Мотиви към решение №/19.01.2018г., постановено по а.н.д. №541/2017г. по описа на РС гр. Левски.

В РС гр. Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение З.Г.И., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 12.12.2017г., около 14.35 часа, в гр. Левски, обл. Плевен, по ул.”Христо Ботев”, управлявал МПС - лек автомобил „***”, с рег. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложено му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-002205/16.09.2017г. на началник СПП при ОДМВР – Плевен, връчена на 01.11.2017г. – престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Обвиняемият И. се явява в с. з., признава вината си, дава обяснения.

Представител на РП – Левски не се явява.

Обвиняемият И. пледира за минимален размер на глобата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-002205 на началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, свидетелството за управление на МПС на З.Г.И. било отнето до заплащане на дължимата глоба. Заповедта на И. била връчена лично на 01.11.2017г.

Обвиняемият, съзнавайки, че изтърпява принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена му с цитираната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б.”д” от ЗДвП, с която свидетелството му било отнето до заплащане на дължимата глоба, решил да управлява МПС.

На 12.12.2017 г. служители на РУ – Левски М. М. и В.Х. изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. Около 14.35ч. по ул.”Христо Ботев” обвиняемият И. управлявал МПС „***” с рег. №***, като бил спрян за проверка от полицейските служители. При извършената проверка била установена самоличността на обвиняемия – З.Г.И., ЕГН **********. При проверката му били поискани документи за самоличност и документи на автомобила. И. не представил СУМПС, като заявил, че се намира в КАТ – Плевен. При направена справка с дежурен ОДЧ било установено, че свидетелството за управление на МПС на И. било отнето.

За констатираните нарушения на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Така описаната фактическа обстановка се установява от представените по бързо производство №ЗМ 358/2017г. по описа на РУ - Левски, пр.пр. №1507/2017г. по описа на РП - Левски доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото: АУАН бл. №229449, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, справка за нарушител от региона, справка от Сектор „Пътна полиция”.

От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка и доказателствата по делото се налага изводът, че с деянието обвиняемият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на административна мярка.

Престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК е формално, нва просто извършване и за неговата съставомерност е необходимо и достатъчно единствено на управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина. При управлението на МПС обвиняемият е съзнавал, че управлява в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че обвиняемият е неправоспособен водач, че обвиняемият И. е управлявал моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложено му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-002205/16.09.2017г. на началник СПП при ОДМВР – Плевен, връчена на 01.11.2017г.

За извършеното от И. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

Обвиняемият З.Г.И. не е осъждан. Към момента на извършване на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се изяснява от приложената справка за съдимост.

С деянието не са причинени имуществени вреди.

От изложеното съдът приема, че са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 78а от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия И..

При определяне размера на наказанието по отношение на обвиняемия З.Г.И., съдът взе предвид съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението.

Предвид изложеното, като съобрази и разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът освобождава обвиняемия от наказателна отговорност, като му налага административно наказание. Съдът счита, че по отношение на обвиняемия И. следва да бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000лв., което ще изпълни целите на административното наказание.

С оглед на горното съдът освобождава от наказателна отговорност обвиняемия З.Г.И. и му налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

СЪДИЯ: