гр. ЛЕВСКИ, _18.06.
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети
май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _338_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С определение №630 от 18.05.2017 г., постановено по ч.гр.д.
№***. по описа на Плевенски окръжен съд, ОС - Плевен е изпратил на основание
чл. 23, ал.3 от ГПК на РС – Левски гражданско дело №*** г. по описа на РС –
Плевен, за разглеждане от РС - Левски.
Делото е образувано по искова молба ***, управлявано и
представлявано от ***, срещу И.С.М., ЕГН**********, в качеството си на ***, с
район на действие ОС – Плевен;
Т.Б.К., ЕГН*********, в качеството си на частен съдебен
изпълнител – рег. №***, с район на действие ОС – Плевен.
В исковата молба се
твърди, че по силата на изпълнителен лист от 05.12.2011 г. на РС – Габрово
дружество „***със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к.„***, представлявано от М.Д.
Т. е осъдено да заплати сума в общ размер на 17566 лева на ищеца и въз основа
на изпълнителния лист е било образувано ИД по описа на ЧСИ ***. Твърди се, че с
молба от 24.01.2013 г. по посоченото ИД във връзка с продължаване на
изпълнителните действия – опис и публична продан на възбранен недвижим имот,
собственост на длъжника, делото е изпратено по подсъдност на ЧСИ И.С.М.. С
протокол за предаване, изпълнителното дело е изпратено по подсъдност на И.С.М.,
получено лично от ЧСИ. Поради извършени многократни посещения при ЧСИ и
множество проведени разговори установили, че ЧСИ умишлено не предприема
принудителни изпълнителни действия въпреки множеството обещания от негова
страна, както и умишлено не е посочвал номера на делото, по което да внесат
такса за опис на недвижимия имот, собственост на длъжника.
По тази причина с молба до ЧСИ И.М. ищецът поискал делото
да бъде изпратено за продължаване на принудителни изпълнителни действия на ЧСИ Т.К.,
поради наличие на хипотезата на чл. 22,ал.1, т.6 от ГПК. С писмо от 01.11.2013
г. делото било изпратено на втория ответник – ЧСИ Т.К., като от текста на
писмото било видно, че ЧСИ И.М. изобщо не е образувал при него изпълнително
дело.
Във връзка с направената справка в Търговския регистър
ищецът е установил, че по отношение на „***е открита процедура по
несъстоятелност, поради което е подал молба до ЧСИ Т.К. за издаване на
удостоверение за размера на дълга на длъжника. От изложеното било видно, че от
24.01.2013 г. до 12.06.2015 г. – когато е било върнато при ЧСИ ***, било видно,
че делото е в неизвестност, което препятствало дружеството – ищец да събере
вземанията си по издадения изпълнителен лист, като от страна на ЧСИ И.С.М. не е
образувано изпълнително дело и не са предприети действия по принудителни действия
по извършване на опис и публична продан на възбранен недвижим имот, собственост
на длъжника „***, а от страна на ЧСИ Т.К. също не е образувано изпълнително
дело и не е издадено удостоверение за размер на дълга на длъжника „***, което възпрепятствало предявяване на
вземанията им по ТД ***. на ОС Плевен за несъстоятелно. Ищецът сочи, че във
връзка с всичко изложено е депозирал жалба в инспекторат към Министерство на
правосъдието и до Камара на частните съдебни изпълнители София за извършване на
проверка.
Твърди, че
извършената проверка установила, че ЧСИ И.С.М. след получаване на
изпълнителното дело не е образувал изпълнително дело, за което не е уведомил
ЧСИ В. и взискателя; ЧСИ Т.К. в
нарушение на чл.19, ал.3 ЗЧСИ във вр. с чл.427, ал.2 ГПК след получаване по
молба на взискателя изпратеното от ЧСИ И.М. изпълнително дело, не е образувала
изпълнително дело и е върнала същото на ЧСИ И.М., за което не е уведомила
взискателя. А постъпилата в кантората на ЧСИ молба от взискателя за издаване на
удостоверение за размера на дълга не била отразена във входящия регистър,
съобразно изискванията на чл. 22, ал.2, т.1 от ЗСЧИ, а е поставена само дата,
няма отговор на молбата. Твърди се, че с всички описани бездействия
констатирани и от инспектората към министерство на правосъдието, двамата
ответници като не са образували изпълнително дело и не са предприели поисканите
изпълнителни действия от ищеца, са причинили на ищцовото дружество имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 22 215.73лв.,
конкретизирани, съответно: главница, лихва, неолихвяеми вземания, разноски по
гражданско дело, разноски по изпълнително дело, адвокатски хонорар, авансови
такси, платени от взискателя.
Моли съда да постанови решение с което да осъди И.С.М. в
качеството на частен съдебен изпълнител и Т.Б.К. в качеството на частен съдебен
изпълнител да заплатят солидарно на ищцовото дружество на основание чл.45 от
ЗЗД във вр. с чл.74 от ЗЧСИ обезщетение за имуществени вреди в размер на
22 215.73лв. от които главница в размер на 15 364.06 лв., законна
лихва в размер на 4039.43 лв. за периода 09.05.2011 г- 29.11.2013г.,
неолихвяеми вземания: 460.24 лв., разноски по гр.дело 1742.00лв.; разноски по
изпълнително дело, адвокатски хонорар 300 лв., авансови такси платени от
взискателя – 310лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
настоящия иск.
Представят се писмени доказателства.
Претендират и направените поделото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника И.С.М., чрез адвокат Красимир Янев.
Възразява по редовността на исковата молба, като счита, че
искът за солидарно осъждане на ответниците е неоправдано и нередовно предявен
към двамата ответници в една искова молба. Не счита, че задълженията на
ответниците са общи, защото те не са задължени да ги изпълняват съвместно със
свое общо действие/изпълнение към ищеца.
Не счита, че задълженията на ответниците почиват на едно и
също основание, защото основанията са фактите по делото, а не правната
квалфикация.
Моли съдът да
разпореди разделяне на иска спрямо всеки един от двамата ответници в отделно
производство и с отделни дължими държавни такси за разглеждането им.
Навежда възражения по същество. Счита за необосновано в
случая да се претендира обезщетение за пропуснати ползи от това, че не е
образувано изпълнително дело и не е проведена публична продан спрямо недвижим
имот, чийто собственик се е явявал трето лице – длъжник на ищеца. Твърди, че
пропусната полза задължително се свързвала с доказване възможността за сигурно
увеличаване на имуществото на ищеца, който следвало да докаже сигурност на
увеличаване на своето имущество. Сочи, че дори неиздаването на изисканото от
ЧСИ Т.К. удостоверение за размера на дълга на длъжника по никакъв начин не
попречва на ищеца да предяви правата си по несъстоятелността на длъжника чрез
посочване размера на вземането си. Нито удостоверението по ИД, нито ИЛ
легитимирали ищеца като кредитор в производството по несъстоятелност, защото
вземането се удостоверявало с основанието си – сделката, от която произтичало.
На следващо място – необразуването от който и да е от
двамата съдебни изпълнители на ИД не попречвало за удовлетворяване на ищеца от
неговия длъжник, че за да се гарантират конкурентните и справедливи права на
кредиторите законодателят е разпоредил на съда по несъстоятелност екс официо,
служебно и без отправено искане на присъединен кредитор по делото за
несъстоятелност, да постанови спиране на изпълнителни дела срещу имущество на
длъжника. Позовава се на разпоредбата на чл. 637, ал.6 ТЗ – „след откриване на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или
арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника”. Твърди, че от съпоставка на т.д. ***. по описа на ПОС, делото за
несъстоятелност на търговско дружество „***, се установявало, че с молба от
22.06.2015 г.ищецът е искал от съда възстановяване на срока по чл. 66 от ГПК за
предявяване на своето вземане в несъстоятелността като с определение съдията е
оставил без разглеждане това искане, като съдията е съобразил, че нормата на
чл. 66 ГПК не е приложима по
несъстоятелността.
Намира за изненадваща неинициативността на ищеца, при все
че временният синдик е охранил правата му и е включил вземането на кредитора ***
в изготвения Списък на кредиторите с посочен размер на вземането на ищеца -15364.11
лв. и съотв. синдикът е представил този списък с доклада по т.3 от чл. 668 ТЗ.
За извършване на принудително изпълнение е следвало взискателят е следвало да
внесе дължими такси, в т.ч. и за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че
представителят на ищеца нито се е появявал в офиса на ЧСИ, нито се е срещал с
него, а единствено е проявил инициатива да се препрати ИД от ЧСИ *** до ЧСИ ***.,
който е осъществил само телефонен контакт с процесуалния защитник на ищеца е и
изискал да му се заплатят такси за образуване на ИД, з последващо призоваване
на длъжника и за бъдещия последващ опис, което не е изпълнено от ищеца.
Счита, че настоящият иск е преждевременно предявен, защото
в патримониума на ищеца не се е резултирала и проявила вредата, чието
компенсиране се иска. Като аргумент сочи, че към момента на отговора правата на
ищеца все още не са погасени, защото производството по несъстоятелност на
длъжника „***по т.дело все още не е приключило, за да се конкретизира вредата.
Още по – малко може да се изгражда извод и за наличие на причинно – следствена
връзка между поведението на ответника и настъпила за ищеца вреда.
Моли съда да остави без уважение предявената от ищеца
искова молба предвид нейната неоснователност
и недоказаност. Претендират се направените разноски.
По отношение на искането за разделянето на делото, съдът
намира, че не следва да бъде уважавано. В конкретния случай ищецът е изложил
обстоятелствата, от които счита, че възниква солидарност, като съдът ще се
произнесе по същество със съдебния акт.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника Т.Б.К., чрез пълномощника адв. Огнян Лазаров.
Намира, че исковата молба е нередовна и следва да бъде
оставен без движение, а на ищеца да бъде указано да отстрани нейните
недостатъци. Твърди, че ищецът не е посочил конкретно и точно кои действия или
бездействия на ответника ЧСИ К., за които твърди, че са му причинени вреди за заявения размер и че
при претенция за наличие на солидарна отговорност за причинени вреди, произтичащи от неидентични действия или
бездействия, задължение на ищеца е да заяви и отграничи конкретното поведение
на всеки от ответниците, които са довели до вредоносния резултат.
Счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен.
Съображенията на ответника са, че спрямо длъжника в
изпълнителното производство *** е открито производство по несъстоятелност, че
производството за несъстоятелност се смята за открито от датата на
постановяване на решението, от който момент спрямо имуществената маса на
несъстоятелността на обявения в неплатежоспособност търговец не могат да се
извършват действия по принудително изпълнение. Спирането на изпълнителните дела
е по силата на закона. Това е причината, поради която ответникът не е могъл да
извършва каквито и да е действия на принудително изпълнение срещу имуществото
на длъжника след датата на откриване на производството по несъстоятелност, т.е.
от момент, който предшества молбата на ищеца да изпращане на делото до ЧСИ К.
за продължаване на изпълнителските действия.
За това изпълнително
производство научила на 03.12.2013 г., когато физически папката е била
представена в кантората й в гр. Плевен от служител на другия ответник. Отказала
да приеме делото, тъй като нямало и придаден номер от регистъра на заведените
дела за служебния архив на ЧСИ на колегата, който го предавал.
Твърди, че липсва причинно – следствена връзка между
твърдяните като настъпили вреди и собственото поведение на ответника.
Излага съображения, че след откриване на производството по
несъстоятелност за кредиторите възниквала възможност да предявят вземанията си
пред синдика на дружеството и че това следвало да бъде направено в едномесечния
срок по чл. 658, ал.1 от ТЗ ири последващия двумесечен срок за допълнително
предявяване по чл. 688, ал.1 от ТЗ, като последният е преклузивен по отношение
на вземанията, които са възникнали преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност. Твърди, че упражняването на правото на предявяване на
вземане не е поставено под условие на предхождащи действия на ЧСИ за изготвяне
на справка за размера на дълга на кредитор към длъжника. След като вземането на
ищеца от „***е било съдебно установено по основание и размер, минимално
изисквания стандарт в поведението на ищеца е било да предяви вземането си пред
синдика чрез съда по несъстоятелността, като представи доказателства за
съществуването и размера на вземането си – влязло в сила съдебно решение, въз
основа на което се е снабдил с изпълнителен лист срещу несъстоятелния длъжник.
Отделно от това, твърди, че на датата на която ищецът е
поискал от ответника справка за размера на дълга – 29.11.2013 г. – дело с
взискател „*** „***не е било изпращано, а още по – малко да е образувано пред
ответника ЧСИ К., поради което ответникът по никакъв начин не е препятствал
упражняването на правата на ищеца като кредитор в производство по
несъстоятелност на „***.
Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск
да бъде оставен без уважение, както и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В становището от „***”
ЕАД се присъединяват към изложения от ответника К. в отговора на
исковота молба твърдения, като оспорват предявените искове като неоснователни.
Считат, че Т. К. е действала в кръга на своите правомощия, изпълнявайки
добросъвестно задълженията си, като не е извържшила неправомерни действия, с
които да увреди ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
По силата на изпълнителен лист от 05.12.2011 г. по гр.д.
1305/2011 г. по описа на ГРС, „***е осъден да заплати на ищеца сумата от
15 364.06 лв. главница, направените разноски в размер на 1742 лв., както и
сумата от 460.24 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е и.д. 427/2012 г. по описа на ЧСИ *** приложено към настоящото
дело. Видно от приложената към и.д. молба от 24.01.2013 г. е, че пълномощникът
на ищеца е поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на частен съдебен
изпълнител И.С.М. *** действие ОС-Плевен,
за продължаване на принудителните изпълнителни действия: опис и публична продан
на възбранения недвижим имот, собственост на длъжника. С протокол за предаване
на изпълнително дело изх. №920/24.01.2013г. ИД 20127340400427 по описа на ЧСИ ***
е изпратено на И.С.М. *** действие ОС – Плевен.
Към изпълнителното дело е приложена
молба от пълномощника на ищеца, с която е направила искане да й бъде издадено
удостоверение за задължението на *** към взискателя. Поставена е резолюция от
02.10.2012 г. да се издаде на взискателя исканото удостоверение.
Установява се от ИД, че ищецът е
получил на същата дата исканото удостоверение, за общо неплатени
1 769 161.35 лв., като към датата на издаване на същото, е отбелязано,
че по изпълнителното дело няма постъпили плащания.
С молба от 23.10.2013 г. адв. Банкова – пълномощника на
ищеца е посочила, че след постъпване на делото при ЧСИ М., многократно са
отправяни молби за продължаване на принудителните изпълнителни действия, но
поради отказа, на основание чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК и поради съмнения за
безпристрастността на ЧСИ, е отправено искане делото да бъде изпратено на ЧСИ Т.К.
с рег. №*** Приложено е съобщение от 01.11.2013 г. от ЧСИ И.М. до ЧСИ Т. К., с
което изпраща и.д. за продължаване на изп. действия срещу длъжника.
С молба от 29.11.2013 г. адв. Банкова – пълномощник на
ищеца е поискала да бъде издадено удостоверение за размера на дълга на
длъжника, тъй като с решение №183/21.10.2013 г. по т.д. 59/2013 г. на ПОС
същият е обявен в несъстоятелност и на осн. чл. 685 от ТЗ следвало да предявят
вземанията си пред синдика.
От Инспектората към Министерство на правосъдието ищецът е
получил отговор, в който са констатирани пропуски в дейността на ЧСИ ***, ЧСИ И.М.
и Т.К..
Относно дейността на ЧСИ И.М. е констатирано, че „В
нарушение на чл. 19, ал.3 ЧСИ, във вр. с чл. 427, ал.2 ГПК, ЧСИ И.М. след
получаване на и.д. *** г. по описа на ЧСИ ***, с рег.№734 и район на действие
Окръжен съд – Габрово, не е образувал изпълнително дело, за което не е уведомил
ЧСИ ***.” Относно дейността на ЧСИ Т.К. е констатирано, че 1. „В нарушение на
чл. чл. 19, ал.3 СЧСИ, във вр. с чл. 427, ал.2 ГПК, ЧСИ Т.К., след получаване
по молба на взискателя, изпратено от ЧСИ И.М. и.д. 427/2012 г. по описа на ЧСИ ***,
с рег.№***и район на действие Окръжен съд – Габрово, не е образувала
изпълнително дело и е върнала същото на ЧСИ И.М., за което не е уведомила
взискателя.
2. Постъпилата в кантората на ЧСИ молба от взискателя за
издаване на удостоверение за размера на дълга не е отразена във входящия
регистър, съобразно изискванията на чл. 22, ал.2, т.1 ЗЧСИ – поставена е само
дата. Няма и отговор на молбата.”
С оглед отстраняване на констатираните недостатъци в
работата на частните съдебни изпълнители Министърът на правосъдието е отправил
препоръки относно посочените пропуски до ЧСИ ***, до ЧСИ И.М., до ЧСИ Т.К. и до
Камарата на частните съдебни изпълнители, с писма.
От назначената съдебно – икономическа експертиза се
установява, че в производството по несъстоятелност на „***са приети изброените
от синдика предявени вземания, като са предявени вземания от ищеца по
настоящото дело в размер на 24632 лв., произтичащи от И.Л. от 05.12.2011 г.
издаден по гр.д. 1305/2011г. по описа на РС – Габрово. Установява се, чуе с
определение от 25.06.2015 г. съдът по несъстоятелността е оставил без
разглеждане молбата за възстановяване на срока за предявяване на вземанията на
молителя и е върнал като подадена след изтичане на преклузивния срок молбата за
приемане на вземането срещу *** в общ размер на 24 632 лв.
Твърденията в ИМ за вредоносно поведение на ЧСИ Т.К. се
свеждат до това, че не била образувала пред себе си изпълнително дело, нито пък
била издала удостоверение за размера на дълга, въпреки изпратеното до нея писмо
от 29.11.2013 г., което било препятствие пред ищеца да предяви вземанията си
пред ПОС в производството по несъстоятелност на длъжника *** ЕООД.
Спрямо длъжника в изпълнителното производство „***е открито
производство по несъстоятелност с решение от 21.10.2013 г., от който момент не
могат да се извършват действия по принудително изпълнение, вкл. и от ЧСИ Т. К.,
като това е момент, който предшества молбата от ищеца за изпращане на делото за
продължаване на изпълнителните действия.
След откриване на производството по несъстоятелност на
кредиторите възниква възможност да предявят вземанията си пред синдика на дружеството.
Упражняването на правото на предявяване на вземане не е поставено под условие
на предхождащи действия на ЧСИ за изготвяне на справка за размера на дълга, още
повече, че ищецът е поискал и се е снабдил с удостоверение за размера на
съдебно потвърденото му вземане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които несъставомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Елементите на фактическия състав на имуществената
отговорност на ЧСИ включват: противоправно действие или бездействие при
осъществяване на дейността му; настъпване на вреди за страната, причинна връзка
между тях и вината. Докато наличието на вината се предполага по силата на
оборимата презумпция на чл. 45, ал.1 от ЗЗд, то останалите три предпоставки
подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи, като доказателствената тежест
за тяхното установяване се носи от ищеца при условията на пълно и главно
доказване.
При иск
предявен на осн. чл.74, ал.І от ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение
дейността на ЧСИ и причинна връзка.
Противоправността,
която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител. Отговорността на ЧСИ се реализира, ако е налице негово незаконосъобразно
процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. За
възникване отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със
събираемостта на вземането.
Всички
имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна
връзка с увреждането.
В
конкретния случай се доказа липса на препятствие за ищеца да предяви вземанията
си в откритото производство по несъстоятелност срещу ***» ЕООД.
Не е
налице и втората кумулативна предпоставка на отговорността на ответника –
наличието на вреда. ВКС указва прекият характер на вредата да се опознава чрез
вредоносния резултат като типична, нормално настъпваща и необходима последица,
адекватно следствие на увреждащото действие. В случая няма основание да се
приеме, че за ищеца е настъпила имуществена вреда.
Не се
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вредоносно
поведение (действие или бездействие), както и причинно – следствена връзка между
посоченото от ищеца и твърдяната за настъпила вреда в патримониума на ищеца.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице нито една от предпоставките,
визирани в чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за ангажиране отговорността на ответниците в
качеството им на ЧСИ.
В
тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответниците деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
По
възражението от страна на ищеца за прекомерност на възнаграждението заплатено
от ответника И.С. съдът намира същото за неоснователно.
ВКС
приема, че основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.
Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен
в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Платеното
адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лв., с включено ДДС.
С оглед
на материалния интерес – 22 215.73 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника – адвокат на ответника И.С.М. е 1200 лв. без
ДДС.
С оглед
на фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, въведените от страна на ответника М.
възражения спрямо претенцията на ищеца, въведените правни и фактически
съображения, искания за събиране на доказателства, предмета на спора, съдът намира, че
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 3000 лв. е неоснователно.
Съдът
съобрази и разпоредбата на § 2а от наредба №1/2004 г., според която за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***, гр. ***, управлявано и представлявано от ***, срещу
И.С.М., ЕГН**********, в качеството си на ***, с район на действие ОС – Плевен;
и
Т.Б.К., ЕГН*********, в качеството си на частен съдебен
изпълнител – рег. ***, с район на действие ОС – Плевен,
да заплатят солидарно на ищцовото дружество на основание
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.74 от ЗЧСИ обезщетение за имуществени вреди в размер
на 22 215.73лв. от които главница в размер на 15 364.06 лв., законна
лихва в размер на 4039.43 лв. за периода 09.05.2011 г. 29.11.2013г.,
неолихвяеми вземания: 460.24 лв., разноски по гр.дело 1742.00лв.; разноски по
изпълнително дело, адвокатски хонорар 300 лв., авансови такси платени от
взискателя – 310лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на иска.
ОСЪЖДА *** ЕИК:***, гр***,
управлявано и представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЧСИ И.С.М. направените по
делото разноски общо в размер на 4064.48 лв.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД ЕИК:***,
гр. ***, управлявано и представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЧСИ Т.Б.К.
направените по делото разноски в размер на 1440 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, като трето лице помагач на страната на
ЧСИ Т.Б.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: