РЕШЕНИЕ

гр. Левски, _21.06._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи май_ 2018 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _129_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд Л. е постъпила жалба от И.Х.И. ***-0293-000079/01.02.2018 г. на Началника на РУ Л. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

За ответника – редовно призован – представител не се явява. Не е взето становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Видно от представения АУАН от 15.01.2018 г. е, че същия е съставен против И.Х.И. *** за това, че на 15.01.2018 г. в 13.00 часа в гр. Л. ул. ***** управлява лек автомобил ***** с рег. № ***** с несъобразена с пътните условия скорост /заснежена пътна настилка/, извършва завой на ляво по ул. *****, губи контрол над автомобила, завърта се и блъска правилно паркирания на пътното платно товарен автомобил ***** с рег. № ***** – ПТП с материални щети. В акта е отразено, че водача виновно е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от И.Х.И. без възражения.

На 17.01.2018 г. /два дни след съставяне на акта/ в РУ на МВР е постъпило възражение от И.Х.И., с което обяснила фактическата обстановка. Заявила е, че улицата по която се е движела е била изцяло покрита със сняг, непочистена, заледена и без следи от опесъчаване, че се е движела със скорост около 20 км/час и счита, че се е съобразила с конкретните атмосферни условия и особеностите на пътните участък по който се е движела, поради което скоростта й е била около 20 км/ч. Твърди, че е нямало как да предвиди, че този участък от пътното платно е напълно заледен, поради което са блокирали спирачките на автомобила и същия е станал неуправляем. Във възражението си И. е заявила също така, че за настъпването на произшествието е допринесъл и пострадалия автомобил, който е бил неправилно паркиран в самото кръстовище, че отстоянието му не е било на необходимите пет метра от кръстовището.

След получаване на възражението, видно от поставената резолюция върху същото е, че Началника на РУ на МВР Л. е възложил извършването на проверка на А. И. – служител РУ на МВР Л.

Към преписката е приложена и справка /регистрирана в РУ на МВР Л. с рег. № от 30.01.2018 г./ от А.И. за извършената проверка по постъпилото възражение, видно от която е, че при проверката е установено, че И. е извършила нарушението, за което й е съставен акт и възражението й е неоснователно.

Представено е и обжалваното НП, издадено на 01.02.2018 г., с което за посоченото в акта нарушение на И.Х.И. е наложено административно наказание на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта от показанията, на които се установяват обстоятелствата отразени в акта. От показанията на свидетелите се установява, че автомобила – ударен от жалбоподателката е бил паркиран правилно, имало 5 метра от кръстовището, бил е паркиран в дясната страна, плътно до бордюра.

При съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното постановление няма допуснати нарушения на процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършеното нарушение е установено по един несъмнен и категоричен начин, за което е наложено съответното административно наказание. Самата жалбоподателка не оспорва факта отразен в акта, а именно, че пътната настилка е била заснежена. Предвид и обстоятелството, че се касае до зимен ден – 15.01.2018 г. и според твърденията на самата жалбоподателка се е движела по улица, изцяло покрита със сняг, непочистена, заледена и без следи от опесъчаване, същата е следвало още да намали скоростта на автомобила, за да предотврати последвалото изгубване на управлението му при извършвания завой. Изявлението на жалбоподателката, че е нямало как да предвиди заледения и непочистен пътен участък противоречи на заявеното от самата нея, още на третия ред във възражението й, а именно, че се е движела по улица „изцяло покрита със сняг, непочистена, заледена и без следи от опесъчаване”. Т.е. касае се до пътна обстановка при тежки зимни условия, които жалбоподателката в качеството си на водач на МПС е възприела адекватно, имала е възможност да съобрази, в резултат на което да предприеме адекватно поведение със съществуващите особености и въпреки ниската скорост с която се е движела, да намали допълнително същата, с оглед предотвратяване последвалото ПТП.

Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП подробно, точно и ясно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, ясно и подробно е описано състоянието на пътя, както и че е реализирано ПТП с материални щети, като е конкретизиран автомобила, по който са нанесени щетите, че вината на доча се състои в неизпълнение на задължението, вменено му с нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и че очевидно водачът се е движил с несъобразена за съответния пътен участък и атмосферните условия скорост, след като е загубил контрол върху управляваното от него МПС и е реализирал ПТП, блъскайки се в паркиран автомобил. Ако И. е изпълнявала стриктно законовите изисквания относно управлението на МПС и се е движела със съобразена с атмосферните условия и особеностите на пътя скорост, то не би се стигнало до реализиране на ПТП. За прецизност следва да бъде посочено, че ирелевантно за ангажиране отговорността на И. е дали е било извършено нарушение на друг водач на пътя и дали реализираното ПТП е в причинно следствена връзка с твърдяно друго нарушение на друг водач. Независимо дали товарния автомобил е бил правилно или не паркиран, то той е бил видим за И., бил е спрян на място, и И. е следвало да съобрази скоростта си на движение и с неговото местоположение, така че завивайки да не се блъсне в спрелия автомобил. В настоящия случай, обаче, видно от показанията на полицейските служители, които са били на място, се установява, че товарния автомобил е бил паркиран правилно, на съответното отстояние от кръстовището, платно до бордюра.

Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление са правилни и законосъобразни.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0293-000079 от 01.02.2018 г. на Началник РУП към ОД МВР П., РУ Л., с което на И.Х.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП за нарушение допуснато на 15.01.2018 г., за което е съставен АУАН с № Д544711/15.01.2018 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: