гр. ЛЕВСКИ, _21.06._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети
юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _283_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор за далекосъобщителни услуги М4267017 от 21.10.2014 г. Твърди се, че
ищецът е доставил на ответника далекосъобщителни услуги по договора за периода
от 12.06.2015 г. до 18.12.2017 г., но ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати потребените услуги, за които са издадени четири броя фактури, а в
последната е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че ищецът е
депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в
законоустановения срок, е депозирал възражение, поради което е предявен
настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 133,22 лв., от
която сумата от 127,92 лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка по договора за далекосъобщителни услуги и
мораторна лихва в размер на 5,30 лв. Претендират се и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е
представило отговор на исковата молба, не е представил писмени доказателства и
не е направил доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. 30/2018 г. на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от *****
ЕАД срещу Б.К.Н. *** и по същото дело е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Б.К.Н.
да заплати на ***** ЕАД гр. С., сумата от 20,67 лв. – представляваща главница,
сумата от 107,25 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, сумата 5,30 лв. – представляваща мораторна
лихва за периода от 12.06.2015 г. до 18.12.2017 г., законната лихва върху
главницата, считано от 05.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и 205 лв.
разноски по делото, от които 25 лв. д.т. и 180 лв. адв. Възнаграждение. В
заповедта за изпълнение е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства – главницата представлява дължими суми за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 23.02.2015 г. до 22.08.2015 г. по
договор за далекосъобщителни услуги М 4267017 от 21.10.2014 г., за което са
издадени фактури.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление,
поради обстоятелството, че съобщението е върнато в цялост и в същото е
отразено, че на посочения адрес не живее никой и не е установен друг адрес или
месторабота на лицето за връчване, съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от
ГПК е изпратено на заявителя съобщение с указание, че може да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата държавна
такса.
В указания му срок, заявителя е предявил
настоящия иск, но не е представил каквито и да било доказателства към исковата
молба.
Видно от проекта за доклад, изготвен с
определение № 592/20.05.2018 г. получен от процесуалния представител на
ищцовото дружество на 06.06.2018 г. – дванадесет дни преди датата на съдебното
заседание е, че със същия е указано на ищцовото дружество, че следва да
установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед
за изпълнение, както и да докаже твърденията си в исковата молба. Както в настоящото
производство, така и в заповедното производство /последното приложено към
настоящото дело/ няма нито едно доказателство установяващо съществувалите
договорни отношения между страните, както и каквито и да било други
доказателства, установяващи основанието или размера на вземането на ищеца по
отношение на ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от ***** ЕАД, /с ново наименование ***** ЕАД/,
със седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул.********* срещу Б.К.Н. ***,
ЕГН ********** за признаване за установено, че Б.К.Н. дължи на ******* ЕАД сумата от 133,22 лв. – от
които 127,92 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги и
мораторна лихва в размер на 5,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. д. 30/2018 г. на РС Л.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: