гр.ЛЕВСКИ, _27.02._
Районен съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _тринадесети февруари _
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _835_ по
описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 144 СК.
Постъпила искова молба на М.П.И. ***, с ЕГН
********** чрез пълномощника си адвокат
С. Х. от Пл.АК против П.И.Г. *** с ЕГН
**********, в която твърди, че ищеца е студент
във втори курс на Лесотехнически университет С. Твърди, че плаща такса за обучението си по 330 лева на семестър, плаща такса за
общежитие, изразходва средства за учебници и учебни пособия, средства за храна
и транспорт, както и че няма
имущество от което да може да се
издържа. Твърди, че майка му роботи като продавач – консултант и реализира
доход около минималната работна заплата. Твърди, че ответника работи в А. и реализира доход над средния за
стандартите на България, както и че е
член на съвета на директорите на ТД „***” АД и „***” АД. Твърди, че не притежава имущество, от което да може да се издържа.
Моли съда да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 160
лева месечно считано от датата на завеждане на исковата молба (04.12.2017 г.),
до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Представя писмени доказателства, описание като приложение
към исковата молба.
С разпореждане на
съдията – докладчик в закрито заседание 15.01.
2018 г. съдът е разпоредил размяна на книжата между страните и на ответната
страна да бъде връчен препис от исковата молба и е указал в едномесечен срок от
22.01.2018 година, да даде отговор. В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран отговор от ответника.
Съдът, като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че
се установява следна фактическа обстановка:
Безспорно
е, че пълнолетният ищец М.П. И. роден на *** ***, е син на ответника П.И.Г. и
Й.А. Г. /понастоящем с фамилно име Д./, което е видно и от представеното с исковата молба заверено копие на
Удостоверение за раждане (л.4 от делото).
Безспорно
е, че ищеца към
датата на завеждане на исковата молба ищецът М.П. И. е на 20 навършени
години.
Безспорно
е, че ищеца към
датата на завеждане на исковата молба и по настоящем ищецът М.П. И. е студент във втори курс на Лесотехнически университет С., което е видно и от уверение №
67/28.09.17 год. на ЛТУ-С. (на л.5 делото).
Безспорно
е, че ищеца към
датата на завеждане на исковата молба ищецът М.П. И.
е записан като студент редовна
форма на обучение на образователно –
квалификационна степен – бакалавър (на л.5 от делото).
Няма спор
и относно това, че до навършване пълнолетието на ищеца (М.П.И.) неговия баща е бил задължен
и му е заплащал издръжка и след 05.07.2015 г. с настъпване на пълнолетието му горното задължение за издръжка е прекратено.
Безпорно
между страните е също, че след прекратяването на брака между двамата родители и
до момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело ищецът живее
при своята майка, която според възможностите си продължава да посреща текущите
му нужди, както и че през учебната 2017/2018 г. М.И. е продължил висшето си
образование като редовен студент. Последното
се установява и от
уверение №67/28.09.17 год. на ЛТУ – С. (на л.5 д.)
Не се
оспорва от ответника и обстоятелството, че поради редовната форма на обучение
ищецът няма възможност да полага труд. Успоредно с това не се установява М.П. да
получава доходи, позволяващи му да се издържа сам, или да разполага с
имущество, от чието използване да се издържа. Видно от приетите по делото доказателства
е, че ищецът П. няма декларирани данни да е собственик или ползвател на недвижими имоти, МПС или ППС, което е видно и
от Удостоверение №6501006659/24.11.2017 г., не получава стипендия и помощ по
ЗСПД (на л. 7 д.).
От
приобщените като писмени доказателства по делото се установява, че родителите на ищеца имат
следните доходи:
Майката Й. А. Д. работи по трудово правоотношение и реализира
бруто доходи в размер на сумата 6 391,68 лева годишно (удостоверение от
10.11.2017 година на ЕТ „ **** получава сумата от 2000
английски лири за работа в А., както и че получава по 500 лева, като член на борда на директорите от
всяко едно от дружествата, в които членува.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д. баба на ищеца. Свидетелката Д. посочва, че живее заедно с дъщеря си
(майката на ищеца) и ищеца си, който е студент,
като майката на ищеца полага грижите по
посрещане на неговите ежедневни нужди и
по настоящем като студент,които непрекъснато се увеличават. Свидетелката твърди
още, че бившият й зет работи в
чужбина и майка му се хвалила, че получавал добри
доходи там и нямал никакви парични притеснения.
Едновременно с работата си в работел и на частно като участвал в борда на
директорите на енергийни фирми.
Съдът кредитира депозираните
свидетелски показания, намирайки ги за обективни, последователни, допълващи се
от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняването на
релевантните обстоятелства, доколкото свид. Димитрова несъмнено добре
познава страните по настоящото дело и
излага непосредствено възприети от нея факти, а на възможната й
заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване, за която е предупредена. Самият ответник с неявяването си
за да отговори на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси потвърждава, реализира добри доходи от труд, както и чрез участието си в борда на
директорите на две енергийни дружества.
Така установените фактически
положения налагат за настоящата инстанция становището, че предявения иск е основателен, поради следните съображения:
За да възникне правото на ищеца
да получава издръжка по чл. 144 от СК е необходимо същият да докаже, че е син
на ответника, че е пълнолетен, но няма навършена двадесет и пет годишна
възраст, че учи редовно във висше учебно заведение, че не може да се издържа от
своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е
насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени
затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени
кумулативно.
В случая е безспорно, че
ответникът П.И.Г. е баща на ищеца М.П.И., който е навършил пълнолетие на 05.07.2015
г. и през учебната 2017/2018г. вече е студент във втори курс на Лесотехническия
университет С.
Категорично изяснено е също, че
ищецът не може да се издържа сам, защото до завършване на висшето си образование няма възможност да работи,
респ. няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни
за издръжката си доходи. Доходът му се свежда до това, което му се осигурява от
неговата майка. Няма и имущество, от което да се издържа-няма недвижими имоти на
негово име, нито МПС или ППС. В тази връзка
следва да се отбележи, че под “използване на имуществото” чл.144 СК визира
именно използване на имуществото по начин, който да генерира доходи /наеми,
лихви и пр./
Наред с
горното се установява, че от м. юли 2015г., както и след датата на подаване на
исковата молба – 04.12.2017г., майката на ищеца, получаваща брутно
възнаграждение около 521.00 лева месечно, изпълнява моралното си задължение
на родител, като поема текущи разходи на пълнолетния си учащ син. Нейните
доходи и имущество обаче в разглеждания казус са ирелевантни, тъй като право на
пълнолетния ищец е да насочи претенцията си издръжка към всеки от двамата
родители или само към единия от тях – в случая към бащата, за когото също
е безспорно, че от м. юли
Същевременно няма спор, че в
периода до завършване на висшето си образование ищецът се нуждае от средства за
задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, транспорт, квартира,учебници,
учебни помагала и пособия и такса за
бучение във висшето училище.
Касае се за необходими обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи според
настоящата съдебна инстанция средно на поне 240 лева месечно за
покриване на базови ежедневни нужди от
храна, облекло, наем за общежитие, транспорт и храна.
Следователно ищецът несъмнено е
лице, което се нуждае от издръжка и има право да получава такава.
От друга страна ответникът
реализира месечен брутен трудов доход около 2000 евро. Същевременно нито се твърди, нито се установява, ответникът да има
някакви здравословни проблеми, които да обуславят допълнителни разходи за
собствената му издръжка.
При това положение, съобразявайки
и обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на
пълнолетното си дете, съдът намира, че ответникът може без особено затруднение
да поеме част от обикновените разходи на пълнолетния си учащ син, заплащайки му
издръжка в размер на сумата от 160 лева
месечно .Заплащането на горните суми не би оставило ответника без необходимите
средства за собствената му издръжка.
Безспорно
издръжка в горните размери не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца,
но при присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент
от последното изречение на чл.144 СК/ да преценява и обстоятелството
дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК
задължителна съдебна практика, като решение №199 от 17.05.2011г. по гр. д. №
944/2010г. на ВКС, III г. о., решение №195 от 01.06.2011 г. по гр. д. №
1424/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. №
2/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010
г. на ВКС, IV г. о. и др./.
В
случая следва да се има в предвид, че за разлика от безусловното по характера
си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката на
пълнолетен учащ възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на
чл.142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като
функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл.144
от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е
длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде
задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени
затруднения.
Липсва
легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но във всеки
конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и
задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи
и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно. Заплащането от
родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл.144 от СК
предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и
обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително
реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на
пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена
си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за издръжка
на непълнолетно си дете.
Независимо
от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило
пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските
за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо задължение на
родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование,
възниква само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени
затруднения за родителя.
Използвайки
за ориентир концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, както и изхождайки от факта, че основният нормативно въведен критерии
за редица социални плащания е трикратният размер на гарантирания минимален
доход /ГМД/, настоящият съдебен състав приема, че за да може без особени
затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, родителят следва да
разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ 3/4
от минималната работна заплата /МРЗ/ т.е. при МРЗ за 2018г. от 510.00 лв. Установено
е, че ответника реализира доходи от трудова дейност в чужбина в размер на 2000
евро месечно от труд по трудова дейност и 1000.00 лева месечно от участието си в борда
на директорите на две енергийни дружества в България или общо от около 5 000 лева месечно, при
което може да разчита за собствените си потребности на брутен доход над 5 000
лева месечно.
Ето
защо, при тези доказателства съдът приема, че ответникът би могъл без особено
затруднение да отделя за издръжката на пълнолетния си учащ син сумата от 160.00 лева месечно, като за неговите нужди
ще остават по 4840 лева месечно, който доход надхвърля осем пъти размера на
минималната за страната работна заплата и не би му създало особени затруднения.
С оглед
гореизложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът
намира исковата претенция
е основателна, поради което следва да се уважи иска по чл. 144 СК в размер на
претендираната сума от 160.00 лева месечно, като основателна и доказана.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал.
1 т. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС – РС
Левски държавна такса в размер на 230,40 лева за присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 144 от СК П.И.Г. *** с ЕГН **********
да заплаща на сина
си М.П.И. с ЕГН **********, издръжка в размер на 160,00 (сто
и шестдесет) лева месечно, считано от 04.12.2017г. до настъпването на друго
обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените суми на издръжка.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК П.И.Г. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС
– РС Левски сумата от 230,40 лева (двеста и тридесет лева и четиридесет
стотинки) държавна такса за присъдената издръжка по чл.144 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Плевен, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: