РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 04.01. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на седми декември 2017 г. в състав:

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Илияна Петрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Панчева н.а.х.д. №364 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.Х.И. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №233/30.08.2017 г. на Началник Митница – гр.С..

В жалбата се твърди, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него наказателното постановление против И., са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват незаконосъобразни. Подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт се развиват в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.М.С. от ПлАК, който излага съображения, че административно – наказващият орган не е доказал, че цялото описано в наказателното постановление количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно за периода от 01.01.2006 г. до 23.01.2017 г. – датата на извършване на проверката. Сочи, че установяването на това обстоятелство е от съществено значение, тъй като самия текст на закона, съдържащ състава на вмененото нарушение в разпоредбата на чл.126, изисква такъв документ, издаден именно по силата на този закон. Твърди, че и действалият до 01.01.2006 г. Закон за акцизите /отменен/, не е задължавал гражданите да съхраняват документи, удостоверяващи плащането на дължим акциз, освен ако акцизната стока се държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, както е бил формулиран състава на административното нарушение тогава, какъвто обаче не е настоящият случай. Във връзка с горното се позовава на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, от които счита за безспорно установено обстоятелството, че част от описаната в наказателното постановление акцизна стока е била придобита правомерно от бащата на жалбоподателя, за периода преди и след 1989 г., при действието на Закона за данъка върху оборота и акцизите, който изрично е предвиждал освобождаване от заплащане на акциз на производството на вина и ракии от граждани в определени стойности. Впоследствие, количеството алкохол е придобито правомерно по наследство и от жалбоподателя. Защитата излага съображения, че и този закон не е вменявал задължение за гражданите да съхраняват документи свързани, както с изваряването, така и със заплащането на акциз, над определеното необлагаемо количество алкохол. Поради това не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя извършването на това административно нарушение, още повече, че последният обективно не би могъл да се снабди с такъв документ, предвид унищожените архиви, водени от кооперацията към онзи период от време, съгласно заключението по съдебно – икономическата експертиза. Счита, че от представените писмени доказателства в хода на съдебното следствие се установява, че е изварено по надлежния ред различно количество алкохол, през различни периоди от време, и съответно е заплатен акциз, което прави невярно твърдението на наказващият орган, относно точното количество на предмета на нарушението, за което А. не притежава документ, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз.

На основание изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото против И. наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят В.Х.И. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адвокат М.С. от Плевенска адвокатска колегия с пълномощно по делото.

Административно наказващия орган – Митница С. редовно призован по делото не се явява началника на Митницата, представлява се в съдебно заседание от старши юрисконсулт Я.Я. с редовно пълномощно по делото, който излага съображения за наличието на достатъчно доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Сочи, че наказващият орган не е длъжен да доказва начинът и времето на придобиване на процесната акцизна стока, поради което счита, че вмененото на И. деяние е съставомерно от обективна страна, доколкото изпълнително деяние по нарушението е под формата на държане, т.е. че последния е държал в дома си акцизна стока, за която още при извършване на проверката не е представил документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Счита за безспорно доказан и субективния елемент на вмененото нарушение, а именно знанието на жалбоподателя, че държането на такава стока, в каквото и да е количество, макар и по стара българска традиция, съставлява нарушение на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателно постановление, като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя, което се удостоверява от издадена разписка, приложена към представената преписка. Жалбата е депозира до съда, чрез административно – наказващият орган, където е получена на 07.09.2017 г., т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 23.01.2017 г., по повод публикация за продажба в интернет сайт на акцизни стоки – наливен етилов алкохол -ракия преварена, била извършена съвместна проверка от митнически и полицейски служители в дома на жалбоподателя, находящ се в гр.Л., на ул.”***” №*. В хода на проверката било установено, че в маза на къщата се държи жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол в съдове с вместимости: 24 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка по 5 литра, съдържащи общо 120 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 45,2% vol при 20 градуса по Целзий; 13 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 11 литра, съдържащи общо 143 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 45,2% vol при 20 градуса по Целзий; 7 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 70 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол ,с установен алкохолен градус – 43,8% vol при 20 градуса по Целзий; 4 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 7 литра, съдържащи общо 28литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 46% vol при 20 градуса по Целзий; или общо количество от 361 литра. Алкохолния градус митническите служители установили на място с помощта на служебен полеви денситометър, алкохолното съдържание на намиращата се в съдовете течност, отразено по-горе. Всички констатации от извършената проверка отразили в съставен протокол №44/23.01.2017 г. Към него бил приложен опис на иззетите като веществени доказателства стоки – 48 броя стъклени дамаджани и пластмасови туби, с общо количество на съдържащата се в тях течност с мирис на алкохол от 361 литра. Бил съставен и Протокол № 44 от 23.01. 2017 година за вземане на проба.

Жалбоподателят бил поканен да се яви в митническото управление в гр.С., за да представи документ за платен акциз и за вземане на представителни проби за идентифициране на иззетата акцизна стока.

Резултатите от взетите проби по Протокол № 44/ 23.01.2017 година, резултатите от извършения анализ били отразени в три броя митнически лабораторни експертизи, изготвени от ЦМЛ – С., съгласно които цялото количество от 361 литра течност с мирис на алкохол, представлява неденатуриран дестилатен етилов алкохол – ракия, годен за консумация, с отразяване и на установеното действително алкохолно съдържание по обем.

На 06.04.2017 година, въз основа на направените констатации в хода на извършената проверка на 23.01.2017 г. и установените впоследствие, чрез лабораторни изследвания, против В.Х.И. било образувано административно – наказателно производство. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение №31 от 06.04.2017 г., за това, че на 23.01.2017 година държи в маза на собствен частен дом – къща, находяща се в гр.Л., обл.П., ул.„***” №* в общо 48 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка една от по 5 литра и пластмасови туби с вместимост по 11 литра, 10 литра и 7 литра, номерирани от №1 до №48 общо 361 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдъжание по обем 44,7 % vol при 20 градуса по Целзий, годен за консумация, получен чрез дестилация на ферментирала плодова суровина, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезщетяването на акциза, деяние представляващо административно нарушение, с което е нарушил чл.126 предложение първо от ЗАДС.

На основание така съставения акт, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.126 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 3550.08 лева /три хиляди петстотин и петдесет лева и осем стотинки, представляваща двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението.

Констатациите по акта, констатациите по проверките, както и останалите писмени доказателства от проверките в това число и експертизите се подкрепят напълно и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски и митнически служители и съдът ги кредитира напълно като обективни достоверни.

Безспорно е по делото, че на 23.01.2017 година по повод обява в интернет сайт е извършена съвместна проверка от митнически и полицейски служители в домът на жалбоподателя И. при която в мазата на домът на И. били намерени 48 стъклени и пластмасови туби с вместимост 5, 10. 11 и 7 литра с жълто- кафява течност с мирис на алкохол в общо количество от 361 литра идентифицирана с лабораторни изследвания, като дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44,7 vol при 20 градуса по Целзий, годен за консумация.

Спорен по делото е въпроса кога е било придобито това количество дестилатен алкохолен и влизането в сила на ЗАДС какво количество е било налично количество и при действието на кои законови разпоредби е станало това придобиване преди ЗАДС или след влизането му в сила, каква е била нормативната разпоредба за дължим акциз от ползвател на земеделски имот.

За да отговори на този спорен въпрос съдът изслуша и прие и обсъди по делото писмени и гласни доказателства и допусна и назначи експертизи съдебно – икономическа и съдебно - химическа.

По делото са разпитани свидетелите И., Х. и Б.

От показанията на свидетелката И. се установява, че процесната ракоея е била в голямата си част собственост на нейния баща С. А. /А. /, който имал лозе в местността „***” и ежегодно е изварявал ракия и я пазел за сватбата на внуците си. В последствие след неговата смърт през 1999 година тя и майка й наследили ракията. Дълги години ракията била в мазата на майка й, и се наложило да я преместят, тъй като мазата трябвало да се ползва от синът им. Тя депозира показания, че след смъртта на баща й майка и продължила да ползва лозето и да изварява ракия, като те не консумирали произведеното количество. В последствие и съпругът й изварявал ракия в кооперациянта на с. Петокладенци, но казанът там бил закрит. Свидетелката установява, че цялата намерена в мазата на жлището им акцизна стока е била придобита пред 1999 година, която е била неизвестно количество от нея наследена т баща й след смъртта му, а останалата придобитадо 2002 година до когата съществувал Винпром в гр. Л.

От показанията на св.Х. и Б. се удстановява, че тъста на жалбоподятеля С. А. е имал лозе в местността „***”, дадено му по ПМС, както и че до смъртта си е бил техен съсед по лозе в местността „ ***” в землището на гр Л. Свидетеите устатовяват с показанията си под страх от наказателна отговорност, че както те така и той е произвеждал ракия от гроздето, която се изварявала в местния Винпром, като до определено количество не дължали акциз, като производители, а над него плащали такъв във Винпром. Свидетелите установяват с показанията си, че след смъъртта на А. съпругата му рялотила лозето и изварявала ракия в местия Винпром, а от края на 1999 г. дъщеря му и майка и продължил до края на 2001година даползват лозето, като след този период изоставили мястото поради постоянните кражби от ромското население.

От събраните гласни доказателствасе установява по безспорен начин и обстоятелството, че неустановено количество от описаната в наказателното постановление акцизна стока е била придобита от тъста на жалбоподателя за периода преди и след 1989 г. до 1999 г. , а след неговата смърт през 1999 г., е наследена от тъща му Г. А. и съпругата му, като жалбоподателя е продължил известно време след това да изварява ракия от материал, собствено производство от Общинска земеделска земя в местността „***”. Съдът дава вяра на обясненията на жалбоподателя в този смисъл, тъй като същите се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели И., Х., Б. Последните, добросъвестно и последователно излагат собствените си възприятия, относно начинът на придобиване на ракия, чрез изваряване на суровини и материали от собствено производство за лично потребление през преходните години, както от тях самите, така и от И., а приживе и от неговия тъст, с когото били съседи по лозе( стр. 68 и 69 Протокол с.з. 3.10.2017 година). От показанията на свидетелите се установява, че при изваряване на ракията заплащали на казанджията според количеството и градусите. В този смисъл са показанията на свидетелите Х. и Б. Показанията им са последователни, логични и непротиворечиви, дадени въз основа на техните собствени възприятия, подкрепени от писмените доказателства събрани по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Обясненията на жалбоподателя кореспондират с показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, поради което счита, че обясненията му не са защитна теза.

От представеното по делото на л.82 удостоверение за наследници №ГРАО-14-304 от 4.10. 2017г на Община Л. не оспорено от АНО се установява, че С. И. А. б.ж. на гр.Л. е починал на 26.06.1999 г., акт за смърт №0092/27.06.1999 г. и оставил за наследници съпруга Г. И. и дъщеря Е. С. И.

От представената и приета по делото на л.60 Служебна бележка на ПК „***” с.П. не оспорена от АНО се установява, че В.Х.И. е изварявал джибри в казана на кооперацията.

От представените на л. 61-65 вкл. квитанции, неоспорени от АНО се установява, че жалбоподателят е заплащал суми в полза на кооперацията за изваряване на ракия за периода 2005 – 11.2008 година.

От представеното на л.54 от делото доказателство Писмо №РД-94-001557/ 26.09. 2017 година на Община Л. не оспорено от АНО се установява, че ПИ-000454 собственост на Община Л. в местността ”***” е с площ от 400 кв. и е стопанисван от С. И. А. до 13.12.1999 г., а с Договор за наем на общинска земя от 18.09.2001 г. е стопанисван от наследници на С. И. А. до 30.10.2001 година.

По делото е допусната Съдебно- икономическа експертиза.

От приетото по делото, като неоспорено заключение на вещото лице В. се установява, че липсват документи, свързани с дейността по изваряване на ракия в собствения на кооперацията казан в с.П. за периода 01.01.1990 г. до 1999 г., включително и такива, които удостоверяват заплатена услуга и акциз от Тъста на жалбоподателя С. И. А. б.ж на гр.Л. починал на 26.06.1999 г в гр.Л., акт за смърт № 0092/27.06.1999 г. на Община Л., уточнява, че липсата на такива от този преходен период се дължи на това, че не са били съхранени в документацията на кооперацията, а и във Винпром Л., като от 2008 година казанът на ПК „***” с.П. не работи, В община Л. Дирекция „Бюджет, финанси счетоводство” отдел „Местни данъци и такси” няма данъчна служба, като целият архив е предаден на Териториялна дирекция на НАП гр. П. При направеното посещение във Винпром Л.е бил подразделение на Винпром П. до 2002 година, след което до 2003 г. на Винпром гр.С.и на Винпром Ч. от 2004 година, като от 2008 година насам няма производство и не се съхраняват при тях документи. Установено е от вещото лице, че в разписния списък към топографската карта на местността „***” под 454 е записано името, а С.И. А. /А./ като парцел общинска земеделска земя предоставена му за ползване.

Съдът е назначил експертиза, която да се произнесе на коя дата, година или приблизителния период на производство на описаното в АУАН и НП количество алкохол.

От Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки ЕООД във връзка с назначената експертиза уведомяват съда (на л.75), че изпитвателната лаборатория не прилага методи за изпитване на характеристики, чрез които да може да се определи датата, годината или приблизителния период на производство на алкохол и не могат да изготвят назначената експертиза.

Съдът е изискал От Агенция „Митници” Централно митническо управление да се произнесе по поставените от съда въпроси.

С писмо №Рег32-339576/04.12.2017 година Агенция „Митници” Централно митническо управление уведомява съда, че не е оторизирана да извършва такива изпитания, и не разполагат с необходимата методика, апаратура и експертиза за такива изследвания, поради което и не могат за удовлетворят поставената задача.

Или с оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че до 1999 г. тъста на жалбоподателя е изварявал ракия, като след тази година наследниците на А. б.ж. на гр.Л., в което влиза и съпругата на жалбоподателя са изварявал малки количества ракия, като за същата е заплатен съответния акциз, а през 2001г – 2008 г. жлбоподателят е изварявал малки количества ракия в казана на ПК „***” с.П. Не е установено точното количество акцизна стока, която жалбоподателят е държал към 23.01.2017г. в нарушение на ЗАДС.

Съдът положи усилия в изпълнение на практиката на Пл. АС дадена по а.х.дело №58/12 и а.х. 527/13 година да установи датата, или поне годината на изваряване на ракията, но експертизата не бе изготвена поради неприлагането на методи за изпитване на характеристики, чрез които да може да се определи дори и приблизителния период на производство на алкохол.

През годините, докато жалбоподателят е придобивал различно количество, намерено при проверката ракия, е последвала промяна в законодателството, регламентиращо по различен начин и ред за заплащане на акциз от физическите лица.

За жалбоподателя не е съществувало изискване при изваряването на алкохол да съхранява документи за платен акциз до 2006 г.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е произведено през периода на действие на вече отменени закони.

В тежест на административно – наказващият орган е да докаже, че цялото количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно от 01.01.2006 г., до датата на извършване на проверката 23.01.2017 г. При това положение съдът намира, че на И. е вменено извършване на административно нарушение, без по безспорен начин да е установено точното количество акцизна стока, която същият към 23.01.2017 г. е държал в нарушение на ЗАДС. Установяването на това обстоятелство е особено съществено, тъй като именно количеството на процесната стока служи, като основа за изчисляване на дължимия акциз, а неговият двоен размер е определящ за наказанието на виновния извършител на този вид деяние, съобразно предвиденото в санкционната разпоредба. И тъй като предмета на нарушението, респективно неговото количество са елемент от обективната му страна, съдът не споделя изложените аргументи от процесуалния представител на ответната страна, че наказващият орган не е длъжен да доказва начинът и времето на придобиване на процесната акцизна стока, поради което със самият факт на държането й, без документ удостоверяващ плащането на акциза, И. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. В тежест на административно – наказващият орган е да докаже, че цялото количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно от 01.01.2006 г., до датата на извършване на проверката. Това е така защото, с оглед периодите от време, през които жалбоподателят е придобивал по различни начини намереното при проверката количество от 361литра ракия, са последвали няколко нормативни акта, регламентиращи различен от сега действащата уредба начин и ред за плащането на акциз от физическите лица, при произвеждане на акцизни стоки от суровини – собствен материал, какъвто е настоящият случай. За периода преди и след 1989 г., действащ нормативен акт е бил Закона за данъка върху оборота и акцизите /отменен/, който изрично е предвиждал освобождаване от заплащане на акциз на производството на вина и ракии от физически лица в определени стойности за лична употреба. Както с посочения, така и с действалият до 01.01.2006 г. Закон за акцизите /отменен/, законодателят не е задължавал физическите лица да съхраняват документи, удостоверяващи плащането на акциз, освен ако акцизната стока се държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, но настоящият случай не покрива състава и на това административно нарушение. Липсата на задължение за съхраняване на такива документи, произтича от предвиденото от законодателя тогава изключение да не се начислява акциз, върху производството от физически лица на вина и ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на определени алкохолни градуси ракия годишно на семейство. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е произведено през периода на действие на тези вече отменени закони. В съответствие с тогава действащото законодателство, то е било правомерно придобито, тъй като по силата на закона не на физическите лица, а на отговорниците на пунктовете за изваряване на ракия, собственост на кооперациите е била възложена дейността по изчисляването и заплащането на дължимия акциз за придобитата от физическите лица ракия, и то в стойности над определените, когато последната е произведена за лична употреба. Именно те е следвало да съставят и съхраняват необходимите документи /производствени листове и квитанции/, удостоверяващи, както количеството изварен алкохол, така и плащането на дължимия акциз. Затова на жалбоподателя не може да бъде вменено във вина непритежаването или непредставянето на такъв документ за придобития от него алкохол по време на действието на тези вече отменени закони. Обективна е и невъзможността на И. да се снабди с такива, предвид несъхраняването им в архива на кооперацията към проверявания от вещото лице период от време. В тази връзка, следва да се посочи, че текстът на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, съдържащ и състава на вмененото на И. нарушение в разпоредбата на чл.126, вече изисква притежаването и представянето на документ,удостоверяващ плащането на акциза, но издаден именно по силата на този закон. при така събраните по делото доказателства при пълното бездействие на АНО ,въпреки положените усилия на съда не можа да се установи и докаже по делото че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл. 126 от ЗАДС. Жалбоподателя не следва да бъде санкциониран т.к. в това производство се доказа че за част от акцизната стока лицето е заплатила акциз , а не може да бъде безспорно установено за кое и какво количество това не е сторено, доколкото е доказана невъзможността да бъде определен периода на изваряване на алкохола, респ. дължимостта за снабдяване с документи относно конкретното количество и вид, което е елемент от изпълнителното деяние на санкционираното нарушение,като и е база за определяне на размера на нарушението. При липса на конкретика по посочените елементи, деянието се явява недоказано, а наказанието необосновано. Съдът приема, че не е доказано по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което обжалваното наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №233/30.08.2017 г. на Началник Митница – гр.С., с което на В.Х.И. *** с ЕГН ****** 4067, е наложено административно наказание глоба в размер на 3 350.08 лева /двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на описаните акцизни стоки, за нарушение на чл.126 от ЗАДС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: