В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_491_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.П.Д., ЕГН**********,***, против НП № 15-0293-000119/12.08.2015г. на началник група към ОДМВР Плевен РУ - Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление.

Твърди се в жалбата, че жалбоподателят е получил съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК от НАП - В. Търново, офис Плевен, с което я уведомявали, че има неплатени публични вземания по две наказателни постановления. Твърди, че не е съставян АУАН, не е подписван такъв, не е връчвано НП с посочения номер, нито е запозната с издаване на такова срещу нея.

С жалбата моли съдът да възстанови срока за обжалване на НП и да приеме, че издаденото НП е незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

В с.з. жалбодателката се представлява от процесуалния си представител. Моли съда да приеме, че жалбата е подадена в срок. Навежда доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят навежда доводи, че не е съставен АУАН, нито че е връчвано НП с №15-0293-000119/12.08.2015г., от което следва, че срокът за обжалване на НП в съда не е изтекъл, поради което е безпредметно да се възстановява срок, който не е изтекъл.

Наказателното постановление не е връчено на жалбоподателя, нито е изпълнена процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, според която когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

По отношение на В.П.Д. е издадено наказателно постановление затова, че на 02.05.2015 г. в 06:00 часа на пътя с. А..за с. М., на път км. 5 + 656 като водач на лек автомобил „***” с рег. № *** управлява с несъобразена скорост и се удря в крайпътна мантинела, с което става причина за ПТП. Водачът Д. управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособна.

За нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв.

Допълнително е вписано в НП, че същото е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

Установява се, че с постановление от 05.08.2015 г. прокурор в РП – Левски е прекратил наказателното производство по ДП №ЗМ 106/2015 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №547/2015 г., образувано срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”а” във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, по което не са привличани лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда. Постановено е препис от постановлението да се изпрати на две лица, сред които и жалбоподателката, като е вписано, че постановлението подлежи на обжалване пред РС – Левски в 7-дневен срок от връчването му. Обжалваното НП е издадено на 12.08.2015 г., на дата, на която не е изтекъл 7-дневния срок за обжалването му. Дори да се приеме, че постановлението е връчено на 05.08.2015 г., на 12.08.2015 г. не е изтекъл 7-дневният срок, в който е можело да бъде обжалвано.

В конкретния случай досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител, което според правилата на НПК означава, че няма повдигане на обвинение за престъпно деяние по чл. 343, ал.1, б.”а” във вр. с чл. 342 от НК срещу конкретен извършител, чиято наказателна отговорност да се ангажира, още по – малко това да е направено срещу жалбоподателя В.П.Д., която участва в досъдебното производство единствено в качеството на свидетел.

Прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради липса на престъпление.

В случая административнонаказателното производство е следвало да започне с издаване на акт по смисъла на чл. 36, ал.1 от ЗАНН. Въпреки че по делото е било представено постановление за прекратяване на наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 ал.1, б.”а” вр. чл. 342 от НК, същото не може да обоснове хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, която предвижда възможност за издаване на наказателно постановление без съставен АУАН.

Възможност за приложение разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е налице тогава, когато наказателното производство или съдебното накова е било прекратено срещу конкретно лице, на което впоследствие да е възможно налагане на административно наказание, доколкото НП би следвало да съдържа всички факти, въз основа на които наказващият орган да извърши преценка за съставомерност на деянието като административно нарушение.

Отделно от това с тези факти следва да бъде запознат и самият нарушител, за да организира защитата си в хода на административно наказателното производство.

За приложението на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и административнонаказателното производство.

При липса на идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, какъвто е настоящият случай, не са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление, без преди това да е съставен акт за установяване на административно нарушение.

След като в конкретния случай досъдебното производство е било образувано, водено и прекратено срещу неизвестен извършител, постановлението на прокурора за прекратяването му не може да замести АУАН. Несъставянето на АУАН против жалбоподателя в конкретния случай представлява процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, водещо до цялостна незаконосъобразност на процесното НП.

Не е налице и идентичност на предмета на двете производства.

С оглед на изложеното и след като липсва идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, в случая е било необходимо първо да се състави АУАН, който да се предяви и връчи на наказаното лице, след което да се пристъпи към издаване на наказателното постановление.

Като не е съставен АУАН от наказващия орган, е допуснато съществено процесуално нарушение – самостоятелно основание за отвяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество.

`Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0293-000119/12.08.2015г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУ Левски с което на В.П.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева и на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на триста лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: