Мотиви към присъда №20 от 03.05.2018г., постановено по н.о.х.д. №48/2018г. по описа на РС гр. Левски.

Обвинението срещу Н.А.Я., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със завършен пети клас, пенсионер по болест, женен, осъждан, ЕГН ********** е за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, затова, че на 22.10.2017г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 4 бр. двойни стъклопакета на стойност 112.88 лв. на сграда, находяща се на ул.”Софроний Врачански” №10, собственост на Община – Левски .

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинителния акт срещу подсъдимия, намира, че са категорични доказателствата, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд и че са установени по несъмнен начин всички обстоятелства, характеризиращи престъплението от обективна и субективна страна.

Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание пробация към предвидения от закона минимум.

Подсъдимият се явява лично и се представлява от служебен защитник адв. С..

Защитникът счита деянието за доказано от обективна и субективна страна, но счита, че наказателната отговорност следва да бъде ангажирана съгласно чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, като счита, че деянието е маловажен случай на общия състав на престъплението унищожаване, като пледира да бъде наложена глоба в минимален размер. Счита, че от всички доказателства по делото е видно, че деянието се вмества в дефиницията за маловажен случай, така както е определен от законодателя в т.9 на чл.93 от НК. Самият факт, че производството е диференцирана процедура, а именно съкратено съдебно следствие, не е пречка подсъдимият да носи отговорност по лекия привилегирован текст на закона.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.10.2017г. подсъдимият употребил алкохол и около полунощ решил да отиде до клуба на ДПС в гр.Левски, собственост на Община – Левски. В себе си носел тесла, която взел от дома си. По това време в клуба били свидетелите Е. В. А., Ю. Д. В. и Д. Й. Ф., с които подсъдимият влязъл в конфликт. Излязъл навън и начупил 4 бр. двойни стъклопакета на клуба, на стойност 112.88 лв. Свидетели на случило се били лицата, намиращи се в клуба.

По случая било образувано наказателно производство.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани Е. В. А., Ю. Д.В. и Д. Й. Ф..

Извършен е оглед на местопроизшествие, придружен с албум за посетено местопроизшествие, видно от който е, че е счупен стъклопакет на сграда, собственост на общината.

Назначена е съдебно – оценителна експертиза, от която се установява, че стойността на вещите към датата на извършване на деянието – 22.10.2017г. на 4 бр. двойни стъклопакети с размери 1.90м/0.45м. всеки е общо 112.88 лв. Стойността на щетата е заплатена на Община Левски на 09.01.2018г.

Назначена е комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, като в заключение е отразено, че Н.А.Я. страда от личностово разстройство – емоционално нестабилна личност с елементи на граничен тип. Няма данни за умствена недоразвитост и психична болест в тесен смисъл на понятието (краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по см. на чл.33 от НК).

По време на криминализираното деяние – 22.10.2017г. подсъдимият Я. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. В това си състояние подсъдимият не е бил лишен от способността на разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на изследването не са установени данни за промени в психичното състояние на подсъдимия. По време на изследването не се установява феномени на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК, които да лишат лицето от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С протокол от 23.10.2017г. е извършен оглед на вещественото доказателство – 1 бр. тесла. Срещу разписка разследващ полицай е предал на домакина на РУ - Левски 1 бр. метална тесла с дървена дръжка за съхранение.

Приложен е бюлетин за съдимост на подсъдимия, видно от който е, че същият е осъждан за престъпление от общ характер.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Събраните по делото доказателства установяват по един безспорен начин факти относно начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.216, ал.1 от НК, че на 22.10.2017г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 4 бр. двойни стъклопакета на стойност 112.88 лв. на сграда, находяща се на ул.”***, собственост ***.

Съдът счита, че настоящия случай не се явява маловажен по смисъла на чл. 216, ал.4 от НК.

Съгласно трайно утвърдената съдебна практика маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.3 от НК е налице, когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по – ниска от обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Принципно дали случаят е маловажен, е правен извод, който „… следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл. 93, т.9 от НК”. В частност по – ниската степен на обществена опасност се определя от „цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на предмета на престъпното посегателство”.

В конкретния случай извод за по – ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други обикновени прояви на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК не може да се направи, предвид осъжданията на подсъдимия, както и посегателството върху вещта налага извод за по – висока степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние. Тези данни обуславят извод липсата на маловажност на случая по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и за приложение на чл. 216, ал.4 от НК.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.

Знаел е, че въздейства върху чужди вещи, предвиждал е повреждането като последица от това въздействие и е целял противоправния резултат.

За извършеното от Я. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

Причинените имуществени вреди с деянието са възстановени.

Причините за извършване на престъплението са слаби морално – волеви задръжки, незачитане на законите и чуждата собственост.

За да определи вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия на основание чл. 55 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, възстановяването на щетите, самопризнанието, което прави, стойността на унищожената вещ.

С оглед на изложеното съдът налага на подсъдимия наказание, определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като заменя наказанието лишаване от свобода с пробация за срок от шест месеца, налагайки пробационни мерки, предвидени в чл. 42а от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни пробационни срещи с пробационен служител.

Съдът приема, че така наложеното наказание ще съдейства за постигане на целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК и на подсъдимия ще се въздейства попправително – възпитателно и предупредително – възпиращо.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявения от община Левски, представлявана от кмета на общината – Л. А. против подсъдимия за сумата от 112.88 лв., представляващи обезщетение за причинената от него имуществена вреда, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието.

Община – Левски е конституирана в качеството на граждански ищец.

Повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за това, че на 22.10.2017г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 4 бр. двойни стъклопакета на стойност 112.88 лв. на сграда, находяща се на ул.”***” №***, собственост на Община – ***

Видно от представените писмени доказателства по досъдебното производство – по-конкретно разписка № 02000681632105/09.01.2018 г. по сметка на Община Левски е внесена сумата от 112.88 лв. с посочено основание: възстановяване на щети по ДП ЗМ 313/2017г. по описа на РУ – Левски.

При това положение, като съобрази, че причинените имуществени вреди са възстановени, както е приел и прокурорът, съдът намира, че гражданският иск, предявен от община – Левски за обезщетение на причинени имуществени вреди се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Вещественото доказателство: 1 бр. метална тесла, намираща се на съхранение в РУ – Левски, след влизане в сила на присъдата да бъде отнета в полза на държавата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 31.74 лв. за съдебно – оценителна експертиза и сумата от 380.80 лв. за психолого – психиатрична експертиза следва да бъдат възложени на подсъдимия Н.А.Я..

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: