В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_304_ по описа на съда за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.В. Д., с ЕГН**********,***, чрез адв. А.А. ***/07.09.2018 г. на зам. началника на Митница Свищов.

Жалбоподателката е останала недоволен от издаденото против нея наказателно постановление, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 1484.54 лв. за нарушение на чл. 123, ал.1 от ЗАДС.

Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като изцяло.

За административнонаказващия орган – Митница Свищов се явява ю.к. В., който изразява становище, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено като законосъобразно, тъй като били налице елементите от обективна и субективна страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По отношение на жалбоподателката е издадено наказателно постановление от заместник началника на Митница Свищов, с което на основание чл. 123, ал.1, пр.1, чл. 124, ал.1 и чл. 128, ал.2 от ЗАДС й е наложено административно наказание глоба в размер на 1484.54 лв., двоен размер на дължимия акциз, затова, че на 15.01.2018г. при извършена съвместна проверка от служители на Митница Свищов и РУ – Левски, в частен дом – маза и прилежащи постройки, обитавани от лицето В.В.Д.,*** държи в частния си дом в мазата общо 146.9 литра дестилатен алкохолен продукт, съдържащ 67.479 литра /0.67479 хектолитра чист етилов алкохол/, преизчислен по 20 градуса по целзий в 166 бр.бутилки с различна вместимост, годен за консумация без същите да са облепени с акцизен бандерол, задължително условие съгласно националното законодателство, с което същата е извършила нарушение на чл. 123, ал.1, пр.1 от ЗАДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство №43/2018 от 04.06.2018г.

Прокурорът е приел, че за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, следва да е налице един от основните му елементи от обективна страна – бандеролът на акцизните стоки, респ. облепянето им с такъв и същият да се изисква по закон. Посочил е, че задължението за поставяне на бандерол е регламентирано в чл. 64 от ЗАДС, като съгласно ал.1 на същия производителите на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е стигнал до извода, че алкохолът, намерен в дома на Д. е домашна ракия, собствено производство. Не били налице данните, че Д. е лицензиран складодържател на данъчен склад по смисъла на ЗАДС и да е имала задължението да облепя с бандерол различните съдове, в които е поставен произведеният за лични техни нужди алкохол, поради което не е налице законово изискване съдовете, в които е намерен алкохолът и в които е намерен, да бъдат облепени с бандерол. За да е налице съставомерно деяние по чл. 234, ал.1 от НК, е необходимо освен напитката да е алкохолна, да е налице задължението й да е поставен бандерол.

Прието е, че не са налице доказателства Д. да е осъществявала продажба на алкохолни напитки.

В качеството на свидетели в са разпитани поемните лица, вписани в протокола за претърсване и изземване.

Свидетелят У. заявява , че при пристигането им в качеството на поемни лица проверката е била започнала, като хората от митницата и част от полицаите са се намирали в мазе до пристройката, като по – късно са започнали да товарят в колата на митницата. Според свидетеля бутилки не са броили, като не може да уточни какво е количеството.

Свидетелят К. уточнява, че двамата с другия свидетел са се намирали в двора, докато полицаи и митничари са изнасяли кашони с бутилки, според думите на полицаите ракия, като никой не е отишъл да им покаже, че това е ракия.

Показания е дал свидетелят А., от които се установява, че от преди 5-6 години в мазата на дома, обитаван от жалбоподателката и съпруга й се намира алкохол, като свидетелят уточнява, че съпругът на Д. е споделял, че той не вари ракия.

Свеидетелят А. е без родство, дава добросъвестно показания, които са последователни, логични, непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

При анализа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗАДС.

За осъществяването състава на тази разпоредба е необходимо административнонаказателно отговорното лице да държи акцизни стоки без бандерол, което е задължително условие съгласно акцизното законодателство. Съдът намира, че не е налице елемент от състава – че жалбоподателят е държал горепосочените вещи. В случая следва да е установено авторството на деянието, изразено във форма на изпълнително деяние – държане.

Установи се от свидетелските показания, че в дома на жалбоподателя освен нея, е живял и съпругът й. Не са ясни мотивите на административнонаказващия орган да отнесе деянието като нарушение, извършено от жалбоподателката.

За да бъде прието в административнонаказателното производство, че е извършено нарушение, следва да съществуват категорични доказателства за автора на нарушението. В тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението и авторството.

В конкретния случай наказващият орган не е доказал авторството на деянието. При това положение съдът счита, че административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин относно субекта на неговото извършване, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил датата на извършената проверка, но не и конкретна дата на която жалбоподателката е извършила административното нарушение, за което е санкционирана.

Датата на извършване на нарушението е част от задължителните реквизити на наказателното постановление.

Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед преценка приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, както и приложимия към момента материален закон.

Нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС квалифицира като административно нарушение държането, предлагането, продаването, превозването или пренясянето на акцизни стоки без бандерол от физическо лице, когато такъв бандерол е задължителен.

Установи се от събраните по делото доказателства, че предмет на нарушението е наливна алкохолна напитка – ракия, която бутилки с различна вместимост и които не са били предназначени за продажба потребителска опаковка, а за лична консумация. Данните по делото сочат, че ракията е била изварявана до преди около 5-6 години.

От изложеното следва, че деянието неправиллно е квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗАДС.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 172/2018г. на ЗАМ. Началника на Митница Свищов, с което на В.В.Д., с ЕГН**********,***, е наложена на основание чл.123, ал.1, пр.1 от ЗАДС глоба в размер на хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и 54 ст., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: