гр. ЛЕВСКИ, _15.06._
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _петнадесети май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело
№ _128_ по описа за _2018_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от ***,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.***, с управител ***, ЕГН **********,
чрез адвокат Росен Диев от АК – Бургас, против М.В.П., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и
ответникът са сключили трудов договор на 12.05.2015г., че с процесния договор
работодателят *** е назначил работника М.П. на длъжност „шофьор товарен
автомобил” (международни превози), с КОД по НКПД***, за срок от шест месеца,
или до дата 01.12.2015 г. Твърди, че със Заповед №*** г., изд. от ***, на основание
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ищецът е
командировал П., с цел да извърши международен превоз с маршрут
Англия-Франция-Англия, за срок от 29 дни, считано от 08.08.2015 г. до
05.09.2015 г., като в заповедта било указано, че пътуването ще бъде извършено с
товарен автомобил марка *** и съответно посочен рег.номер и ремарке, като
работникът бил отпътувал в командировка с поверения му гореописан товарен
автомобил.
Твърди се, че на 14.08.2015 г. по време на служебната командировка
повереният на работника товарен автомобил *** е бил проверен от гранична
полиция на Англия на граничен пункт Кокуел – Англия (пристанище Дувър).
Проверяващите били установили, че в превозното средство, шофирано от П., се
превозват 6 нелегални имигранти или лица, скрити като нелегални имигранти. Тези
действия на работника представлявали нарушение съгласно законодателството на
Англия и по – конкретно на Закона за имиграцията и бежанците от
Ищецът се възползвал от правото си да подаде жалба срещу
така издадените актове за нарушение, но същите били потвърдени и влезли в сила.
Работодателят бил направил опит да се свърже с работника с
цел разговор със същия по повод заплащане на дължимите глоби, произлезли от
виновното му поведение, но и до момента на подаване на исковата молба
ответникът не бил предприел действия по заплащането им. В тази връзка ищецът е
сключил „Споразумение за разсрочено плащане на дължими парични суми по Закона
за имиграцията и бежанците от
Твърди се, че междувременно ищецът е бил в търговски
отношения с чуждестранно дружество, като за извършените превози на товари,
фирмата е следвало да заплати на *** сумите в размер на 4174.80 евро, 1871.80
евро, 2450.40 евро, по изброените в исковата молба фактури. В тази връзка, след
сключване на Споразумението за разсрочване на плащане, управителят на *** е
изпратил писмо до чуждестранното дружество, с което е дал съгласието си от
дължимата му за получаване сума в размер на 8497 евро, да бъде приспадната
сумата в размер на 3214 британски лири, като с тези средства да бъде заплатена
от името и за сметка на *** първоначалната вноска по Споразумението. С писмо
чуждестранното дружество е уведомило ищцовото дружество, че с част от дължимите
на същото средства на 20.09.2017 г. са заплатени митнически задължения във
Великобритания в размер на 3666.85 евро, равняващи се на 3214 британски лири.
Впоследствие е заплатена сумата от 268 британски лири – втора вноска по
Споразумението и на 27.11.2017 г. е заплатена трета вноска в размер на 268
британски лири. Общо заплатената сума до завеждане на иска е 3750 британски
лири.
Ищецът, предвид изложеното, счита, че с поведението, а
именно - превозвайки нелегални имигранти, работникът М.П. е нанесъл имуществена
вреда на работодателя, изразяваща се в имуществена санкция, понесена от
последния. Навежда доводи, че превозването на нелегални имигранти не е част от
изпълнението на трудови задължения на работника и че следва да бъде ангажирана
неговата гражданска отговорност; че работникът е причинил вредата умишлено, че
от издадения Акт за нарушение ставало ясно, че няма данни водачът да е извършил
проверки на автомобила по време на пътуването, освен това, товарният автомобил
бил заключен и обезопасен с пломба, което навеждало на извод, че работникът
съзнателно е превозвал нелегални мигранти.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.В.П.
да заплати на ищеца *** сумата в размер на 3750 британски лири, представляващи
изплатени от ищеца глоби съгласно актовете за нарушение, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
Претендира направените съдебно – деловодни разноски в т.ч.
и тези за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба
и е направил доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, в който оспорва изцяло посоченото правно
основание, основаващо отговорността му за вреди, като произтичащо от
предвидената в чл. 203, ал.2 от КТ пълна имуществена отговорност на работника.
Счита, че изложените твърдения са неконкретизирани, тъй като не конкретизирал
кой от трите предвидени в чл. 203, ал.2 от КТ случая ангажира пълната му
имуществена отговорност. Липсата на конкретни твърдения го лишавали от
възможността да ангажира възражения и доказателства. Счита, че съдът следва да
укаже на ищеца да ангажира твърдения в тази насока, както и да даде възможност
на ответника допълнително да направи
възражения и да ангажира доказателства, ако това се случи.
Независимо от изложените възражения и направеното искане
оспорва изцяло твърденията на ищеца, че по време на пътуването съзнателно и
виновно е превозвал нелегални имигранти в поверения му товарен автомобил,
собственост на ищеца, както и че с действията си е причинил имуществени вреди в
размер на 3750 британски лири, представляващи изплатени от него глоби по
издадени актове за нарушение.
Не оспорва, че е бил командирован от ищеца като шофьор на
товарен автомобил марка *** да извършва превози на товари по маршрут Англия –
Франция – Англия за времето от 08.08.2015 г. до 05.09.2015 г.; че при извършена
проверка от гранична полиция на пристанище Кокуел, в ремаркето на управлявания
от него товарен автомобил са открити 6 лица нелегални имигранти; че му е
съставен акт за нарушение и определена санкция от 400 британски лири за всеки
нелегален имигрант.
Оспорва твърдението, че е допуснал съзнателно в
управляваното от него МПС нелегални имигранти. Твърди, че от ищеца му е било
предоставено единствено карта за гориво, че не са му били предоставени никакви
служебни средства, а таксите и налозите, свързани с извършвания от ответника
превоз са заплащани от ищеца по интернет. Твърди, че поради липсата на служебни
средства за заплащане на престой в охраняем паркинг към пристанището,
единствената възможност за престой на управляваното от него превозно средство
до качването на ферибота е паркирането на улиците около пристанището. При
паркирането му на такава улица до пристанището забелязал концентрирани групи от
имигранти, като впоследствие от свои колеги разбрал, че възползвайки се от
невъзможността на шофьорите да упражняват постоянен физически контрол върху
управляваното от тях превозно средство, нелегално прониквали в паркираните
товарни автомобили.
Твърди, че при потеглянето му от Република България за
извършване на възложената му задача, нито едно длъжностно лице от страна на
ищеца не го е запознавало, че на територията на Великобритания има нормативен
акт, регламентиращ задълженията на водачите на превозни средства за превантивни
действия, свързани с имигранти или бежанци.
Едва след случилото се, от служителя на гранична полиция на
Великобритания разбрал, че е следвало да извършва периодични прегледи за
незаконно проникване в автомобила, да съставя нарочни документи по образец,
които е трябвало да му бъдат предадени от работодателя или от собственика на
превозното средство, както и преди пътуването му да е бил извършен инструктаж
по Закона за имиграцията и бежанците от 1999г. Твърди, че тези констатации,
свързани с реда на „Предпазване от нелегална имиграция” по Закона за
имиграцията и бежанците от
Счита, че е неоснователно и недоказано искането да заплати
сумата от 3500 британски лири, тъй като от представените от ищеца документи се
установявало, че е сключено споразумение с МВР на Великобритания за разсрочване
на задълженията, но от тези доказателства не се установявало той да е претърпял
вреди в размера, за което е сключено споразумението.
Моли съда след като приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, да го отхвърли изцяло със законните от това
последици, както и да осъди ищеца да му заплати направените по делото разноски.
Прави доказателствени искания: установяване на
обстоятелствата за начина, по който са се изпълнявали товарните превози по
маршрута Англия – Франция – Англия от страна на водачите на товарни автомобили,
собственост на ищеца и извършвал ли е същият необходимите инструктажи и
обучения, свързани със спазване на правилата за недопускане на нелегални
имигранти в ремаркетата на тези автомобили, както и снабдявал ли ги е с
необходимите за това специални чек листове по Закона за имиграцията и бежанците
от
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ответникът
е работел при ищеца на длъжност шофьор товарен автомобил – международни
превози, за срок от шест месеца – до 01.12.2015 г. Съгласно заповед
009/08.08.2015 г., ответникът е бил командирован с цел извършване на
международен превоз Англия – Франция – Англия. От представените от ищеца писма – известие за наказателна
отговорност, адресирани до него, се
установява, че на 14.08.2015 г. Кокуел – Великобритания, в превозното средство,
собственост на ищцовото дружество, управлявано от ответника, са открити шест
нелегални имигранти, за което нарушение водачът на автомобила подлежи на глоба
в размер на 400 британски лири за всяко от лицата. Като работодател ищцовото
дружество заедно и поотделно с ответника носи отговорност за наложената
санкция, без значение дали на ищеца е наложена друга санкция. За същото
нарушение, с акта за нарушение, на работодателя, в качеството на собственик на
товарния автомобил е наложена глоба в
размер общо на 3600 британски лири.
Установява се, че е изплатена сумата 3750 британски лири.
Имуществената отговорност на работника за вредите, които е
причинил на работодателя е уредена в чл. 203 и сл. от КТ.
Пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в
хипотезите на чл. 203, ал. 2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, или в
резултат на престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите
задължения.
Тежестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл е на
ищеца.
Признаците на фактическия състав на пълната имуществена
отговорност на работника са: съществуване на валидно трудово правоотношение
между страните, неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника и
най – вече да пази грижливо имуществото, което му е поверено, както и в
зависимост от трудовите функции , които са му възложени, да се отчита при
разходване на средства и имущество, собственост на работодателя; противоправност
на деянието; причинени вреди на работодателя; причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда; вина, като вината се определя като
психическо отношение на дееца към извършеното от него и неговите последици.
Касае се за фактически състав, при наличието на който
отговорността е деликтна и се определя от общия граждански закон, поради
причиняване на вредата не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, извършени извън кръга на задълженията по трудовото правоотношение.
За да се ангажира отговорността на ответника по гражданския
закон – чл. 45 от ЗЗД, следва да се установи наличието на визираните в тази
разпоредба кумулативни предпоставки: противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка и вина, като вината се предполага до доказване на противното.
Безспорно е установено, че на 14.08.2015 г. в автомобила,
управляван от ответника са открити да се
укриват 6 нелегални имигранти, или лица, скрити като нелегални имигранти,
поради което е наложена глоба на фирмата и на ищцовото дружество.
Налага се извод, че ищецът е претърпял вреди от действията
на ответника извън кръга на възложения му
превоз – наред с превоза на товари, каквото е задължението му по трудовото
правоотношение, е извършил и превоз на нелегални имигранти, констатирано от
английските гранични служби. Тези действия на ответника са противоправни и в
нарушение на общия принцип да не се вреди другиму.
С поведението си – превозвайки нелегални имигранти
ответникът е нанесъл имуществена вреда на работодателя – в размер на
изплатената глоба, която ищецът е заплатил на Митническите органи на
Великобритания в размер на 3750 британски лири. Налице е пряка причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилата вреда – превозването на нелегалните имигранти е станало
повод за налагане на глобата.
В конкретния случай превозването на нелегални имигранти не
е част от изпълнението на трудовите задължения на работника и в този смисъл
следва да се ангажира неговата гражданска отговорност.
Доказа се и размерът на причинената вреда – 3750 британски
лири, изплатена от ищеца по наложените глоби.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране
на пълната имуществена отговорност на работника, предвид приетите по делото
доказателства, че вредатата е причинена от него умишлено - при евентуален умисъл предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал същите, като е дал възможност а
укриване на имигранти в ремаркето на товарния автомобил, управляван от него. От
издадения и приложен към делото Акт за нарушение COQ /CP/ 3911 е видно, че
няма данни водачът да е извършвал данни по автомобила по време на проверката.
Освен това, при проверката е констатирано, че товарният автомобил е бил
заключен и обезопасен с пломба, което навежда на извод, че работникът
съзнателно е превозвал имигранти, въпреки че е допускал настъпването на
неблагоприятни последици.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск
по чл. 203, ал.2, вр. чл. 45 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, тъй
като ищецът е доказал по делото, че претърпените от него вреди са причинени
умишлено от ищеца и фактическият състав за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на работника е налице.
Присъдената сума по главницата се дължи със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
и деловодните разноски в размер на 2090 лв. – изплатено адвокатско
възнаграждение и внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД М.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.***, с
управител ***, ЕГН **********, сумата
от 3 750
британски лири, представляваща изплатени от ***, ЕИК:*** глоби съгласно
Акт за нарушение образец ***, с изх. Номера на пристанището ***, и референтен
номер *** и Акт за нарушение образец ***, с изх. номера на пристанището ***, и
референтен номер ***, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2008 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. Б.***, с управител ***, ЕГН ********** сумата от 2090
лв. изплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: