гр. ЛЕВСКИ, 18.01.2018 г.
Районен
съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети декември
Съдебни
заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и
прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № _448_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59
от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление №2017-0044470/04.10.2017 година на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на Регионална дирекция за
областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен с заповед № 290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП,
с което на основание чл.233, ал. 2 от ЗТ
на ЕТ ”**** гражданин на Е. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение по чл.114, т.3 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.117, ал.2 от Закона за туризма.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
редовно призован се явява в съдебно
заседание. Представлява се от защитник адвокат Е. М. от ПлАК. В жалбата си, депозирана до съда моли
същия да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Твърди, че при
съставянето на акта били допуснати процесуални нарушения.
АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и взема становище по така
депозираната жалба в нарочно Становище, като я намира за неоснователна и моли
съдът да потвърди НП.
СЪДЪТ, като
съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА
на жалбата съдът съобрази следното:
Предмет на преценка
в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният
закон.
На 29.06.2017 година е направена проверка в снек-бар
„***” в с.О., обл.П.
при която проверяващите констатирали, че в близост до входа на
търговския обект не е поставена информация за:
- фирмата и адреса
на управление на търговеца;
- името и фамилията
на лицето, отговорно за обекта;
- работното време
на търговския обект. Съставили констативен протокол №2017 № К-0254315/29.06.2017
г., в който било отразено, че с поведението си жалбоподателя е осъществил
съставите на административни нарушения чл.114, т.3 от Закона за туризма.
Установили, че в
заведението се предлагат: супи, ястия, скара, аламинути, десерти, безалкохолни
и топли напитки, алкохол, бира. Установили, че за предлагания асортимент има
съставен ценоразпис. Установили, че заведението се обслужва от сервитьор,
установили, че при вземане на поръчката и при представяне на сметката
ценоразписът не се представя на клиентите. Проверяващите направили контролна
поръчка на 2 броя кафе и не им бил предоставен ценоразпис. При проверката
установили, че в заведението имало общо 12 броя посетители, които си поръчали
топли и безалкохолни напитки, на които също не им бил предоставен ценоразпис
при вземане на поръчката и при представяне на сметката. В това му
поведение служителите на КЗП установили
нарушение на чл.117, ал.2 от Закона за
туризма.
С Констативния
протокол дали указания управителят да
се яви на 10.07.2017 г. в 11 часа в КЗП Областна администрация и да представи
документи за езикова и професионална квалификация, удостоверение за категоризация и регистър на предявените
рекламации.
На 07.08.2017
година в с.О. на жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение, като в същият било отразено,
че като управител на фирма ЕТ ”*** регистрирана в ТР на ПлОС в
категоризирано заведение на ул.„***” №*, като в близост до входа на
търговския обект не е поставена
информация за:
- фирмата и адреса
на управление на търговеца;
- името и фамилията
на лицето, отговорно за обекта;
- работното време
на търговския обект. В акта било отразено, че с поведението си водача
осъществил съставите на административни нарушения чл.114,т.3 от Закона за
туризма.
Съставеният акт е и
за това, че в обекта не е предявяван
ценоразпис на потребителите при вземане на поръчката и плащането й- нарушение
по чл.117, ал. 2 от Закона за туризма.
Акта бил съставен в
с.О., в присъствието на нарушителя. Лицето
З. М. изписала собственоръчно възражение, в мястото за
възражения посочено й от актосъставителя, в които написала „Имам информация за
фирмата, вече давам ценоразпис при вземане на поръчката изписала със собствения си почерк и датата
07.08.2017 година.
След това акта бил
поднесен на нарушителя да го подпише .
В
подкрепа на изложените по горе фактически констатации са представените по
делото писмени доказателства, а именно Акт за установяване на административно
нарушение №0044470/ 07.08.2017 година на
В.Н.И. гл. инспектор в Комисия за защита на потребителите звено Л. в присъствието на К.С.И. гл.
инспектор в Комисия за защита на потребителите звено Л., Констативен протокол № К-0254315
/29.6.2017 г. на К.С.И. гл. инспектор в Комисия за защита на потребителите
звено Л.; Протокол за проверка на
документи № К-0103215 към Констативен протокол №К-0254315/29.6.2017 г.,
Наказателно постановление №2017-0044470/04.10. 017 година на Ц.Х.Х.на длъжност
Директор на Регионална дирекция н за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, упълномощен с заповед № 290/22.04.2015 г.
на Председателя на КЗП, както и събраните гласни такива посредством разпита
на свидетелите К.И.,В.Н. и З. М. При така приетото за
установено от фактическа страна съдът прие, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилата за защита
на потребителите са изчерпателно
посочени в разпоредбите на ЗТ и правилника по прилагането му. Именно те представляват материално правната
разпоредба – чл.114, т.3 и чл.117, ал.2 от Закона за туризма, чието нарушаване
се санкционира от съответната санкционна такава, в случая чл. 232, ал.2 от Закона за туризма .Разпоредбите на чл.42, ал.1,
т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН установяват изискването и в акта за
административно нарушение и в наказателното постановление изчерпателно да бъдат
посочени нарушените законови разпоредби, което обуславя и правно единство между
цифровата квалификация на нарушението посочена в акта, и на тази посочена в
наказателното постановление, а нормата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата
на НПК за неуредените случаи. Процесуалните правила изискват и наличие на
съответствие в горният смисъл и такова
между цифровото и словесното описание на нарушението в самото наказателно
постановление, но и предявяване на нарушителя на акта за извършеното нарушение,
а и осигуряването на възможност на лицата не владеещи български език да ползват
родния си такъв или друг, като им се назначава преводач.
Видно от
представеното по делото Наказателно
постановление №2017-0044470/ 07.09.2017 година на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на
Регионална дирекция н за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, упълномощен с заповед № 290/22.04.2015 г.
на Председателя на КЗП, е, че същото съдържа
санкционната разпоредба на ЗДП –
чл. 209 и чл. 211 от Закона за туризма въз основа на които е наложена имуществена
санкция на жалбоподателя. Същото визира като материално правна разпоредба тази
на чл.114 и чл.117, ал. 2 от Закона за туризма.
Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, че същото описва като
факти, релевантни за реализирането на административно наказателната отговорност
на жалбоподателят негово действие свързано като управител на снек – бар „***” в с.О., област П. То описва още и факти, релевантни за
реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя негово действие свързано
с нарушаване на разпоредбите на Закона
за туризма . Същото наказателно
постановление установява, че за конкретното нарушение жалбоподателят е санкциониран
на основание подробно изброените текстове в НП. Безспорно е по делото, че
жалбоподателят е чужд гражданин , а именно такъв на Е. По делото няма
данни жалбоподателя да владее български
език, напротив от изписания текст на възражението в АУАН от лицето З. М. се установява точно обратното, че жалбоподателя
може да говори слабо на български език, но не може да чете и пише на български
език.
При проведен с него
разговор от председателя на състава по това дело , а и по други дела със страна
ЕТ „*** е установено, че лицето е
гражданин на Е. (лична
карта на чужденец) и може да представя себе си и другите, да задава и отговаря
на лични въпроси като например: къде живее, и други подобни. Може да общува трудно
и то при условие, че събеседникът му говори бавно и отчетливо и е готов да
помогне.Това му ниво на владеене
на български език е установено от съда, което му ниво на владеене на български
език съгласно Общоевропейската референтна рамка на езиците е на нива А1-А2 от 6
–те референтни нива на владеене на чужд
език и е дало основание на съда да му назначи
преводач от египетски на български и
обратно, който участва в проведеното съдебно производство и е участвал изцяло в
проведеното съдебно заседание, като е осъществявал превод на жалбоподателя. Установено
е, че жалбоподателя не владее български език, а езикът на който се води наказателното производство съгласно
разпоредбата на чл.21 от НПК е българския. Този текст е процесуална гаранция за
защита на правото на жалбоподателя на защита. По делото няма данни
жалбоподателя да владее български език, нито пък има данни, да е предоставена на жалбоподателя възможност
да се ползва от родния си език, като административно наказващия орган да му е
назначил преводач. По делото няма доказателства в тази насока. Липсва към
делото и Акт издаден от АНО за
назначаването на преводач по административно
наказателното производство. Нещо повече в проведеното съдебно производство
актосъставителя твърди, че той говори
български език, но административно наказващият орган не е представил
доказателства, че жалбоподателят е тестван от
Департамент за езиково обучение
към СУ (ИЧС )за владеене на български език, за да се твърди, че той владее
български език, нито пък му е осигурил
преводач в АНП. И в АУАН и НП при задължителното изискване на чл.21 НПК при съставянето на акта и по нататък в
административнонаказателното производство
да се ползва само българския език, за да може нарушителя да се запознае
с вменените му нарушения, както още и че акта се предявява на нарушителя, за да
може той да го прочете и напише сам възраженията си, нещо което в това
административно-наказателно производство не е сторено. Акта не е предявен на
нарушителя. Това е направено формално, а АУАН е предявен на св.З. М., която заяви в проведеното
открито съдебно заседание под страх от наказателна отговорност, че тя е
написала възраженията на български език вместо жалбоподателя, но тя не се
олицетворява нарушителя, нито самата тя
е нарушител и въпреки това и при всичко това, тя с нейния почерк, е написала на
български език възраженията на жалбоподателя.
При така приетото
за установено от фактическа страна, въз основа съвкупната преценка на всички
доказателства по делото съдът намери така депозираната по реда на чл.59 ЗАНН
жалба от ЕТ” *** – **** за основателна. Макар и жалбоподателя който е посочен като нарушител
може да бъде административно наказателно отговорен по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗАНН, съдът намира, че акт №00444470/07.
В производството по
ЗАНН тежестта на доказване на съответното административно нарушение тежи само и
единствено върху административно наказващият орган, който в конкретния случай
не ангажира доказателства в цитираната насока. При така изложените правни и
фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с установените процесуални
правила. Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2017-0044470/04.10.2017 година
на Ц.Х.Х.на длъжност Директор на
Регионална дирекция за областите Г., В. Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен с заповед № 290/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП,
с което на основание чл.232, ал.2 от Закона за туризма на ЕТ” ****” представляван от М. Н. А. А. А. Р. Р. **** гражданин е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева за нарушение на
чл.114, ал.3 от Закона за туризма и
административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева за нарушение на чл.117, ал.2 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Регионален административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :