гр. ЛЕВСКИ, _06.06._
Районен съд
гр.Левски в закрито съдебно заседание на
_
пети юни през _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на
секретаря _........._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Панчева гр. дело № _267_ по описа за _2018_ год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 43 от 28.04. 2018 г. постановено по делото съдът е оставил без
движение производството по делото и е дал
указания и възмооност на ищеца
да поправи недостатъците по движението на исковата си молба и срок да ги оттрании представи относими км
педмета на спора доказателсгва. Срокътза това отдавна е изтекъл , но ищецане е
отстранил недостатъците по движенито на делото .
С определение № 539/18.05. 2018
година съдът едал на ищеца по делото
последна възможност да съобрази искането си в исковата молба с издадената вече
заповед за изпълнение и представи относимите към предмета на спора
доказателства . Съобщението е връчено на ищеца на 28.05. 2018 година и не са оттранени останалите нередовности по
движението на исковта молба. Настраната са разяснени на ищеца неблагоприятните
последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .
На следващо място : Ищецът не е уточнил искането си( петитумът на исковата молба ) -
претенцията си. Направил е декларативно изявление в молбата „уточнение „ ,
че е предявил иск по чл.422 от ГПК,
но искът по чл. 422 е устновителен , а не осъдителен и диспозитива на петитума следва да има сдържание на установетелен иск,а не
осъдителен.Твърди се, че сумите , претендирани в заповедното производство и тези в петитума на исковата молба са
идентични както по размер, така и по
период. Следва да се съобщи за пореден
път на ищеца по делото , че предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на
самото изпълняемо право , за което е издадена заповедтта за изпълнение( не е без
значение и идентитета , но само това не
е достатъчно ).Иска се съвпадане с параметрите на искането в заявлението за
издаване на заповедтта за изпълнение както по размер, така и по период(
това следва да е така ) с издадената Заповед за изпълнение от една
страна , а от друга и с исковата молба в
производството по чл. 422 отГПК , тъй като с него се иска от съда : установяване но вземането. Така са разписани и законовите разпоредби (
чл. 415 ал. 1 от ГПК , а в чл. 422 ГПК се говори за иск за съществуване на
вземането). Диспозитива на един такъв иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде със съдържание : „
Моля да ни призовете на съд с ответника
и да признаете за установено по отношение на
него ( ответника ) , че вземането
ми , за което е издадена заповед№ …..
/ …г. по ч.
гр.д. № …./ 2017 година на РС …… съществува.
„ Толкова. Това е законно разписания с разпоредбата на чл. 415 ал. 1 вр. с чл.
422 от ГПК петитум. Това е
така защото производството по чл.
422 от ГПК е особено искова производство.
Във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание- чл. 410 от
ГПК в конкретния случай / и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок чл. 414 ГПК ,
заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя
характер, тъй като заповедта не се
обезсилва, а изчаква приключването на
исковия процес по който се установява
съществуването на вземането и
ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила(това е ефекът на взлажението : С предявяване на възражението, се изчаква приключването
на исковия процес,
по който се установява съществуването на
вземането, ако се установи
вземането ефектът на
възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила. Решението по чл.422 от ГПК не подлежи на принудително
изпълнение на основание чл. 404 ал. 1 от
ГПК ,тъй като предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване
съществуването на самото изпълняемо право, за което е издадена
заповедта по чл. 410 от ГПК. Изпълнителния лист не се издава въз основа на
решението на съда по
установителния иск , а въз основа на влязлата в сила заповед при условията на чл. 416 от ГПК- „ чл. 416ГПК.- Когато възражение не е подадено
в срок или е оттеглено, или след влизане
в сила на съдебното решене за
установяване на вземането заповедта за изпълннение влиза в сила .Въз
основа на нея (заповедта ! )съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.”. Това
по длото ищецът не направи въпреки указанията на съда .
Ако в заповедното
производство съдът не може и няма право да
оставя без движение производството по подаденото заявление по чл. 410 от
ГПК , то в установителното
производство е длъжен да укаже на страната, че исковата му молба е неясна и страда от недостатъци и да му ги посочи и и да му
даде срок за отстраняването им- т.е. да остави без движение производството
по делото. За редовността на
заявлението е необходимо, то да е
подадено по чл. 410 от ГПК във връзка с
чл. 154 от ЗЕ. За неговата редовност( на Заявлението ) е достатъчно само да се
посочи: че длъжника е собственик или титуляр на вещно право
,че в сградата е въведено дялово разпределение и
ако да, да са издадени изравнителни сметки.Това видно от
приложеното ч. гр.д. на РСЛевски не е
така. Заявлението не отговаря на изискванията на чл. 154 от ЗЕ. Това имено
дава основание на съда да иска от
страната в установителното производство да представи доказателствата си, това са те . По това дело това не е
направено. На страната са дадени
указания с две определения на съда от 28.04. 2018 година и от 105. 2018 година и
срок за отстраняване на нередовностите по движението на делото . В дадения срок
не са изпълнени указанията на съда. Обяснението , че съда е отдалечен от
седалището на ищеца не е извивение за не представяне на
изискуемите от него доказателства. Ищеца
не е представил по делото нотариален акт , който легитимиа ответника като собственик на имота. Представена е справка по имот , от която обаче
се установява , че длъжника в
заповедното производство е закупил този имот на 27.07. 2017 година , но Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 14.08. 2017
година , а претендираната към този момент сума към длъжника по изпълнението е в
размер на сумата 1684,86 лева за
главница за периода 01.11. 2008 гдо 31.03. 2017 година и мораторна лихва за 820,46 леваза периода 05.01.
От
представената от ищеца по делото „Справката за имот №
26897 адрес Солун „ 4 вх. Вап. 23 не
става ясно кога собственикът на имота А.П.Т.
е починал (и със смъртта му е
прекратено и участието му като потребител на ТЕ при ищеца по делото) и на
коя дата е открито наследството.Момента
на откриване на наследството е
отсъществено значение , тъй като наследството е съвкупност от права и задължения. Задълженията ( в т. ч. и към Т.П. „ЕАД ) са също наследими права . За
времето от смъртта на собственикът по нотариален акт,в който момент се е
открило наследството до момента , в
който е сменен собственика на имота с нотариален акт правата и
задълженията са били за наседниците на А.П.Т. Със смъртта на А.П.Т. са се
прекратили правата му като собствник на този имот , а и взаимоотношенията му с „Т.П.„ ЕАД . Тези
права не са наследими . За да се породи връзка
потребител – клиент между
определени лица е необходимо тя да се договори.
Ето защо и съдът е изискал от ищеца по делото да
представи по делото нотариален акт , който легитимира длъжника по изпълнението
- ответницата по делото като собственик
на този имот.
Това не е
направено.
Никъде в ГПК не
са посочени основания за не изпълнение
на разпорежданията на съда описани от
ищеца „ „за не „явяване в съдебната палата ,
оглед отдалечеността и невъзможността да се явим ,за да заверим
представените доказателства .”
Съдът е указал на
ищеца да посочи каква е връзката на
представените доказателствапо делото издадени на друго лице , а не на на длъжника по
изпълнението и да посочи каква е
връзката им сс спора , но и тва не е направено!Не е посочена връзката им с
предмета на спора , а и не е представен по делото Нотариален акт , който ищеца
е бил длъжен да представи още с подаване на Заявлението си по чл. 410 от
ГПК , съгласно разпоредбата на ч. 154 от ЗЕ (Нотариален акт, легитимиращ
длъжникът като носител на правото на собственост и Изравнителна сметка и
доказателства , че в сградата е въведено дялово разпределениеса изискуемите
задължителни доказателства за редовността на Заявлението по чл. 410 от ГПК ! Защото
по българското наследствено право
е недопустимо наследяване на чужди права и задължения – наследяват се
само роднини по закон, но не и чужди
хора , какъвто е и настоящият случай !
По делото доказателства за
собственост и връзка не постъпи
въпреки указания на съда .
Към момента на
постановяване на настоящето определение :
Не са отсранени недостатъците по движението на исковата молба ,странатане
е привела в съответствие с подаденото от
нея Заявление по чл. 410 от ГПК и
издадената въз осова на него Заповед почл. 410 от ГПК искане :не е уточнила петитума на исковата
си молба,не е представила доказателства на които основава вземането си. Представено
е по делото само Копие от Общи условия на Топлофикация.Това
доказателство обаче съвсем не е
достатъчно, а и не е прецезирано във
връзка със ЗЕ и останалите законови разпоредби свързани с правата и задълженията на ищеца като
търговец и тези на ответника като потребител.Следва в това конкретно производство по чл. 422 от ГПК да се установи(да се докаже от ищеца при условията на пълно и главно
доказване ) по делото наличието на
валидно възникнали вземния в
патримониума на ищеца с доказателства съдържащи данни за размер и
основание и период , като съвсем не може
и съвсем не е достатъчно това да става с
едностранно издадени от ищеца или трето
лице докзателства ( частни свидетелстващи
документи,които не се ползват със самостоятелна доказателствена сила, а се преценяват наред с останалите доказателства
по делото посочени в ЗЕ , в случая е
представено „ Извлечение от сметка „ ),
а не с тези разписани в ЗЕ- изравнителна сметка , каквато ЗЕ разпорежда , че се
издава за неизправните длъжници . Вместо да се представят необходимите и
относими към предмета на спора доказателства описани в ЗЕ , представени са по
делото такива доказателства,които са неотносими към предмета на спора и касяат
други взаимоотношения на ищеца с другитрети по делото лица. Не е достатъчно само ищеца да посочи ,
че ответника дължи суми за отопление, но и да посочи конкректно за какво ги дължи от трикомпонентната цена на стоката „ топлинна
енергия „ и то по начин , който да е ясен и
точен за разбиране от длъжника по
изпълнението -ответника , а не да се
гадае за какво за сумите, за кой период са и за какво се претендиратсуми от
него от 2008 година след като той е
станал собственик на процесния имот през
2017 година Задължително е представянето
на Изравнителна сметка каквато е разписано в ЗЕ , че се издава за неизрядните
длъжници. И да посочи как длъжника по издадената заповед за изпълнение за 10
дни откакто е станала собственик на този процедсен имот е усляла през летен
сезин , в който няма отопление с пара да
натрупа такава значителна парична сметка „за доставена , ползвана , но не
заплатенатоплинна енергия „ както пише
ищеца в исковата си молба. Ищецът твърди
, че няма пари за з заплащане на дължимите държавни такси,това не е
извинение за забявянето и
невнасянето им в съда. Ако ищеца би си направил труда да приведе в
съответствие с изискването на закона (
вт. ч. и на Закона за наследството
и на Закона за считоводството и на ЗЗД ) щеше да има яснота
и отговор на въпросите като например : кой е собственик на имота , който
ищецът отоплява , до кой момент
титулярът на вещното право на собственост( ползване) е носител на тези права и в кой момент те се пркратяват и като настъпи неговата смърт да закрие отворената на него име партида като
потребител на ТЕ и да се открие
нова такава с новото име на новия
носител на вещното право на собственост.
Такава следва да се открива при всяка промяна в собствеността и при искане от
страна на титуляра на вещното право на собственост . В задължение на ищеца е да
следи във всеки един момент кой е титуляра на вещното паво на собственост(
ползване ) ,тъй като черпи права от този отопляем
от него имот.За да има право да претендира суми за „
доставена , ползвана ТЕ „ трябва най- напред да ги договори така както е разписано това в законите и като съобрази кой е основен и кой е
специален закон и кои норми- Европейските
или българскитепри противоречие са приложими. В Заявлението на лист 3 от ч. гр.д.№ 6133/2017 година по
описа на РС Плевен заявителт е посочил ,
че паричното вземане от 1684,86
лева за главница за периода 01.11.2008 г
до 31.03. 2017 година и лихва от 820,46 лв за периода 05.
Дадена е възможност на
ищеца за продължителен период от време да
изпълни разпорежданията на съда, но това не е направено.Разяснени са на
страната неблагоприятните последици при неизпълнение на
указанията на съда по ч. 129 ал. 3
от ГПК. Ето защо слдва да се върне на ищеца подадената искова
молба, а производството по делото да се прекрати .
Водим от горното съдът
,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на
„Т.П.„ ЕАД с ЕИК-114005624, със седалище и адрес
на управление гр. П.Източна индурстриална зона „ 128, представлявано от изпълнитения директор инж. Й.В.В. искова молба с вх. №***/ *** година, въз основа на която е
образувано гр.д. № 267 по описа на Районен съд гр. Левски за 2018 година ,
поради неотстраняване в срок на недостатъците по движението на искоата
молба .
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 129,ал.3 от ГПК
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. №267 по описа на съда за 2018 година.
Против определението връщането
на исковата молба може да се подаде
частна жалба чрез РС Левски до
Пл. ОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: