В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_441_ по описа на съда за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Д.П.П., с ЕГН**********,***, чрез адв. В.Ф. - ВТАК, против НП №34/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Левски.

Твърди се в жалбата, че Д.П. намира издаденото против него наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Съображенията му за това се свеждат до това, че при издаването му е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че вменените на доверителя му нарушения не са извършени. Както в АУАН, така и в НП не се съдържат констатации на факти, които да могат да бъдат приведени в нормите материалния закон, за чието нарушение е издадено последното, поради което обжалваният акт се явявал необоснован и издаден в противоречие на закона, поради което неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – не бил посочен ясно и точно нормативния акт, чиито разпоредби се твърдяло, че са нарушени; не била посочена санкционната разпоредба на база, на която е определен видът и размерът на наложеното наказание; че на жалбоподателя в качеството на физическо лице е наложено наказание „имуществена санкция”.

Счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и поради обстоятелството, че АНО не бил обсъдил дори формално всички обстоятелства, имащи значение за административнонаказателната отговорност, като не е изложена конкретна мотивировка защо случаят не е приет за маловажен.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като изразява становище, че нарушението не е доказано безспорно от обективна и субективна страна.

Навежда и доводи, че дори да е налице нарушение, дори авторът на това нарушение да е Д.П., то същото е извършено на 04.06.2017 г., а не на 05.06., в която връзка е датата на съставяне на разпореждане и подадените сигнали от граждани на Левски и свидетелските показания.

Моли съда да отмени обжалваното НП.

За административнонаказващия орган – *** – явява се адв. Б., който изразява становище, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено като законосъобразно и издадено според изискванията и в съответствие с административно производствените правила. Счита, че фактическият състав на чл.2, т.2 от наредбата е осъществен и доказан в настоящото производство, както и че по делото е безспорна самоличността на нарушителя - организатор Д.П.П..

Намира, че администрацията на *** е допуснала нарушения в съдържанието, които не могат да бъдат третирани като процесуални нарушения, свързани с формата и съдържанието на акта.

Счита, че в НП е допусната грешка единствено в изписване наименованието на нарушението. Санкцията вместо глоба е изписана като имуществена санкция. При условие, че са идентични, и че са парични, то допуснатата техническа грешка е единствено в наименованието на санкцията и нямало как да бъде приета за съществена и да доведе до отмяна на НП. Намира, че възраженията за несъразмерност на санкцията са неоснователни, тъй като наложената санкция не е в максимален размер, по - скоро към минималните граници.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на 28.07.2017г. АУАН против жалбоподателя за това, че на 05.06.2017 г., около 00:05 часа, в гр. Левски, в имот, находящ се на ул. „***”№***, като организатор на тържество, вдига шум със силна музика, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради след 23:00 часа, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на Общински съвет Левски.

За нарушенията, констатирани с АУАН, зам. Кметът на община Левски е наложил на основание чл. 2, т.2 от наредбата имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Нормата на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 предвижда наказание глоба до 5000 лева за физически лица, нарушили наредбата.

Разпоредбата на чл.44, ал.1, т.2 от Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината предвижда имуществена санкция в размер до 50 000 лева за еднолични търговци и юридически лица, нарушили наредбата, а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Видно е, че за субектите на административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ. По отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която както вече бе посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.

Предвид горното съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника по жалбата, че допуснатата „техническа грешка” е единствено в изписване на наименование на конкретно наложена санкция и че двете санкции са идентични – парична и допуснатата грешка в наименованието не може да доведе до порок на издаденото НП. В случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице е допуснато съществено нарушение на материалния закон и след като в случая се касае за физическо лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция.

По аргумент на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и принципа, въведен в административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба или имуществена санкция. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в чл. 57,ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на НП.

Поради което съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушено.

Освен изложеното, имуществената санкция е наложена, като от административнонаказващия орган е посочено правно основание чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОбС – Левски.

Едновременно с това АНО е посочил като нарушена същата разпоредба. Разпоредбата на чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОбС - Левски обаче не съдържа в себе си санкция за извършено нарушение. Предвидената за административното нарушение санкция се съдържа в разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на ОбС, която предвижда глоба до 5000 лв. за физически лица.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 34/21.09.2017г. на ЗАМ. КМЕТ на Община Левски, с което на Д.П.П., с ЕГН**********,*** е наложена на основание чл.2, т.2 от Наредба №1 на Общински съвет – Левски имуществена санкция в размер на хиляда лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: