В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _тринадесети ноември_ две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_221_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против НП №18-0293-000608 на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски, с което му е наложена глоба в размер на 20 лв.

Моли съда да отмени издаденото против него наказателно постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановено при неспазване на задължителните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Твърди се, че на въпросното кръстовище жалбоподателят спрял, съобразно изискването напътен знак Б2, огледал се и след като се уверил, че кръстовището е свободно, продължил пътя си. След около 200 м. бил спрян от патрулен автомобил на КАТ. Длъжностните лица му съобщили, че преминал без да спре на пътен знак Б2 и му съставили АУАН. Разочарованието му било голямо, тъй като не бил извършил твърдяното нарушение.

Моли съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно издаденото в нарушение на процесуалните правила и материалния закон обжалвано наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.

За административнонаказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че 04.04.2018г. около 09:35 часа в гр. Левски на кръстовището на ул. *** и ул.***, като водач на т.а.***, с описан рег. номер, нарушава зоната на действие на пътен знак Б2 (стоп), като не спира, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗвП.

По делото е представено и обжалваното НП №18-0293-000608/30.04.2018 год., издадено от началник РУП към ОДМВР - Плевен, РУ – Левски, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.2, т.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят С.К. и Д.Й..

Установява се от показанията им, че служителите на РУ - Левски са изпълнявали служебните си задължения. От мястото, където са се намирали полицаите, е имало видимост към знак „стоп” на кръстовището. Свидетелите са категорични, че водачът нарушил зоната на знак „стоп”, като не спрял, поради което му е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Фактическата обстановка се установява от показанията на двамата свидетели.

Показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта Й., който е и очевидец на извършеното деяние изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на служителите на МВР са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По отношение искането на процесуалния представител на жалбоподателя съдът да не кредитира показанията на свидетеля Й., с посочени аргументи, че двамата заедно с актосъставителя били изпратени на едно и също място и с една и съща цел, същото следва да бъде оставено без уважение. Доколкото няма противоречия в показанията на двамата свидетели, като същите са дадени на основа на техните възприятия, съдът счита, че искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката К.

В показанията си същата твърди, че няколко пъти през лятото й се е случвало да пътува с жалбоподателя, когато изпълнява служебен превоз. Движели се с буса, натоварен със стока, като водачът е управлявал внимателно и според нея водачът не е извършил нарушение. Според показанията, са се намирали на Т-образно кръстовище, извън населено място, през месец август.

Съдът констатира противоречия в показанията на свидетелката, която твърди от една страна, че водачът е слязъл от колата и тя не е присъствала на разговора им, а от друга – че самият полицай се е държал доста грубо и нагло.

Освен че показанията й са вътрешно противоречиви, те не съответстват и на показанията на двамата свидетели, на чиито показания съдът дава вяра, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката.

Безспорно се установява от приложената заповед, издадена на 20.07.2017г., че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Съдът не констатира нарушения на процедурата при съставяне на акта, така и при издаването на НП. И съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Описанието на нарушението е пълно и ясно, позволяващо на санкционирането лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Правилно е посочен приложимия закон от страна на административнонаказващия орган.

Безспорно е установено вмененото на водача нарушение по несъмнен и категоричен начин.

Извършеното нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът и нарушението не се отличават с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобните от този вид.

Съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание е правилно определено и съответства на извършените нарушения. Наложеното наказание глоба е определено в закона в абсолютен и неподлежащ на изменение размер.

На основание изложеното следва наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и спазване на процесуалните правила е наложено административно наказание в предвидения от закона вид и размер.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0293-000608/30.04.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски, с което на К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.183 ал.2 т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двадесет лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: