Мотиви по НОХД 309/2017 г.

Срещу подсъдимия Х.В.Г. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 17.02.2017 г. в гр.Левски, област Плевен, около 21.30 часа на кръстовището, образувано от ул.„Александър Стамболийски” и ул.„В. Левски” управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка ***** с рег. № *****, след употреба на амфетаминов тип стимуланти, а именно – наркотичното вещество метамфетамин; амфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № И-3944/05.05.2017 г., изготвена от специализираната Токсикологична лаборатория при Военно медицинска Академия гр.София и повторна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № И-5298/27.06.2017 г., изготвена от специализираната Токсикологична лаборатория при Военно медицинска Академия гр.София - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер около средата за предвиденото наказание по чл. 343б ал.3 от НК. Направено е искане за привеждане и на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, в изпитателния срок на което е извършено деянието, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело. Направено искане и подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от около една година и шест месеца.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че подсъдимия следва да бъде оправдан. Счита, че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Подсъдимия не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Х.В.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи в ***** на длъжност барман, осъждан, ЕГН **********.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели В.С. и В.С. *** е, че същите на 17.02.2017 г. са изпълнявали задълженията си по предварително утвърден график, като участвали в специализирана полицейска операция на територията на гр. Л., съвместно с колегите си от КАТ П.

Около 21.30 часа при обход на гр. Л., свидетелите С. и С. забелязали автомобил, който се движел срещу тях. Те обърнали автомобила и спрели забелязания от тях автомобил. Установили, че автомобила се управлява от подсъдимия и след установяване на самоличността му, му извършили проверка за употреба на алкохол. След това се свързали с колегите си от КАТ П., които разполагали с техническо средство и за проверка на наркотици и след тяхното пристигане на място свидетеля Х. извършил проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества. Тъй като уреда отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин, на водача бил издаден талон за кръвна проба. За констатираното, св. Х. съставил АУАН, който бил подписан от подсъдимия без възражения. Подсъдимият посетил ЦСМП Л., където дал кръв и урина за изследване. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което разследващият полицай назначил извършването на съдебно-химическа /токсикологична/експертиза и определил да се извърши същата във ВМА гр. С.. От заключението на експертизата се установило, че в дадените от подсъдимия проби е установено наличие на метамфетамин; амфетамин. По досъдебното производство е назначена и повторна експертиза, от заключението на която също се установява наличие на амфетамин в пробите предоставени от подсъдимия. Видно от двете експертизи, е че в същите е установено минимално различие в установеното количество концентрация на амфетамин, като по първата експертиза това количество е 84 ng/ml, а в повторната експертиза това количество е 79 ng/ml, но както бе посочено по-горе това са минимални различия, попадащи в концентрационната област за еднократен „нормален” прием по литературни данни, за лица без развита зависимост, който е в границите от 20 до 100 ng/ml, а и от повторната експертиза този въпрос е обсъден, като е обяснено, че минималното различие при двете експертизи се дължи на различните методи, използвани при извършване на съответното изследване. И двете експертизи обаче са категорични, че в пробите присъства наркотично вещество от групата на стимулантите – амфетамин, както и че лицето е употребило амфетамин в период до 12-24 часа преди вземането на биологичните проби и медицинския преглед.

Предвид изложеното и посочените по-горе свидетелски показания на св. Х., С. и С., както и предвид посочените по-горе две експертизи, експерти от които са се явили в съдебно заседание и са потвърдили заключенията, като са обяснили подробно реда и начина на вземане, съхранение и изследване на пробите, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин е установена посочената фактическа обстановка, а именно, че на 17.02.2017 г. в гр.Левски, област Плевен, около 21.30 часа на кръстовището, образувано от ул.„Александър Стамболийски” и ул.„В. Левски” подсъдимият управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка ***** с рег. № *****, след употреба на амфетаминов тип стимуланти, а именно – наркотичното вещество метамфетамин; амфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № И-3944/05.05.2017 г., изготвена от специализираната Токсикологична лаборатория при Военно медицинска Академия гр.С. и повторна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № И-5298/27.06.2017 г., изготвена от специализираната Токсикологична лаборатория при Военно медицинска Академия гр.С. Управлението на автомобила от подсъдимия и спирането от органите на полицията, както и извършените проверки за употреба на алкохол и наркотици се установяват и от показанията на свидетеля воден в съдебно заседание от подсъдимия – св. С.П.С..

Във връзка с направеното оспорване от защитника на подсъдимия, че изследването и пробите не са извършени по реда на Наредбата, с което са нарушени процесуалните правила и са опорочени съответните действия, съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от показанията на св. И.Я. е, че пробите са взети в ЦСМП Л., същите са съхранени по надлежния ред, описани са в журналите, където трябва да се опишат, взети са стандартни проби, съхранявани са при определената за това температура и време – в хладилник, максимално 72 часа и са изпратени в ЦСП Плевен, от където пробите се предават в лаборатория. Вещите лица от двете експертиза са заявили, че извършените изследвания на пробите са по реда на НПК, а и видно от материалите по досъдебното производство е, че с постановление на разследващия полицай са назначени съответните експертизи, като заедно с постановленията са изпратени и съответните проби във ВМА гр. С. за изпълнение на поставените задачи. Назначаването на експертизата и изпълнението на задачата е станало по реда на НПК в рамките на образуваното досъдебно производство, а вземането, съхранението и предаването на пробите, както бе посочено по-горе е извършено от съответните медицински лица от ФСМП гр. Л., от където са предадени на ЦСП П., а след това предадени и в съответната токсикохимична лаборатория на ВМА гр. С. за изпълнение на възложената задача по експертизата. Нещо повече, видно от приложеното към делото на л. 45 уведомително писмо до РС Левски е, че във Токсикохимичната лаборатория при ВМА се извършват експертизите за наличие на наркотични вещества в биологични проби за цялата страна.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

От обективна страна Г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, амфетамин.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Г. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващо обстоятелство, съдът приема доброто процесуално поведение на подсъдимия, съдействието което е оказал за разкриване на обективната истина по делото. Няма отегчаващи отговорността и вината обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления. Предвид изложеното, съдът е определил наказание с приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК под минималния предвиден за този вид престъпление, а именно три месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55 ал.3 от НК не е наложил по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода в разпоредбата на чл. 343б ал. 3 от НК.

Тъй като подсъдимият е осъждан, съдът е определил наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година, съобразявайки многобройните му нарушения като водач на МПС – видно от представената по досъдебното производство справка за нарушител/водач. Тъй като свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето с ПАМ на 06.03.2017 г., съдът на основание чл. 59 ал.4 от НК е приспаднал времето през което Г. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 06.03.2017 г. при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият Г. е осъждан. По отношение на него е налице влязъл в сила на 30.05.2016 г. съдебен акт – присъда по нохд 16/2016 г. на РС Левски, с който на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и изпълнението на наложеното наказание е отложено с три годишен изпитателен срок. Деянието, за което е осъден Г. по настоящото дело е извършено на 17.02.2017 г. – т.е. в изпитателния срок на наложеното му наказание по нохд 16/2016 г.. Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК и е постановил Г. да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година по нохд 16/2016 г. на РС Левски при първоначален общ режим на изтърпяване.

С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство – 1 брой полиетиленов пакет с проба за техническо средство ***** след влизане в сила на присъдата да се унищожи.

При този изход на делото, съдът е постановил Г. да заплати и направените деловодни разноски общо в размер на 721,60 лв., от които по сметка на ОД на МВР Плевен, сумата от 525,50 лв. – заплатени за извършените експертизи, а по сметка на РС Левски сумата от 196,10 лв. – заплатени за възнаграждение, пътни и дневни разноски на вещите лица, както и за пътни разноски на свидетел.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: