. са продали на М.К.С. притежавания от тях недвижим имот, а именно поземлен имот с площ от 421 кв.м., означен с идентификатор *********** по действащата кадастрална карта на гр.Л., одобрена със заповед № РД-18-2/23.01.2007 г. на ИД на АГКК, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м. – означена с идентификатор *********** и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 49 кв.м., означена с идентификатор ***********. В нотариалния акт изрично е вписано, че поземления имот се прехвърля без построената в него сграда с идентификатор *********** със застроена площ от 25 кв.м. на един етаж, с предназначение хангар, депо, гараж.

          Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том 6 рег. № 3921 дело № 590 от 26.09.2016 г. на нотариус Хр.К. с рег. № 021 на НК, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 3046/26.09.2016 г., акт № 38 том VІІ, дело № 1057/2016 г. от който се установява, че на 26.09.2016 г. М.К.С. е продал на К.Д.Д. освен собствеността върху придобития имоти с идентификатор № *********** и построените в него сгради с идентификатор № *********** и идентификатор №***********, но и непридобитата от него сграда с идентификатор №***********.

          Тъй като към момента на прехвърлянето М.К.С. не е бил собственик на сграда с идентификатор № ***********, то той не може да прехвърли собствеността върху тази сграда, в резултат на което К.Д.Д. не е придобил собствеността върху тази постройка.

          Предвид изложеното, съдът приема, че собственик на сграда с идентификатор № *********** е собственост на Р.б.Р. и Д.И.Р. и следва да бъде обезсилен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том 6 рег. № 3921 дело № 590 от 26.09.2016 г. на нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 3046/26.09.2016 г., акт № 38 том VІІ, дело № 1057/2016 г. в частта в която М.К.С. е продал тази сграда на К.Д.Д.

          По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на направените деловодни разноски, което искане е оспорено от ответника К.Д.Д., който заявява, че не е станал причина за завеждане на настоящото дело и не дължи разноски. Съдът приема, че искането за присъждане на разноски от ищците е основателно и същите се дължат от ответника. Видно от изпратеното придружително писмо на копието от нотариалното дело, изпратено от нотариус Х.К., е че същия заявява, че след изповядване на сделката, при него се е явила Д.Р., която му е представила нотариален акт за собственост на въпросния гараж, че по този повод е уведомил страните по сделката, че същата няма прехвърлително действие относно гаража и ги е уведомил за възможността за поправка на нотариалния акт с оглед избягване на спорове. В писмото е отразено също така, че продавачът М.С. е заверил нотариално пълномощно за поправката, но купувача К.Д. до момента на писмото /29.11.2018 г./ не се е явил за извършване на поправката. При това положение, съдът приема, че след като Д. е уведомен от нотариуса и е бездействал – като не се е явил или не е представил нотариално заверено пълномощно за извършване поправка на нотариалния акт, то той е станал причина за завеждане на настоящия иск от Р.Б.Р. и Д.И.Р., които да установят по съдебен ред собствеността си върху имота. Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответника К.Д.Д. да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски в размер на 400 лв. съгласно представения списък на разноските.

          На основание изложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.Р. ***, ЕГН **********, Д.И.Р. ***, ЕГН ********** и К.Д. ***, ЕГН **********, че Р.Б.Р. И Д.И.Р. са собственици на сграда, която съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Л., община Л., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-2/23.01.2007 г. на ИД на АГКК е с идентификатор № *********** със застроена площ 25 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *********** – целият с площ от 421 кв.м., с адрес на поземления имот – гр. Л., ул. ***********.  

          ОБЕЗСИЛВА нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том 6 рег. № 3921 дело № 590 от 26.09.2016 г. на нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 3046/26.09.2016 г., акт № 38 том VІІ, дело № 1057/2016 г. в частта в която М.К.С. е продал на К.Д.Д. сграда с идентификатор № *********** със застроена площ 25 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***********.

          Решението е постановено с участието на М.К.С. ***, ЕГН ********** – в качеството на трето лице помагач на ответника К.Д. Д.

          ОСЪЖДА К.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Р.Б.Р. ***, ЕГН ********** и Д.И.Р. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: