В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и шести април_ две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_79_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.Х.С. ***, с ЕГН **********, против НП №18-0293000204, на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ - Л.

Жалбоподателят твърди, че на 09.03.2018г. му е връчено обжалваното НП. Счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение, нито пък някакво друго, както и че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалният закон.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Административнонаказателното производство против И.Х.С. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 06.02.2018г. за това, че на същата дата около 10:00 часа в гр.Л., по ул. *** управлява лек автомобил ***, с рег. № *** с рег. № ***** без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на направените в акта констатации, наказващият орган - началник РУП към ОДМВР Плевен РУ – Л. е издал обжалваното наказателно постановление, с което за констатираните нарушения, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

От показанията на разпитаните свидетели – служители в РУП – Л. се установява, че са изпълнявали служебните си задължения, когато са констатирали движение на лек автомобил, водачът на който не е поставил обезопасителен колан. След подадения сигнал да спре водачът е продължил, завил по улицата и спрял.

Категорични са, че водачът е управлявал автомобила, без поставен обезопасителен колан.

Жалбоподателят навежда възражения, че свидетелят М.М. е извършвал проверка на друг автомобил. Разпитаните свидетели са категорични, че проверката на спрения автомобил с шуменска регистрация е извършена от техен колега, извън двамата свидетели Ц. и М., че двамата – Ц. и М. са се намирали извън служебния автомобил и са наблюдавали пътното движение. Свидетелите са възприели, че жалбоподателят се е движел срещу тях без поставен обезопасителен колан. Коланът е поставен в движение от водача, което наложило актосъставителят да обясни на жалбоподателя, че коланът се поставя преди автомобилът да потегли, а не след подаден сигнал за спиране. Поставянето на колана в движение е възприето и от актосъставителя и от свидетеля М..

Показанията на свидетелите са последователни, логични, дадени въз основа на техните възприятия, кореспондират си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да е поставил обезопасителен колан, за което деяние е наказан по чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му, като в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Управлявал е моторно превозно средство без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че безспорно е установено извършването на нарушението. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са събрани доказателства, оборващи доказателствената сила на съставения акт.

Наказващият орган правилно е определил съответната на извършеното нарушение правна норма, като размерът на глобата е законосъобразно и правилно определен както с оглед на извършеното нарушение.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0293000204, на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ – Л., с което на И.Х.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: