гр. ЛЕВСКИ, 18.01.2018 г.
Районен
съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети декември
Съдебни
заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и
прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _391_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление №2017-0042144/07.09.2017 година на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на Регионална дирекция за
областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен с заповед №290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП,
с което на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на ЕТ *** гражданин на Е. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение по чл.8, ал.1 от ЗЗП и имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 222 от ЗЗП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
редовно призован се явява в съдебно
заседание. Представлява се от защитник адвокат Е. М. от ПлАК. В жалбата си, депозирана до съда моли същия да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление. Твърди, че при съставянето на акта били допуснати
процесуални нарушения.
АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и
взема становище по така депозираната жалба в нарочно Становище, като я намира
за неоснователна и моли съдът да потвърди НП.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон.
На 11.07.2017 година на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение, като в същият било отразено, че като търговец стопанисва имот хранителен магазин в с. О., на ул.„***” №*** , като в
близост до входа на търговския обект не е поставена информация за:
-фирмата и адреса на управление на търговеца;
- името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
- работното време на търговския обект. В акта било отразено, че с
поведението си водача осъществил съставите на административни нарушения чл. 8, ал.
1 от ЗЗП.
Съставеният акт е и за това, че в
обекта не е обявена информация къде се предявяват рекламации, както и не е
представен регистър на предявените рекламации – нарушение по чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Лицето З. М. изписала собственоръчно възражение, в мястото за възражения посочено й
от актосъставителя, тъй като жалбоподателя не владеел български език и не можел да чете и
пише на български език, за него
българския език е чужд език, тъй като е египтянин.
В подкрепа на изложените по горе
фактически констатации са представените по делото писмени доказателства, а
именно Акт за установяване на административно нарушение №0042144/ 11.07. 2017 година на К.С.И. гл. инспектор в Комисия за защита
на потребителите звено Л., Констативен протокол № К-0254320/ 29.6.2017 г. – К.С.И. гл. инспектор в
Комисия за защита на потребителите звено Л.; Протокол за проверка на
документи№ К- 0103210 към Констативен
протокол № К-0254320 / 29.6.
Правилата
за защита на потребителите са изчерпателно
посочени в разпоредбите на ЗЗП и правилника по прилагането му. Именно те представляват материално правната
разпоредба – чл.8, чл.1, чл.127, ал.2 ЗЗП, чието нарушаване се санкционира от
съответната санкционна такава, в случая чл.233 ЗЗП. Разпоредбите на чл.42, ал.І,
т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал.І, т. 6 ЗАНН установяват изискването и в акта за
административно нарушение и в наказателното постановление изчерпателно да бъдат
посочени нарушените законови разпоредби, което обуславя и правно единство между
цифровата квалификация на нарушението посочена в акта, и на тази посочена в
наказателното постановление, а нормата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата
на НПК за неуредените случаи. Процесуалните правила изискват и наличие на
съответствие в горният смисъл и такова
между цифровото и словесното описание на нарушението в самото наказателно
постановление, но и предявяване на нарушителя на акта за извършеното нарушение,
а и осигуряването на възможност на
лицата не владеещи български език да ползват родния си такъв или друг, като им
се назначава преводач.
Видно от
представеното по делото Наказателно постановление №2017 0042144/07.09.2017
година на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на Регионална дирекция н за областите Г., В. Т., Р., Л. и П.със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен с заповед № 290/22.04.
Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, че същото описва като
факти, релевантни за реализирането на административно наказателната отговорност
на жалбоподателят негово действие свързано с упражняването на търговска дейност
в обект в с.О., област П. То описва още и факти, релевантни за
реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя негово действие свързано
с нарушаване на разпоредбите на Закона
за защита на потребителите. Същото наказателно постановление установява, че за
конкретното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание подробно
изброените текстове в НП. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е чужд
гражданин, а именно такъв на Е. По делото няма данни жалбоподателя да владее български език,
напротив от изписания текст на възражението в АУАН от лицето З. М. се установява точно обратното, че жалбоподателя може да говори слабо на български език,да разбира и използва познати изрази и основни фрази. Може да представя
себе си и другите, да задава и отговаря
на лични въпроси, къде живее, и други
подобни. Може да общува трудно и то при условие, че събеседникът му говори бавно и отчетливо и е готов да помогне.Това
му ниво на владеене на български език
е установено от съда, което му ниво на владеене на български език съгласно
Общоевропейската референтна рамка на езиците е на нива А1-А2 от 6 –те референтни нива на
владеене на чужд език е дало основание на съда да му назначи
преводач от египетски на български и
обратно, който участва в проведеното съдебно производство. Жалбоподателя не
владее български език, а езикът на който се води наказателното производство
съгласно разпоредбата на чл. 21 от НПК е българския. Този текст е процесуална
гаранция за защита на правото на жалбоподателя на защита. По делото няма данни
жалбоподателя да владее български език, нито пък има данни, да е предоставена на жалбоподателя възможност
да се ползва от родния си език, като административно наказващия орган да му е
назначил преводач. По делото няма доказателства в тази насока. Липсва към
делото и Постановление за назначаването на преводач по административно
наказателното производство. Нещо повече в проведеното съдебно производство актосъставителя твърди, че той говори български език, но административно
наказващият орган не е представил доказателства, че жалбоподателят е тестван
от Департамент за езиково обучение към СУ (ИЧС)за владеене
на български език, за да се твърди, че той владее български език, нито пък му е осигурил преводач в АНП. И в
АУАН и НП при задължителното изискване
на чл. 21 НПК при съставянето на акта и
по нататък в административно-наказателното производство да се ползва само
българския език, за да може нарушителя да се запознае с вменените му нарушения
,както още и че акта се предявява на нарушителя, за да може той да го прочете и
напише сам възраженията си, нещо което в това административно-наказателно
производство не е сторено.Акта е предявен на св. З. М., която заяви в проведеното
открито съдебно заседание под страх от наказателна отговорност, че тя е
написала възраженията на български език вместо жалбоподателя, но тя не се
олицетворява нарушителя, нито самата тя
е нарушител, нито е заклет преводач и
въпреки това и при всичко това, тя с нейния почерк, е написала на български
език възраженията на жалбоподателя.
При
така приетото за установено от фактическа страна, въз основа съвкупната
преценка на всички доказателства по делото съдът намери така депозираната по
реда на чл.59 ЗАНН жалба от ЕТ ”***за
основателна. Макар и жалбоподателя, който е посочен като нарушител може да бъде
административно наказателно отговорен по смисъла на чл.26, ал. 1 ЗАНН, съдът
намира, че акт №0042144/ 11.07.2017 г.
не е бил редовно съставен, като е нарушен чл. 21 от НПК, предявен е на
жалбоподателя само формално на същото основание, но е предявен на лицето З. М. Съдът намира, че е предявен
на жалбоподателя само формално, защото: Съставен е на чужденец, на който не е
предоставена възможността да се ползва от родния си език или от друг, който
владее, като не му е назначен преводач, за да разбере какво му се вменява във
вина, и да му се предяви акта. В конкретния случай е нарушен един от
основните принципи на наказателния процес, който е и процесуална
гаранция, без която би се нарушило правото на защита: водене на наказателното
производство на български език и право на лицата не владеещи български език да
се ползват от преводач - чл. 21 НПК, към който ни препраща чл. 84 от ЗАНН,
който има пряко отношение към основите на съдебната власт в РБ уредени
в конституцията която предвижда редица
положения, които функционират като основни принципи в производството по
наказателни дела в случая административно
наказателни съгласно чл. 84 от ЗАНН, като предвижда процесуални гаранции
предимно по посока правота на защита на гражданите в процеса – чл.3- официалния
език е българския, тъй като всеки има право лично и непосредствено да реализира
своите права и с това да ангажира пряко своите усилия при осъществяване на
защитата, като му се даде право и на
доброволна защита. В случая това не е
сторено.
В производството по
ЗАНН тежестта на доказване на съответното административно нарушение тежи само и
единствено върху административно наказващият орган, който в конкретния случай
не ангажира доказателства в цитираната насока. При така изложените правни и
фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с установените процесуални
правила. Налице е противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на
наказателното постановление с чл. 21 от НПК, което нарушава единството на
санкционният акт, което от своя страна е
своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект на
наказателна отговорност. Ето защо съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2017-0042144/07.09.2017 година
на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите
Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен с заповед №290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП,
с което на основание чл.233, ал. 2 от ЗЗП
на ЕТ *** представляван от *****
египетски гражданин е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева
за нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗП и административно наказание имуществена
санкция в размер 500 лева за нарушение
на чл.127, ал.2, ал.1 от ЗЗП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Регионален административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :