Мотиви по НОХД 254/2017 г.

Срещу подсъдимата М.З.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 24.01.2017 г. в с.Обнова, община Левски, област Плевен, в частен дом, находящ се на ул.„Вит” №3, в съучастие като съизвършител с В.Д.П. държала и продавала акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с размер на невнесен акциз 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1, във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия В.Д.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 24.01.2017 г. в с.О., община Л., област П., в частен дом, находящ се на ул.*****, в съучастие като съизвършител с М.З.П. държал и продавал акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с размер на невнесен акциз 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1, във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу двамата подсъдими и моли съда да постанови присъда, с която да ги признае за виновни и да им наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдимата М.З.П. изразява становище, че същата не е виновна по повдигнатото и предявено обвинение и прави искане П. да бъде оправдана.

Защитникът на подсъдимия В.Д.П. изразява становище, че същия не е виновен по повдигнатото и предявено обвинение и прави искане П. да бъде оправдан.

Подсъдимите не се признават за виновни и молят съда да ги оправдае.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

През месец януари 2017 г. св. Л.А. – митнически инспектор при извършена проверка в Интернет, установила наличието на обява за продажба на ракия. В обявата било посочено местоположение на продавача – с.О., име на продавача **** и телефон за връзка *****, както и подробности относно ракията, като било отбелязано, че ракията е произведена 2012 г. и била различни видове.

След извършен съответен доклад пред ръководството на митническия отдел, било взето решение за извършване на проверка по случая. За целта св. А. на 23.01.2017 г. позвънила на телефона за контакти в обявата и се представила за купувач. При проведения разговор с лице от мъжки пол, била постигната уговорка да й бъдат продадени 30 литра ракия на цена от по 6 лв. за литър, като следвало да се чуят на следващия ден, за да се доуточнят. На следващия ден при позвъняванията на А. никой не отговорил на телефона. В резултат било взето решение митническите органи да отидат на място и да извършат проверка. Св. Л.А., съвместно с колегите си св. Н. и Т. посетили полицейското управление на МВР Л., установили адреса на продавача /такъв не бил посочен в обявата/ и със служители от РУ на МВР Л. посетили имота, находящ се в с.О. на ул.***. Там на място в имота била св. Н.П., която потвърдила, че живее в имота, че имота се посещава и от нейната снаха – обвиняемата М.П. и от сина на последната /внук на свидетелката/ - обвиняемия В.П.. Свидетелката била уведомена, че се извършва проверка за наличие на ракия, при което тя обяснила, че от плодните дръвчета в двора си варят ракия, след което им показала казана /който не бил в режим на работа/ и им показала избеното помещение, в което митническите служители установили наличието на около 23 бр. туби от по 10 л. и 11 л. и 14 броя по-малки бутилки от 2,5 л. и 1 л. След пристигане на група от РУ на МВР Л. било извършено претърсване и изземване, за което бил съставен протокол /приложен на л. 23-26 от досъдебното производство/. Намерените при претърсването туби и бутилки, съдържали течност с вид и мирис на алкохол, същите били запечатани със стикери и били иззети като веществени доказателства. От приложения към досъдебното производство протокол за оглед на веществени доказателства се установява, че същите са: 14 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 11 литра; 8 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 10 литра, 1 пластмасова туба, съдържаща прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 8 литра; 3 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 2,5 литра; 1 пластмасова туба, съдържаща прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 3 литра; 10 стъклени бутилки, съдържащи прозрачна течност с мирис на алкохол с вместимост 1 литър. От иззетите веществени доказателства от произволно избрани от поемните лица пластмасови туби били взети представителни проби с номера от 1 до 8, които били предадени за експертиза.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебна физико-химична експертиза се установява, че изследваните представителни проби представляват дестилатни алкохолни продукти – други спиртни напитки, с действително алкохолно съдържание над 1,2% vol. Действителното алкохолно съдържание по обем при 20 градуса по Целзий е различно, като за всяка една от пробите е отразено, а именно – проба 1 /взета от обект 5/ е с 53,8 действително алкохолно съдържание, на проба 2 /взета от обект 11/ - 53,4, на проба 3 /взета от обект 16/ - 51,7, на проба 4 /взета от обект 20/ - 41,2. При извършената химична идентификация и определеният състав на летливите компоненти на изпитните проби, е установено, че представените за изследване обекти се съдържа основно етилов алкохол, както и примеси от характерни за дестилатните алкохолни продукти – висши алкохоли, етери и метилов алкохол в допустими количества. Установено е, че анализираните продукти не съдържат денатуриращи и опасни за здравето вещества и са годни за консумация. Заключението на вещото лице се поддържа и в съдебно заседание. Същото е прието от съда и не е оспорено от страните по делото.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, какво е количеството ракия – преизчислено съобразно действителното алкохолно съдържание на иззетата течност, а именно – 236 литра ракия. Установява се също така, че пазарната стойност на 236 литра ракия е 1475 лв., а стойността на акциза за 236 литра ракия е 1245,31 лв. И това заключение е поддържано в съдебно заседание и е прието от съда, без да е оспорено от страните по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели, изслушаните вещи лица по изготвените експертизи, от приложените към досъдебното производство – разпечатка на обява за продажба на домашна ракия, протокол за претърсване и изземване от 24.01.2017 г. с приложен към него снимков материал – л. 23 - 36 от досъдебното производство, одобрен с разпореждане на съдия от РС Левски на 25.01.2017 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 21.02.2017 г. – приложен на л. 39-41.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които по своята същност са безпротиворечиви и установяват последователността на фактите и събитията от различни моменти и взаимно се допълват, като изясняват в пълна степен всички обстоятелства по делото.

С обвинителния акт по настоящото дело прокуратурата е повдигнала обвинение на подсъдимите по чл. 234 ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК за това, че в съучастие като съизвършители държали и продавали акцизни стоки общо 236 литра алкохолни напитки, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с размер на невнесен акциз 1245,31 лв. – всичките без поставен български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2 т.1 във връзка с чл. 9 т.1 във връзка с чл. 64 ал.1 и чл. 100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен.

За да е осъществен състава на престъплението по посочения текст от НК следва да е налице един от основните му елементи от обективна страна – бандерола на акцизните стоки, респективно облепянето им с такъв и същия да се изисква по закон. Правната уредба на задължението за заплащане на акциз върху акцизните стоки и начините за удостоверяване на това плащане се съдържа в ЗАДС и Правилника за прилагане на ЗАДС. В чл. 4 т.7 от ЗАДС е дадена легална дефиниция на понятието „бандерол”, според която „бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Задължението за поставяне на бандерол е регламентирано в чл. 64 от ЗАДС, като съгласно ал.1 на същия производителите на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя. Разпоредбите на чл. 64 ал.2 и 3 касаят задължението на вносителите на стоки да облепят същите с бандерол, като са регламентирани и местата, където следва да бъде направено това. В чл. 64 ал.4 и ал. 5 от ЗАДС е регламентиран начинът на поставяне на бандерола и съдържанието на същия. Съгласно чл. 64 ал. 8 от ЗАДС лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В същата разпоредба в т.1-3 са уредени срока, в който следва да бъдат предадени бандеролите, реда за предаването им и количествата, които могат да бъдат заявени и предадени. От цитираните разпоредби се установява, че бандерол следва да се постави в данъчен склад на производителя върху потребителската опаковка на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешиния пазар. Според дадената законова дефиниция в чл. 4 т. 3 от ЗАДС „данъчен склад” е мястото, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акзиц от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на ЗАДС. В чл. 4 т.2 от ЗАДС е дадена дефиниция и на понятието „лицензиран складодържател”, според която такъв може да бъде единствено търговец по смисъла на ТЗ, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. В глава ІV, раздел ІІ от ЗАДС подробно е уреден реда за лицензиране на складодържател на данъчен склад. Следователно задължението по чл. 64 ал.1 от ЗАДС да облепят с акцизен бандерол произведените от тях алкохолни напитки, предназначени за продажба на вътрешния пазар, като напитките следва да бъдат поставени в стъклени бутилки, с едно изключение допускащо и продажба на алкохол в пластмасови бутилки с вместимост до 0,5 литра, които също следва да бъдат облепени с бандерол. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 8 от ЗАДС, с изключение на вносителите, единствено лицензираните складодържатели имат право да заявяват необходимото им количество бандероли при компетентните митнически учреждения. В конкретния случай от доказателствата по делото се стига до извода, че алкохола, намерен в дома на св. П.,*** е бил произведен от плодове добити от собствения им имот. Не са налице данни двамата подсъдими /майка и син/ да са имали качеството на лицензирани складодържатели на данъчен склад, по смисъла на ЗАДС и да са имали задължението да облепят с бандерол съдовете, в които е поставен произведения за лични техни нужди алкохол. Следователно не е налице законово изискване тубите, в които е бил поставен алкохола и в които е намерен да бъдат облепени с бандерол. Безспорно в случая е, че в домът на св. П., в който от време на време пребивавали и подсъдимите /видно от данните по делото същите са с адрес в гр. П./ е намерена акцизна стока по смисъла на чл. 2 т.1 от ЗАДС – алкохол, без какъвто и да е документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, дължим върху тази стока. За да е налице съставомерно деяние по чл. 234 ал.1 от НК е необходимо освен напитката да е алкохолна /каквато е намерена в дома на св. П./, да е налице и задължението да бъде поставен бандерол.

По делото не се представиха каквито и да било доказателства подсъдимите да са осъществили и продажба на алкохолни напитки. Видно от показанията на св. А. – митнически служител е че същата е провела разговор за уговаряне продажба, но до такава така и не се е стигнало – самата свидетелка заявява, че е следвало да се доуточнят на следващия ден, както и че на следващия ден разговор не е проведен, нито пък е пристъпено към изпълнителното деяние „продаване”. По делото не са представени и доказателства държания алкохол да е бутилиран, каквото е изискването на чл. 100 от ЗАДС. В обстоятелствената част на обвинителен акт е отразено, че се касае до пластмасови туби с различна вместимост, а в диспозитива на същия е посочено, че алкохола е разпределен в „бутилки”. От доказателствата по делото се установява именно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, в който е отразено, че алкохола е поставен в пластмасови туби с различна вместимост.

Предвид изложеното и на събраните в хода на съдебното дирене и в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и изследвайки същите в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че обвинението срещу двамата подсъдими за извършено от тях престъпление по чл. 234 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, тъй като по делото не са събрани годни доказателства по смисъла на НПК, от които би могло да се направи категоричен извод, че двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние, за което са привлечени като обвиняеми и са предадени на съд, поради което в съответствие със законовата разпоредба на чл. 304 от НПК и предвид разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива на предположения, съдът ги е оправдал изцяло по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.

При този изход на делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: