Мотиви към Присъда  №47 от 18.12.2018г., постановенa по НОХД №333/2018г. по описа на РС - Левски.

 

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Левски срещу В.Н.Ч. за това, че след като е осъден по гражданско дело №260/2017 г. с Протокол по спогодба №467/15.05.2017 г. на Районен съд гр.Левски, влязла в законна сила на 15.05.2017 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете С.В.Ч., ЕГН:**********, като заплаща на В.Р.С. ***, като майка и законен представител на детето, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, по 115 (сто и петнадесет) лева месечна издръжка, считано от 01.04.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, в периода от месец април 2017 г. до месец юли на 2018 г., включително, съзнателно не изпълнил задължението си за изплащане общо на 8 (осем) месечни вноски по 115,00 лева всяка, в общ размер на 920 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че предвид представените от защитата в съдебно заседание писмени доказателства за изплащане на цялата дължима издръжка, предмет на обвинението, са налице предпоставките за приложение на привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и същият да не бъде наказан, с оглед на това, че е изплатил цялата дължима издръжка и не са настъпили други вредни последици за пострадалата.

Защитникът – адв. Б. – поддържа направеното от РП – Левски искане за прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. Счита, че са налице условията за приложението й, поради което моли съда да не наказва подсъдимия.

Подсъдимият признава вината си, обещава, че занапред ще заплаща редовно дължимата от него издръжка. При упражняване на предоставената от съда право на последна дума, моли да не бъде наказван.

Пострадалата – С.В.Ч., чрез своята майка и законен представител В.Р.С., редовно призована за проведеното по делото съдебно заседание, не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В.Н.Ч. е роден на ***г***, с адрес: гр.**, ул.“***“ №*, българин, с българско гражданство, средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.

Същият живеел на съпружески начала със свидетелката В.Р.С., като от съвместното им съжителство се родило детето С.В.Ч., ЕГН:**********. През месец март 2016г. поради влошаване на отношенията им подсъдимият Ч. и свидетелката В.С. се разделили.  

С протоколно определение №467/15.05.2015г., в сила от същата дата, по гр.д. №260/2017г. по описа на РС-Левски, съдът одобрил постигнатата между В.Н.Ч. и В.Р.С. спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.В.Ч., били предоставени на майката В.С.. Бащата – подсъдимият Ч., бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез майката, като негов законен представител, в размер на 115лв., считано от 01.04.2018г. до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратявяне.

След влизане в сила на посочения съдебен акт, подсъдимият изпълнявал епизодично задължението си за издръжка на малолетното си дете. През инкриминирания период същият заплатил месечните си задължения за издръжка, както следва: месец април 2017г., месец май 2017г., месец август 2017г., месец септември – частично 50 лв., месец октомври 2017г., месец февруари 2018г. – частично 100 лв., месец март 2018г. – частично 100 лв, месец април 2018г. – частично 100 лв., месец юни 2018г., месец юли – частично 100 лева.

Неплатени за инкриминирания период от месец април 2017г. до месец юли 2018г. останали общо осем месечни вноски, всяка от които по 115 лв., или общо сума в размер на 920 лв.

Въз основа на подадена от В.Р.С. *** е образувано и проведено досъдебно производство № ЗМ 23/2018г. по описа на РУМВР – Левски, прокурорска преписка №1518/2017г. по описа на РП – Левски. Същото е приключило с внесен обвинителен акт, по повод на който е образувано настоящото НОХД. Преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият е изплатил неплатените от него месечни вноски, включени в инкриминирания период, както и последващо месечно задължение за издръжка на пострадалата С.Ч., възлизащо на сума в общ размер на 1030 лв. и обхващащо неплатените месечни вноски за месеците юни, юли, ноември и декември 2017г.; януари, февруари, май, август 2018г., както и е направено доплащане до пълния дължим размер на издръжката за месеците септември 2017г. и март, април и юли 2018г.

По доказателствата:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, ал.1, т.2 НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно – жалба от В.Р.С., протокол по гр.д.№260/2017г. по описа на РС-Левски, протокол за предупреждение от 28.12.2017г., разписки за изплащане на пари в брой чрез ***“ АД, справка за съдимост, справка от РС-Левски, служебна бележка от „Агенция по заетостта“ и справка от ДБТ – Левски, справки от Община Левски, отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство“, Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, ТД НАП ****, офис ****, НОИ – ТП **** и София – град; показанията на свидетелката В.Р.С., обясненията на обвиняемия; заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочения доказателствен материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът го кредитира изцяло. Кредитирани бяха и приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства -  разписки за изплащане на пари в брой чрез „***“ АД, като неоспорени от страните.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият В.Н.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете С.В.Ч., чрез нейната майка и законен представител В.Н.С., съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 115 лева всяка, в общ размер на 920 лева.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, предвид на това, че същият е направил частични плащания на задължението си. Ч. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, изразяващ се в нарушаване на безусловното правото на издръжка на детето от своите родители, предвиждал е неговите общественоопасни последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като неминуема последица от деянието.

Предвид на изложеното, съдът намери, че с деянието си подсъдимият В.Н.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Съдът намери, че са налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. До приключване на съдебното следствие пред съда са представени доказателства за изплащане на дължимата от подсъдимия издръжка, за която му е повдигнато обвинение. По делото не се установява до заплащане на издръжката за пострадалата да са възникнали други вредни последици. Не е налице отрицателната предпоставка предвидена в чл.183, ал.3, изр.2 от НК. От приложената по делото справка за съдимост не се установява да е налице предходно приложение на посочената разпоредба.

Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК не го наказа.

Относно разноските:

Предвид признаването на подсъдимия Ч. за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски в размер на 60,00 лв. за възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: