РЕШЕНИЕ

гр.Левски, _21.03. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски, първи състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                                 Съдебни заседатели:

                                                      Членове:

при участието на секретаря Илияна Петрова и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр.дело № _706_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК

Постъпила е искова молба от „***” ЕООД  гр.В.с ЕИК/код по Булстат ***с адрес на управление гр.В.ул.”*** ” № 3 против „***”  ЕАД в която се твърди, че в срока по чл.415 от ГПК е предявил настоящият иск, тъй като ответника по делото е направил възражение срещу издадената срещу него Заповед за изпълнение по ч. гр.д. №577 по описа на РС Левски  за 2017 г. Моли съда признае за установено, че вземането му за сумата 11 402.56 лв., представляващи незаплатени суми по 10 броя договори за покупко- продажба на стоки, за които е издадена гр.д. съществува и че ответника дължи на ищеца сума в размер на 11402.56 лева представляващи неплатена цена по  получена стока /дизелово гориво и смазочни материали/ по договори за покупко-продажба фактурирани с фактура № 0000001504/15.08.2016 г. на стойност 2592.59 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001505/15.08.2016 г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001527/31.08.2016 г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001528/31.08. 2016 г. на стойност 233.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001563/16.09.2016 г. на стойност 1326,71 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001564/16.09.2016 г. на стойност 37.80  лв. с вкл. ДДС, на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001580/30.09.2016 г., фактура № 0000001581/30.09.2016 г., на стойност53.90лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001615/16.10.09.2016 г., на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и фактура № 0000001616/16.10.2016 г., на стойност  67,20 лв. с вкл. ДДС  или на обща стойност 11 402.56 лева, както и да се признае за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца към ответника за   законната лихва върху сумата от 11402.56 лева  от датата на подаване на заявлението в съда (27.06.2017 г.) съществува и  ответника дължи на ищеца сумата за законната лихва  върху главницата 11402.56  лева, както и да се заплатят направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения иск.

Ищецът по делото редовно призован не се явява законен представител, представлява се от адвокат Р. от САК, който поддържа предявените искове.

Ответникът по делото не се явява законен представител и не се представлява по  делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са  приложени   фактури  с номера № 0000001504/15.08.2016 г. на стойност 2592.59 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001505/15.08.2016 г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001527/31.08.2016 г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001528/31.08.2016 г. на стойност 233.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001563/16.09.2016 г. на стойност 1326,71лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001564/16.09.2016 г. на стойност 37.80  лв. с вкл. ДДС, на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС,фактура № 0000001580 /30.09.2016 г., фактура № 0000001581/30.09.2016 г., на стойност 53.90 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001615/16.10.09.2016 г., на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и  фактура № 0000001616/16.10.2016 г., на стойност  67,20 лв. с вкл. ДДС или на обща стойност 11 402.56 лева, които обективират договори за търговски продажби на горива и смазочни материали  сключени между търговци по делото.

Съдът е допуснал и назначил В.Л със задача поставена в исковата молба  как са осчетоводени процесните фактури, има ли доказателства за извършени плащания.  Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно счетоводна експертиза е, че  ответника не е допуснал ВЛ до счетоводството си и е създал пречки за извършване на  поставената от съда задача.

Ответника не оспори представените от ищеца писмени доказателства – 10 бр.фактури с номера № 0000001504/15.08.2016 г. на стойност 2592.59 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001505/15.08. 2016 г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001527/31.08.2016 г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001528/31.08.2016 г. на стойност 233.40 лв. с вкл. ДДС , фактура № 0000001563/16.09.2016 г. на стойност 1326,71лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001564/16.09.2016 г. на стойност 37.80  лв. с вкл. ДДС, на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС,фактура № 0000001580 /30.09. 2016 г., фактура № 0000001581/30.09.2016 г., на стойност53.90лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001615/16.10.09.2016 г., на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и фактура № 0000001616/16.10. 2016 г., на стойност  67,20 лв. с вкл. ДДС, по реда, начините и сроковете разписани в ГПК и съдът ги  кредитира напълно  и от тях се установява, че ищеца е продало на ответника гориво и смазочни материали,  индивидуализирани по количества и видове в представените и неоспорени от ответника фактури.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил сумата от  11,402.56лева   представляваща неплатена сума  по договори за  продажба, обективирани в процесните неоспорени 10 бр. фактури,  както и законната лихва върху тези суми. Това твърдение за отрицателен факт, го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си, но не е сторил това. При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че положителният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че вземането за което е издадена заповед по ч. гр.д. №577/2017 г. съществува за главницата и законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство съществува   и  ответника дължи на ищеца  сумите по издадената заповед за изпълнение, както и направените разноски в исковото производство. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на  1030 лв.по списъка на разноските.

Водим от горното , съдът

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на „***”  ЕАД с ЕИК ***, представлявано от А. Д.А. – управител, че  ВЗЕМАНЕТО на „***” ЕООД  гр.В.с ЕИК/код по Булстат ***с адрес на управление гр.Враца,  ул.”*** ” №3, представлявано от Т.И. П. – управител, за сумата 11,402.56  лв. представляваща незаплатена  цена на получена стока дизелово гориво  и смазочни материали по договори за покупко-продажба фактурирани с фактури с номера № 0000001504/15.08.2016 г. на стойност 2592.59 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001505/15.08.2016 г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС , фактура № 0000001527/31.08.2016 г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001528/31.08.2016 г. на стойност 233.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001563/16.09.2016 г. на стойност 1326,71 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001564/16.09.2016 г. на стойност 37.80 лв. с вкл. ДДС, на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС,фактура №0000001580/30.09.2016 г., фактура №0000001581/30.09.2016 г., на стойност 53.90 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001615/16.10.09.2016 г., на стойност 1330,33лв. с вкл. ДДС и  фактура № 0000001616/16.10.2016 г., на стойност 67,20 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2017  г. до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в заповедното производство съществува за които е издадена заповед на изпълнение по ч.гр.д.№577/2017 година СЪЩЕСТВУВА и  „***” ЕАД с ЕИК *** представлявано от А. Д. А. – управител ДЪЛЖИ на „***” ЕООД  гр.В.с ЕИК/код по Булстат ***с адрес на управление гр.В., ул.”***” №3, представлявано от Т. И. П. – управител, за сумата 11,402.56  лв. представляваща незаплатена цена на получена стока дизелово гориво и смазочни материали по договори за покупко-продажба  фактурирани с  фактури с номера №0000001504/15.08.2016 г. на стойност 2592.59 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001505/15.08.2016 г. на стойност 254.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001527/31.08. 2016 г. на стойност 3533,80 лв. с вкл. ДДС, фактура №0000001528/31.08.2016 г. на стойност 233.40 лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001563/16.09.2016 г. на стойност 1326,71лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001564/16.09.2016 г. на стойност 37.80  лв. с вкл. ДДС, на стойност 1972,43 лв. с вкл. ДДС,фактура № 0000001580 /30.09.2016 г., фактура № 0000001581/30.09.2016 г., на стойност53.90лв. с вкл. ДДС, фактура № 0000001615/16.10.09.2016 г., на стойност 1330,33 лв. с вкл. ДДС и  фактура № 0000001616/16.10.2016 г., на стойност 67,20 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2017  г. до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в заповедното производство съществува  за които е издадена заповед на изпълнение по ч.гр.д.№577/2017 година.

ОСЪЖДА „***” ЕАД с ЕИК ***, представлявано от А. Д. А. – управител да заплати на „***” ЕООД гр.В.с ЕИК/код по Булстат ***с адрес на управление гр.В., ул.”***” №3, представлявано от Т. И. П. – управител сумата 1030,00 лева, представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: