Мотиви към присъда №27 от 12.06.2018г., постановена по н.о.х.д.
№137/2018г. по описа на РС гр. Левски.
Обвинението срещу Б.Д.П.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, с висше
образование - инженер, работи, разведен, неосъждан, ЕГН ********** е по чл. 277,
ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 02.11.2016г. до 15.12.2016г., в гр.Белене, при
условията на продължавано престъпление, в качеството му на изпълнителен
директор на ”***” АД гр.Белене, се разпоредил с вещи, собственост на
дружеството, на обща стойност 2970.00 лв., поставени под запор от Държавен
съдебен изпълнител при РС – Левски - *** по изпълнително дело №***. и оставени
му за пазене, както следва: на 02.11.2016г. се разпоредил с вещите: преса
ексцентър (употребявана) – 1 бр. на стойност 1200 лв.; тирфор въжен 3.2 тона
(инв. №51027, употребяван) – 1 бр. на стойност 350 лв.; тирфор въжен 1.6 тона
(инв. №51002, употребяван) – 1 бр. на стойност 250 лв. и вентилатор SAVIO
SLP/T901/, сер. № 120130001, упортебяван) – 1 бр. на стойност 200 лв.; на
09.12.2016г. се разпоредил с вещите: климатик „Panasonik invertоr CS – YE MKX,
(употребяван) – 1 бр. на стойност 250 лв.; климатик „Midea DC invertоr
MSG – 12 HRD N1, (употребяван) - 1 бр. на стойност 220 лв. и климатик
Midea MS9A-18HRN1” (употребяван) – 1 бр. на стойност 250 лв. и на 15.12.2016 г.
се разпоредил с вещта „Midea MSR-18HRN1”, (употребяван) – 1 бр. на стойност 250
лв.
Представителят на РП гр.
Левски намира обвинението спрямо подсъдимия за
доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, като
счита за доказано, че в периода от
02.11.2016г. до 15.12.2016г., в гр.Белене, при условията на продължавано
престъпление, в качеството му на изпълнителен директор на ”*** АД гр.Белене, се
разпоредил с вещи, собственост на дружеството, на обща стойност 2970.00 лв.,
поставени под запор от Държавен съдебен изпълнител при РС – Левски - *** по
изпълнително дело №***. и оставени му за пазене.
Счита, че са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, а именно глава ХХVІІІ от НПК, като моли съда да освободи
от наказателна отговорност подсъдимия и му наложи административно наказание по
реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият се явява лично.
Моли съда при определяне на наказанието да съобрази становището
на РП – Левски, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Б.П. е работел като изпълнителен директор на „***”
АД гр.Белене. През 2015г. като представляващ дружеството спрял да плаща
трудовите възнаграждения на работещите. Свидетелят Р. М. е работил като
монтажник в „***” АД – Белене. По тази причина напуснал работа и месец декември
2015г. завел дело в РС – Левски за неизплатени възнаграждения. Със Заповед за
изпълнение на парично задължение №431/18.12.2015г. на РС – Левски е разпоредил
длъжникът „***” АД – Белене да заплати на Р.В. М. сумата от 1635 лв.,
представляваща главница и законната лихва върху главницата, за което е бил
издаден изпълнителен лист.
С Постановление от 26.01.2016г., ДСИ при РС – Левски ***, във
връзка с постъпила молба от Р. М. с искане за образуване на изпълнително дело з
събиране на присъденото парично вземане, представляващо неизплатено трудово
възнаграждение, обезщетения по КТ лихви и деловодни разноски въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. 735/2015г. по описа на РС – Левски образувал изп.
дело №*** г. срещу *** АД Белене, представлявано от Б.Д.П.. В тази връзка бил
бил наложен запор, описани и оценени движимите вещи на дружеството.
Тъй като „***” АД – Белене имал старо задължение към „*** ООД
– С., П. в качеството на изпълнителен директор на „***” АД – Белене, през
На 09.12.2016г. подсъдимият П. се разпоредил с други
запорирани вещи, собственост на „***” АД – Белене, ато продал: 1 бр. климатик
„Panasonik invertоr CS – YE MKX, (употребяван); 1 бр. климатик „Midea DC invertоr
MSG – 12 HRD N1, (употребяван), на свидетеля Любен Кондров и 1 бр.
климатик Midea MS9A-18HRN1” (употребяван), на свидетеля С. Д.. Сделката се
извършила чрез упълномощено от П. лице, а именно свидетелят В. В., на когото
разпоредил да продаде посочените климатици. Св. В. ги продал от името на П. и
ги предал на купувачите.
Отново по нареждане на Б.П. на 15.12.2016 г., свидетелят В. В.
продал от негово име климатик „Midea MSR-18HRN1”, (употребяван), поставен под
запор от ДСИ *** при РС – Левски на свидетеля Л. П. М. За предадените вещи били
съставени приемо – предавателни протоколи.
По случая било образувано наказателно производство.
Подсъдимият се признава за виновен.
По досъдебното производство е назначена съдебно – оценителна
експертиза на вещите, предмет на делото. Вещото лице е дало заключение за
стойността на вещите към датата на извършване на деянието:
Към дата 02.11.2016г.: преса ексцентър (употребявана) – 1 бр.
е на стойност 1200 лв.; тирфор въжен 3.2 тона (инв. №51027, употребяван) – 1
бр. е на стойност 350 лв.; тирфор въжен 1.6 тона (инв. №51002, употребяван) – 1
бр. е на стойност 250 лв. и вентилатор SAVIO SLP/T901/, сер. № 120130001,
упортебяван) – 1 бр. е на стойност 200 лв.;
Към дата 09.12.2016г.: климатик „Panasonik invertоr CS – YE
MKX, (употребяван) – 1 бр. е на стойност 250 лв.; климатик „Midea DC invertоr
MSG – 12 HRD N1, (употребяван) - 1 бр. е на стойност 220 лв. и климатик
Midea MS9A-18HRN1” (употребяван) – 1 бр. е на стойност 250 лв.
Към дата 15.12.2016 г. се разпоредил с вещта „Midea
MSR-18HRN1”, (употребяван) – 1 бр., на стойност 250 лв.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните по досъдебно производство писмени доказателства и гласните
доказателствени средства.
Съдът приема с оглед на събраните по
делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Събраните по делото доказателства установяват по един
безспорен начин факти относно начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
Съдът приема с оглед на събраните по
делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
С оглед на събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.277, ал.2,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че
че в периода от
02.11.2016г. до 15.12.2016г., в гр.Белене, при условията на продължавано
престъпление, в качеството му на изпълнителен директор на ”***” АД гр.Белене,
се разпоредил с вещи, собственост на дружеството, на обща стойност 2970.00 лв.,
поставени под запор от Държавен съдебен изпълнител при РС – Левски - *** по
изпълнително дело №3/2016г. и оставени му за пазене.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.
От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението умишлено. Знаел е, че вещите са поставени под запор и
оставени на отговорно пазене.
За извършеното от П. престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до лишаване от свобода до 2 години или глоба от 100лв. до
300лв.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е
осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК, което се изяснява от приложената справка за съдимост.
Престъплението по чл. 277, ал.2 от НК има систематично място в
раздел І на глава VІІІ от НК – „Престъпления против реда на управлението”, като
престъплението е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на
определен противоправен резултат. Престъплението не е резултатно и естеството
на извършеното деяние не предполага наличие на щети за възстановяване.
Поради което съдът намира, че няма причинени имуществени
вреди.
От изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание по отношение на обвиняемия П..
При определяне
размера на наказанието по отношение на обвиняемия съдът
взе предвид съдействието, което е оказал на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на
деянието и дееца, причините и мотивите
за извършване на престъплението, признанието на вината.
Предвид изложеното съдът счита, че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства.
С оглед на горното съдът приема, че
следва по отношение на обвиняемия Б.Д.П. да бъде наложена глоба в минималния
размер, предвиден в НК, а именно хиляда лева, както и да бъдат възложени на
подсъдимия направените на досъдебното производство деловодни разноски в размер
на 105.80 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: