гр. ЛЕВСКИ, _06.07._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _341_ по описа за _2017_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и П.И.К. /в
качеството му на кредитополучател/, Л.Ц.К. /като солидарен длъжник/, М.Я.Т.
/като солидарен длъжник/ и Д.Г.М. /в качеството й на поръчител/ е сключен
договор за банков кредит от 20.02.2008 г., изменен с анекс № 1 от 20.01.2009 г.
и анекс № 2 от 24.08.2009 г., по силата на който „Райфайзенбанк /България” ЕАД
е отпуснала на кредитополучателя П.И.К. кредит в размер на 12 135 лв. с
цел рефинансиране на кредит в друга банка и за потребителски нужди. Твърди се,
че крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2018 г. и че кредитът е
напълно усвоен от кредитополучателя на 20.02.2008 г. Твърди се също така, че на
датите на падеж от 07.02.2011 г. до 05.08.2016 г. кредитополучателят,
поръчителят и солидарните длъжници не са заплатили дължимите месечни
погасителни вноски, че Банката е изготвила и изпратила до кредитополучателя П.К.
и до солидарните длъжници Л.К. и М.Т.
писма за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора
за кредит на основание настъпил случай на неизпълнение, които са получени от
тях, както и че поръчителят Д.М. е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с писмо, което е получено от член от домакинството й, живущ на
адреса.
Твърди се, че банката е предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си, като е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.
585/2016 г. на РС Левски, че са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което Банката е предявила настоящия иск за установяване на
вземането си.
Моли се съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено спрямо ответниците съществуването и изискуемостта на вземанията на
Банката, произтичащи от Договор за банков кредит от 20.02.2008 г., Анекс № 1 от
20.1.2009 г. и Анекс № 2 от 24.08.2009 г., съгласно издадените заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
585/2016 г. на РС Левски, а именно: главница в размер на 5488,98 евро, редовна
лихва в размер на 3021,69 евро, начислена за периода от 05.02.2011 г. до
11.08.2016 г. вкл., наказателна лихва в
размер на 2162,05 евро, начислена за периода от 05.02.2011 г. до 01.09.2016 г.
вкл., изискуема лихва в размер на 148,98 евро, начислена за периода от
24.06.2009 г. до 24.08.2009 г. вкл.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците П.К., М.Т. и Л.К. са представили отговор на исковата молба,
с който са оспорили предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявили се,
че претендираните вземания на банката срещу ответниците са погасени по давност,
както и че са налице неравноправни клаузи в подписания договор за банков кредит
и в анексите към него, които моли съда да обяви за нищожни.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.585/2016 г. е, че банката кредитор на
08.09.2016 г. е депозирала в РС Левски заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу П.И.К., Л.Ц.К., М.Я.Т. и Д.Г.М. за сумата от
5488,98 евро – изискуема главница, за сумата от 3021,69 евро – изискуема
редовна лихва начислена за периода от 05.02.2011 г. до 11.08.2016 г., за сумата
от 2162,05 евро – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
05.02.2011 г. до 01.09.2016 г. вкл., за сумата от 148,98 евро – изискуема
лихва, дължима по чл. 9.2 във връзка с чл. 2 букви в, г от Анекс № 2 към
договора, начислена за периода от 24.06.2009 г. до 24.08.2009 г. включително,
както и законната лихва за забава за периода от 02.09.2016 г. В заявлението е
посочено, че документа от който
произтича вземането е извлечение от счетоводните книги на банката кредитор и е
за връщане на парична сума по предоставен банков кредит по договор за банков
кредит от 20.02.2008 г, анекс № 1 от 20.01.2009 г. и анекс № 2 от 24.08.2009 г.
към Договора. Въз основа на подаденото заявление, съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от посочените длъжници в заявлението.
На банката кредитор е указано, че може
да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок и същата в указания й срок е
предявила настоящия иск.
Предвид това предявеният иск се явява
допустим.
Видно от представения по делото
договор за банков кредит е, че между Райфайзенбанк България ЕАД – в качеството
му на заемодател, П.И.К. – в качеството му на кредитополучател и Д.Г.М. – в
качеството й на поръчител е сключен договор по силата на който Банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 12 135 лв. , който ще
бъде използван за рефинансиране на кредит в друга банка, а остатъка за
потребителски нужди. Отразено е, че договора влиза в сила от датата на
подписването му – 20.02.2008 г. И е с краен срок на погасяване на кредита на
25.02.2018 г., че кредитополучателя усвоява еднократно сумата по кредита в срок до 30 дни след представяне на
всички изискани от Банката документи и учредяване на договорените обезпечение
по чл. 8, уговорен е лихвения процент, като е посочен неговия размер към
момента на сключване на договора, посочени са начина на формирането му и
условията за промяната му, срока на договора, който е с начало на 25.03.2008 г. и е със срок до
25.02.2018 г. Уговорено е кредитът да се погаси на 120 равни анюитетни месечни
вноски, всяка една в размер на 195,04 лв. Уговорени са наказателна надбавка към
лихвата при забава, таксите и разноските по кредита. Уговорено е, че при неплащане
от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,
считано от 151 ден, кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси,
разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем.
В чл. 11.2 от договора е предвидено, че в случай на посоченото по-горе
неплащане Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по
предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите
и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за това
кредитополучателя.
Към договора за банков кредит е
представен и погасителен план от 20.02.2008 г. подписан от страните по
договора.
Представен е анекс № 1 към договор за
банков кредит от 20.02.2008 г., сключен на 20.01.2009 г. от който се
установява, че сумата по договорения първоначално кредит е трансформирана от
български лева в евро. Представен е новия погасителен план на
трансформирания кредит.
Представен е анекс № 2 към договора за
банков кредит от 20.02.2008 г. и анекс № 1 от 20.01.2009 г., сключен на
24.08.2009 г. видно от който е, че Л.Ц.К. е станала съдлъжник 1 на
кредитополучателя, а М.Я.Т. е станала съдлъжник № 2 на последния. Запазено е
поръчителството от страна на Д.Г.М.. Със
същия анекс страните са приели по-детайлна дефиниция на стойността на банковия
ресурс, елемент от дължимата лихва по договора, уточнени са дължимите суми към
момента на подписване на анекса – като редовна главница, като просрочена главница,
като просрочена лихва, като лихва и наказателна надбавка върху просрочена
главница и като текуща редовна лихва.
Променена е падежната дата по договора от 25-то на 5-то число на
съответния месец, уговорен е гратисен период, през който ще се заплаща само
дължимата лихва, уговорена с анекса. С този анекс отново изрично е договорена
автоматична предсрочна изискуемост при неплащане от страна на
кредитополучателя/съдлъжника изцяло или частично на което и да е парично
задължение в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от
151 ден, както и че в случай на предсрочна автоматична изискуемост банката има
право да пристъпи към събиране на всички дължими суми без да уведомява за това
кредитополучателя/съдлъжника.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установяват дължимите суми към момента на издаване на
извлечението от счетоводните книги на банката кредитор. От заключението на
вещото лице се установява също така, че кредита е усвоен на 20.02.2008 г. и
последното плащане извършено за погасяване на кредита е с постъпили суми на 28.02.2012
г., с което е извършено плащане на задължения от 07.02.2011 г.
Предвид цитираните по-горе договори,
счетоводната експертиза /приета от съда без възражения от страните/ и
представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор, както и
липсата на доказателства за други извършени плащания по банков кредит, съдът
приема, че действително ответниците дължат на ищеца посочените в заповедта за
изпълнение суми.
По отношение възражението на
ответниците за недължимост на сумите, поради изтекла погасителна давност, съдът
приема следното:
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №4/2013
от 18.06.2014 г. от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск по л. 422 ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В настоящия случай банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила длъжниците на 20.07.2016
г., от която дата кредита е станал предсрочно изискуем и от когато започва да
тече давността съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД. Следователно към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – на 08.09.2016 г. не е изтекъл пет годишния
давностен срок по чл. 111 от ЗЗД и направеното възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По отношение твърдението, че са налице
неравноправни клаузи, които водят да недействителността им, съдът приема, че и
това възражение е неоснователно. Видно от приложените по делото договор и
анекси, е че със същите са уговорени конкретни параметри, които ясно и точно
указват не само начина на формиране на лихвата, надбавката и условията при
които се формират, но и посочват конкретния процентен размер, с който
кредитополучателя, съдлъжниците и поръчителя са се съгласили. По делото са
представени и погасителните планове съответни с уговореното в договора и
анексите и за сключилите договора лица е било ясно какво конкретно договарят,
респ. Изменят.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените деловодни разноски
в настоящото производство в размер на
1310 лв., от които 560,50 лв. заплатени като д.т., 300 лв. внесени като
депозит за възнаграждение на вещото лице
и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцовото дружество и направените деловодни разноски в заповедното
производство, а именно сумата от 1084,31 лв., от която 423.31 лв. – заплатени като д.т. и 661 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: *************,
представляван от А.В.А. –
изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист;
П.И.К., ЕГН **********
***, Л.Ц.К., ЕГН **********
***; М.Я.Т., ЕГН **********
*** и Г.М.П.,
ЕГН **********,***,
непълнолетен дестващ със знанието и съгласието на неговия баща М.п.П. с ЕГН **********,***,
като Г.М.П. е в качеството му на наследник на Д.Г.М., ЕГН ********** ***, , починала на 26.05.2017 г., че П.И.К., Л.Ц.К., М.Я.Т. и Г.М.П. дължат солидарно на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД сумата 5488,98 евро, представляваща изискуема главница, сумата
от 3021,69 евро представляваща изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 05.02.2011 г. до 11.08.2016 г. вкл., сумата от 2162,05 евро представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.02.2011 г.
до 01.09.2016 г. вкл., сумата 148,98
евро представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл.9.2., във вр. с
чл.2, букви „в” и „г” от Анекс №2 от 24.08.2009 г. към Договора, начислена за
периода от 24.06.2009 г. до 24.08.2009 г. вкл., ведно със законната лихва за
периода от 08.09.2016 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК №
320 от 09.09.2016 г. по ч.гр.д. 585 от
ОСЪЖДА П.И.К., Л.Ц.К., М.Я.Т. и Г.М.П.
/всички със сочени по-горе данни/, да
заплатят на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1310 лв., както и направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 1084,31 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от
връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: