Мотиви по НОХД 548/2017 г.

Срещу подсъдимия А.С.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден в периода от 08.06.2017 г. до 18.06.2017 г. в с. Аспарухово ул. „Христо ботев” № 19, отнел чужда движима вещ – 1 бр. телевизор – LCD TV PHILIPS 3D 42 PFH 6109 – 42 инча, черен на цлвят на стойност 609 лв. от владението на Д.Г.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият А.С.П. е роден на *** г. в гр.С., с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

На неустановен ден в периода от 08.06.2017 г. до 18.06.2017 г. П. се прибирал в дома си в с. А. По пътя решил да отиде до дома на св. Д.И. ***. Влязъл в двора, тъй като портата била отворена. След това отворил вратата на къщата и видял, че няма никой. Забелязал телевизора, който бил оставен на земята, взел го и го занесъл в дома си . На следващия ден срещнал свой братовчед – св. А.А. и го помолил да го закара до гр. Л., за да продаде телевизора. Двамата отишли до гр. Л., където подсъдимият отишъл в заложната къща на ***** гр.л., където комисионер бил св. К.Е.К.. Св. К. огледал телевизора и се съгласил да го купи за сумата от 200 лв. Свидетелите А. и К. не знаели, че телевизорът е предмет на кражба.

На 18.VІ.2017 г. св. И. установила липсата на телевизора, който била закупила през месец май 2017 г. и уведомила органите на полицията.

В хода на проведеното разследване, било установено, че телевизорът е продаден в гр. Л. и с протокол за доброволно предаване от 21.06.2018 г. св. К. предал същия на служител при РУ на МВР Л., след което телевизорът бил върнат на собственика, за което била съставена разписка.

По делото е назначена експертиза, от която се установява, че стойността на отнетата вещ е 609 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, протоколите за оглед, назначените по досъдебното производство и другите писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по чл.194, ал.1 от НК за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства и е наложил минималното предвидено в закона наказание, а именно три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на деянието, и по отношение на него, съдът е приел, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ МВР гр.Л., отговарящ за района по местоживеенето му.

При този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски общо в размер на 101,74 лв., от които 31,74 лв. дължими на ОД на МВР П. и 70 лв. – дължими на РС Л. – включващи възнаграждения на вещото лице и на съдебен заседател.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: