гр. ЛЕВСКИ, _06.07._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осемнадесети
юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _315_ по описа за _2016_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск за делба - втора фаза след допускане на делбата.
С решение № 146 от 07.08.2017 г. по гр.д. 315/2016 г. РС-Левски е допуснал да се извърши съдебна
делба както следва:
Между ищцата С.П.Т. и ответника Н.П.К.
на нива от 5,961 дка, имот № 336012 в землището на с. Г.
обл.П., м. ********* и
на нива от 3,165 дка, имот № 005034 в землището на с. В. в м. ******** при
два равни дяла – по един за всеки от двамата съделители.
Допусната е делба и между ищцата С.П.Т.
и ответниците Н.П.К. и А.П.К. на поземлен имот с идентификатор 43236.401.2994,
находящ се в гр.Л. на ул. ****** № **** с площ от 928
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж при 16
равни дяла, от които 7 дяла за ищцата, 7 дяла за ответника Н.П.К. и 2 дяла общо
за ответниците Н.П.К. и А.П.К..
Относно делбата на земеделските имоти,
съдът приема, че следва да бъде съставен проект за разделителен протокол на
същите. Видно от заключението на вещото лице М.Ч. – неоспорено в тази му част
от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено, е че
земеделеските имоти са реално неподеляеми, същите са различни по площ и
стойност и предвид равните дялове на двамата съделители не могат да бъдат
разпределени от съда, следва да бъдат обособени в два дяла съответни на
предложеното от вещото лице и след като
решението по разделителния протокол влезе в сила, следва да бъдат
призовани съделителите на тези два имота
за теглене на жребий. Предвид това, следва да бъдат обособени два самостоятелни
дяла, от които дял първи – нива от 5,961 дка в м. Н.
на стойност 5663,25 лв. и дял втори – нива от 3,165 дка в м. Д.
на стойност 3006,75 лв. За уравнение на дяловете, дял първи следва да заплати
на дял втори сумата от 1328,25 лв.
По отношение делбата на недвижимия имот, находящ се в гр. ************:
Видно от заключението на вещото лице
инж. С. С., е че и този имот е неподеляем и същия има пазарна стойност
29 400 лв.
В първото по делото съдебно заседание
след допускане на делбата ответниците А.П.К. и Н.П.К. са направили искане на
основание чл. 349 ал.2 от ГПК неподеляемият жилищен имот да бъде възложен в
техен общ дял, като делът на ищцата да бъде уравнен парично.
Видно от доказателствата по делото е,
че този имот е жилище, не е поделяем, собствеността на ид.ч. на Н.П. е в
резултат на наследяване и придобиване чрез закупуване на наследствени права на
друг наследник, а собствеността на ид.ч. на А.К. е в резултат на СИО с Н.П. –
придобили част от имота в резултат на продажба на наследствени права. Към
момента на откриване на наследството съпрузите Н.П.К. и А.К. са живели в имота
и към момента на последното по делото съдебно заседание, са декларирали, че
непритежават друго жилище.
Във връзка с твърдението на ищцовата
страна, че основанията на чл. 349 ал.2 от ГПК за възлагане на имота са налице само по отношение на Н.П. и не са налице по
отношение на ответницата А.К., а двамата ответници са направили искане да им
бъде възложен имот в общ дял, поради което се изразява становище, че искането
следва да бъде отхвърлено, съдът намира, че същото е неоснователно. В
практиката на ВКС е доразвито тълкуването по Тълкувателно решение № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС, че комбинирана /смесена/ съсобственост, като пречка за
възлагане на неподеяем жилищен имот, е тази, която е възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, като са конкретизирани хипотезите, в които не е
налице смесена съсобственост – например с решение № 18/27.02.2013 г. по гр.д. №
572/2012 г., І г.о., решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр.д. №
7209/2013 г., І г.о. – е прието, че разпоредителните сделки
между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, включително и когато
при извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот,
приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето
лице, което придобива по сделка част от наследствения
имот, а правата му произтичат от закона /чл. 21 от СК – в сила към момента на
сделката/.
Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК по
отношение на двамата ответници и следва да им бъде възложен имотът в общ дял,
като бъдат осъдени същите да заплатят на ищцата за уравнение на дяловете
съответна на дела й сума.
В първото по делото заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата ищцата е предявила против
ответниците няколко претенции за уреждане на сметките помежду
им във връзка с делбените имоти.
По
искането на ищцата против двамата ответници за заплащане на обезщетение за
ползване на притежаваните от ищцата 7/16
идеални части от допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр. Л.
на ул.*********:
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след смъртта
на наследодателя П.К.Д.
целият съсобствен жилищен имот се е ползвал от двамата ответници, които са
съпрузи, и членовете на домакинството им.
По
делото е представена нотариална покана на нотариус Х.К.
– връчена на ответника Н.П.К. на 29.05.2001 г., с която ищцата е поискала да й
бъде заплащано обезщетение за ползване на нейната част от недвижимия имот.
За
да се реализира, обаче правото на обезщетение на ищцата, трябва не само
ответниците да са ползвали имота, но и да са пречили на ищцата да стори това.
Правото на обезщетение ще възникне при доказана форма на „пречене”. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели е, че след смъртта на бащата на
ищцата и ответника Н.П., ищцата почти не е ходила в имота. По делото обаче, са
налични доказателства, от които се установява, че нееднократно ответниците и
членовете на тяхното домакинство са изразявали готовност /заявено включително и
в проведените съдебни заседания в настоящото производство/ да предоставят ключ
и възможност на ищцата реално да ползва имота, но същата дали
поради отдалечеността на местоживеенето й /видно от данните по делото ищцата
със семейството си трайно се е установила да живее в гр. Р./ или поради други
лични съображения не е реализирала предоставената й възможност.
Ето защо, съдът приема, че като е налице предоставяне реалното ползване на
имота, на ищцата не се дължи обезщетение за това в тази част искането й
за уреждане на сметки следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По
претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 15.75 лв. от ответниците,
представляваща данък върху недвижимия имот и 43,85 лв. – такса битови отпадъци
за същия имот, която сума ищцата е заплатила вместо ответниците, съдът приема,
че и тази претенция следва да бъде отхвърлена. Сумите
от 15,75 лв. данък недвижими имоти и 43,85 лв. такса битови
отпадъци са заплатени в полза на Община Левски и в резултат на подадена лично
от ищцата данъчна декларация относно притежаваните от нея права. Ищцата е заплатила данък и такси според
декларираните от самата нея идеални части на Община Левски от свое име, а не от
името на ответниците и в случай че е допуснала грешка при декларирането има
възможност да направи корекция на декларацията си и да поиска от Общината
съответно преизчисляване на дължимите от нея суми като данък и такса битови
отпадъци.
По
искането на ищцата срещу ответника Н.К. за заплащане на половината от
получавания от него наем за съсобствената им нива с площ от 5,961 дка, имот №
336012, находяща се в землището на с. Градище за периода от стопанската
2004/2005 г. до 2011/2012 г. включително, съдът приема следното:
Видно
от приложения на л. 331 от делото документ издаден от В.В.
е, че за имот № 336012 представляващ
нива с площ от 5,961 дка, в землището на с. Г. е,
че има договор за наем с ЕТ ********** от
20.12.2004 г. за срок от 10 години и договор за наем от 12.11.2014 г. за срок
от 10 години, сключени от Н.П.К. и в същия са посочени извършените
плащания по години, суми и получател. От
същия е видно, че през периода 2004/2005 г. до 2011/2012 г. С.П.Т. не е
получавала суми за наем, такъв е получаван от Н.К. и платената сума за този
период възлиза на 866 лв. Съгласно дяловете на страните от тази сума се полага
на С.Т. сумата от 433 лв.
По
отношение на претенцията на ищцата за заплащане от ответника Н.К. на сумата от
209,06лв., представляваща ½ от плащания наем за ползването на съсобствената
нива от 3,165 дка в м.Д. – имот №
005034 в землището на с. В., която сума се
твърди, че е получена от отв. К., съдът приема следното:
Видно
от приложената на л. 402 т.2 от делото
справка от ЕТ ********** е, че Н.П.К. е
получил сумата от 237,72 лв. наем за целия имот за периода от стопанската
2004/2005 г. до стопанскат 2010/2011 г., т.е. за този период дължи заплащане на
ищцата на сумата от 118,86 лв. За стопанската 2014/2015 г. ищцата е получила
сумата от 63,30 лв. за 1/3 от имота, а ответникът е получил сумата от 126,60
лв. за 2/3 от имота. Събразно дяловете на страните, ответникът следва да
заплати на ищцата получения в повече наем в размер на 31,65 лв.
Видно
от представеното по делото удостоверение от ОД „Земеделие” гр.П.
– приложено на л. 469 е, че за стопанската 2016/2017 г. Н.П.К. е получил сумата
от 117,11 лв. за целия имот, представляваща дължимо рентно плащане – изплатена
сума за „бели петна”. От тази сума К. дължи на Т. сумата от 58,55 лв. –
съответна на притежаваните ½ идеални части от имота.
Следователно
по тази претенция общо дължимите суми от ответника Н.К. на ищцата С.Т. са в
размер на 209,06 лв., представляващи полагаем й се наем за нейната ½
идеална част от нивата
в м. Д., която следва да й бъде присъдена, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 26.03.2018 г.
По
претенцията на ищцата за причинени вреди в резултат на разрушена сграда в
жилищния имот:
Видно
от доказателствата по делото е, че действително в имота е съществувала още една
постройка, за която се събраха доказателства /свидетелски
показания/, че се е саморазрушила, след
което ответниците са изчистили останките й от имота и са подали заявление до
СГКК П. за заличаването й, поради нейното събаряне.
Предвид това, съдът не приема да са дължими суми от ответниците на ищцата за
причинени й вреди в резултат на премахването на тази сграда. Дадената оценка от
вещото лице на тази сграда е само въз основа на предположения, тъй като същата
не съществува към момента и за нея не са придобити лични впечатления от вещото
лице. Не са представени каквито и да било доказателства, от които
да се направи извода, че действително с премахването на тази сграда е намаляла
пазарната оценка на делбения имот. Напротив видно
от доказателствата по делото /свидетелските показания/ е,
че ответниците са извършили значителни подобрения в имота и с разчистването на
останките на саморазрушилата се сграда не само не е намалена
стойността на имота, но му е придаден по-добър
вид, без да се оставя впечатление, че имота е изоставен и никой не проявява за
него грижата на добър стопанин.
По
предявеният иск на ответниците за извършени подобрения в имота:
В
първото по делото съдебно заседание, след влизане в сила на решението по
допскане на делбата ответниците са предявили против ищцата претенция за
заплащане на извършени от тях подобрения в жилищния имот за периода от 2012 до
Видно
от заключението на вещото лице инж. С. е, че пазарната стойност на установените
на място строително монтажни работи е на обща стойност 20 681,12 лв. и
същите са довели до увеличаване стойността на делбения имот с 15 961,65 лв.
Тъй като подобренията са извършени без знанието и съгласието на ищцата,
ответниците следва да получат по-малката от двете суми.
Не
подлежат на заплащане движимостите, които могат да бъдат отделени от имота без
съществено увреждане, тъй като те не са подобрения, в резултат на което от посочената
сума, следва да се приспадне стойността на аплиците - 45,99 лв., комарници – 7
бр. на стойност 182,34 лв., поставени тръби за напояване в двора – на стойност 72,76 лв. Съдът приема и възражението на
ищцата, че ремонтът на съществуващата парна инсталация и подмяна на корозирали
части и кранове, почистване и боядисване на радиатори и тръби не представлява
подобрение на имота и, че същите са извършени в резултат
на нормалната употреба на отоплителната инсталация в имота. От заключението на вещото лице се установява, че монтираните радиатори са
чугунени, каквито от много години не се продават. От показанията на свидетелите
не се установява тези радиатори да са подменяни през последните пет години. От
показанията на св. Тодоров се установява, че приживе общия наследодател е
изработил голяма гаражна врата, който е бил майстор и същата съществува и към
момента във вида, в който е била преди, поради което претенцията за подобрения
и в тази част следва да бъде отхвърлена.
Съдът приема и възражението на ищцата, касаещо недължимост на плащане за
незаконната постройка в имота, тъй като същата е направила искане пред
компетентните органи за премахване на незаконния строеж и не следва да заплаща
стойността му на ответниците. Видно от заключението на вещото лице е, че
изграждането на навеса - дървена
конструкция, с обшивка от летви плюс лак, бетонови основи
и колони, водосточна тръба, улуци, покритие с ондулин и ел. инсталация е на
обща стойност от 1817,90 лв., която сума също следва да бъде приспадната от
стойността на извършените подобрения.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в резултат на извършените подобрения,
стойността на имота се е увеличила със сумата от 11 393,21 лв., от която
сума частта съответна на дела на ищцата /който
дял е 7/16 ид.ч./ е сумата от 4984,53 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално предявения размер предявеният иск по сметки от ответниците срещу ищцата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
този изход на делото, всяка от страните следва да понесе собствените си разноски, които е заплатила като възнаграждение за адвокат за делбеното
производство, както и като съответна част от дължимите суми за възнаграждение
на вещо лице. По претенциите по сметки съдът
е уважил и отхвърлил искания и на двете страни и същите имат почти
равни права, поради което и в тази част всяка от страните следва да понесе
собствените си разноски.
На
основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 347 от ГПК СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ за разделителен протокол между Н.П.К. ***, ЕГН ********** и С.П.Т.
с ЕГН ********** *** както следва:
От
допуснатите до делба с решение № 146 от
07.08.2017 г. по гр.д. 315/2016 г. на РС Левски недвижими имоти се обособяват
два самостоятелни дяла, както следва:
ДЯЛ
ПЪРВИ:
НИВА – представялаваща имот
с № 336012 в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ ********, общ.Л., обл.П., с площ
от 5,961 дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – трета, в местността ********, при граници и съседи: ***********************.
Стойността
на имота е 5663,25 лв.
ДЯЛ
ВТОРИ:
НИВА – представялаваща имот
с № 005034 в землището на с.В. с ЕКАТТЕ *******, общ.Л., обл.П., с площ от
3,165 дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни
условия – трета, в местността *********, при граници и съседи: **************.
Стойността
на имота е 3006,75 лв.
ЗА
УРАВНЕНИЕ на дяловете дял първи следва да заплати на дял
втори сумата от 1328,25лв.
СЛЕД
влизане на решението в законна сила да се призоват съделителите на тези имоти - Н.П.К. и С.П.Т., за
предявяване на съставения проект за разделителен протокол и изслушване на
въраженията им по него.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 349 ал.2 от ГПК ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр.
и адрес, ЕГН ********** следния недвижим имот:
ИМОТ с идентификатор № **************
в гр.Л., обл.П. ул **************, с площ от 928 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 метра/, със стар планоснимачен № 2356, парцел ХVІІІ, кв. 59
с площ на поземления имот 928 кв.м., и застроена площ 150 кв.м., включващ сграда с идентификатор № ************************,
при съседи: ******************
Стойността
на имота е 29 400 лв.
ОСЪЖДА Н.П.К.
***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр. и адрес, ЕГН ********** да заплатят на С.П.Т.
с ЕГН ********** *** за уравнение на дяловете сумата от 12 862,50 лв. – стойност съответна на полагаемите й се идеални части от поставения в дял
на Н.К. и А.К. недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.Т.
/със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе
данни/ за заплащане по 85 лв. месечно за периода от
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.Т.
/със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе
данни/ за заплащане на
сумата от 15.75 лв. от ответниците, представляваща данък върху недвижимия имот
и 43,85 лв. – такса битови отпадъци за същия имот
ОСЪЖДА
Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и да заплати на С.П.Т.
/със сочени по-горе данни/ сумата от 433
лв., представляваща ½ част от
получения от Н.П.К. наем за съсобствената им нива с площ от
5,961 дка, имот № 336012, находяща се в землището на с. Г.
за периода от стопанската 2004/2005 г. до 2011/2012 г. включително.
ОСЪЖДА
Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и да заплати на С.П.Т.
/със сочени по-горе данни/ сумата от 209,06 лв., представляваща ½ част от получения от Н.П.К. наем за ползването
на съсобствената им нива с площ от
3,165 дка в м. Доврука – имот № 005034 в землището на с. В.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.Т.
/със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе
данни/ за заплащане на
сумата от 1750 лв. за причинени вреди в резултат на разрушаването на сграда с идентификатор №********** била
със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка на
допълващо застрояване, намирала се в имот с идентификатор № ************* в гр.Л.,
обл.П. *********** с площ от 928 кв.м.
ОСЪЖДА С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ да заплати на Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе
данни/ за извършени от
тях подобрения в имот с идентификатор № ************* в гр. ******************* с площ от 928
кв.м. през периода от 2012 до
НАПРАВЕНИТЕ деловодни разноски остават
за всяка
от страните така, както са направени.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: