гр. ЛЕВСКИ, _09.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _девети октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _518_
по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от И.А.Д., ЕГН**********,***,
чрез пълномощник адв. Станимир Тодоров от ВТАК,
против
„***” ЕАД – ЕИК: ***, със седалище и адрес и управление: гр. ***,
с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
17.11.2011 г. в гр. Белене майката на ищеца Н. П. Д. е сключила договор за
кредит за текущо потребление с ответника. На 09.05.2012 г. кредитополучателят Н.
Д. е починала, за което е издаден акт за смърт от *** г. на община Б. След
смъртта си Н. Д. е оставила единствен законен наследник И.Д..
Твърди се, че след смъртта на Д.
кредитът е останал необслужван, поради което ответникът го е обявил за
предсрочно изискуем. Образувано било ч.гр.д. 27/2017 г. и е издаден
изпълнителен лист от 16.02.2017 г., с който И.Д. е осъден да заплати посочените
в листа суми.
Въз основа на този изпълнителен лист
било образувано ИД №186/2017 г. на ЧСИ рег. №756 – Ц. Н., което се водело
против длъжника И.А.Д..
В исковата молба се твърди, че поради
факта, че ищецът не е приемал наследство, оставено от този негов наследодател,
по ч.гр.д. 304/2017 г., образувано по заявление от Д. по чл. 52 от ЗН, във вр.
с чл. 49, ал.1 от ЗН, съдът е обявил отказа на И.Д. от наследството, оставено
му от Н. П. Д., който отказ е вписан в специалната книга за откази при съда под
№15.
Въз основа на гореизложеното ищецът е заявил искането си пред
ЧСИ да бъдат прекратени водените пред него изпълнителни действия, като получил
съобщение от ЧСИ, че не е в правомощията на ЧСИ за произнасяне по направените
искания. Твърди се също, че след образуване на ч.гр.д. №27/2017 г. по описа на
РС – Левски, издаването на изп. лист по това дело и образуване на ИД №*** г. на
ЧСИ рег. №***, ищецът е направил отказ от наследство, оставено му от лицето,
което е усвоило кредита, който отказ бил вписан в специалната книга за откази
при съда на 05.07.2017 г. под №15.
Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника паричната сума от 1981.52 лв., представляваща главница, сумата от
1541.93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.07.2012г. до
16.01.2017 г. сумата от 342.96 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.08.2012 г. до 16.01.2017 г., законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 77.33 лв. – държавна такса, сума в размер на 366 лв. юрисконсултско
възнаграждение и съдебни разноски по изпълнителен лист.
Претендират се направените разноски по настоящото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „***” ЕАД, в който изразява становище, че предявеният иск е
недопустим.
Съображенията на ответника са, че длъжникът след уведомяване
от РС – Левски за издадената заповед за изпълнение и дължимите суми по нея, не
е подал възражение, което би довело до невлизане в сила на заповедта за
изпълнение и необходимостта ответникът да предяви установителен иск за
доказване на вземането си.
Счита, че ако ищецът смятал, че сумите по Заповед за
изпълнение №19/20.01.2017 г.са дължими като наследство от починалата Н. П. Д.,
а той се отказва от наследството, то е следвало да възрази при получаване на
заповедта за изпълнение от РС – Левски, доколкото с подаване на възражение
заповедта няма да влезе в законна сила.
Сочи, че в конкретния случай задължението на И.Д. не произтича
от изпълнителен титул на наследодателя му – производството по чл. 410 от ГПК не
е проведено спрямо наследодател на И.А.Д., а спрямо него лично по реда на заповедно
производство, както и че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 439 от
ГПК – наличие на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството.
Становището на ответника е, че дори съдът да приеме, че
предявеният иск е допустим, то той е неоснователен и недоказан.
Оспорва направения отказ от наследството, оставено от Н. П. Д.,
от И.А.Д., вписано в специалната книга за откази при РС – Левски на 05.05.2017
г. под №15, като счита, че много преди вписването на отказа на И.А.Д., същият с
конклудентни действия по смисъла на 49, ал. 2 от Закона за наследството е приел
наследството, оставено от Н. П. Д..
Позовава се на справки от имотен регистър за Н. П. Д. и И.А.Д.,
според които са се разпоредили:
- на 05.11.2010 г., като са продали поземлен имот с площ от
4572 кв.м. в местността „***” и
- на 10.02.2011 г. Н. П. се е разпоредила, като е продала
поземлен имот от 4200 кв.м. в местността „***”, но до смъртта на Н. Д. не е
налице разпореждане с трети имот – поземлен имот от 6000 кв.м. в местността „***”.
Твърди се, че след смъртта на Н. П. Д., на 08.02.2013 г., с
нотариален акт №***на нотариус С. Л., И.А.Д. се е разпоредил (заедно с
останалите съсобственици на поземлен имот), като е продал на „***” ООД идеални
части от недвижим имот, собственост на наследодателя Д. – идеални части от
поземлен имот в землището на гр. Белене, местност „***” с площ 6000 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива, с
идентификатор №***, като счита, че след изричното действие на разпореждане с
част от наследственото имущество на Н. П. Д. на 08.02.2013 г., на основание чл.
49, ал.2 от Закона за наследството е налице приемане на наследството поради
разпореждане с част от наследственото имущество и последващият отказ от
наследство от И. А. Д., вписан под №15/05.05.2017 г. не поражда правно
действие, защото е нищожен, поради липса на предмет.
Моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Претендира направените разноски вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено, че на 17.11.2011г. между *** и Н.
П. Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление. Видно от представеното
удостоверение за наследници е, че Н. П. Д. е починала на 09.2012г. и е оставила
за свой законен наследник И.А.Д..
Ищецът е получил лично на 07.12.2016г. нотариална покана, с
която е уведомен от ответника ***, че поради забава в погасяване на задълженията,
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Установява се, че на 05.05.2017г. И.А.Д. се е отказал от
наследството на Н. П. Д., който отказ е вписан в специалната книга за откази
при съда.
По ч.гр.д.№27/2017 г. по описа на РС – Левски е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на
която И.А.Д. да заплати на *** ЕАД сумата от 1981.52 лв. – главница, сумата от
1541.93 лв. – договорна лихва за периода от 06.07.2012г. до 16.01.2017г.,
сумата от 342.96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
13.08.2012г. до 16.01.2017г., законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77.33 лв. – държавна
такса и 366 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение е
получено на 01.02.2017 г. лично от И.А.Д.. Длъжникът не е
подал възражение в 14-дневния срок, което би довело до необходимостта «Банка
ДСК» да предяви установителен иск за вземането си.
В резултат на бездействието на длъжника издадената заповед за
изпълнение е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение.
Наследник може изрично да се откаже да приеме оставеното след
смъртта на наследодателя наследство, като изрази това с писмено заявление пред
районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, е необходимо наследникът
да не е приел наследството, както и мълчаливо, чрез извършване на действие,
което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството.
Придобиването на наследството се основава на волята на
наследника да стане правоприемник. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН
наследството се придобива с приемането му. Приемането е едностранен акт, с
който лицето, което може да наследява, проявява намерение да придобие
наследството. То може да бъде изрично – по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН, или по
мълчаливо – по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН.
За да се счете, че има мълчаливо приемане на наследството, са
необходими такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез
които несъмнено се изразява намерение за приемане на наследството и които
действия те не биха имали право да извършат в качеството си на наследник
(разпореждането) с наследственото имущество.
Действията следва да са такива, които не могат да бъдат приети
за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга
на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им
(чл. 58 от ЗН), нито пък счетени за извършване на чужда работа.
Приемането следва да се изрази в активни действия, разкриващи
намерението – заплащане на дълг на наследодателя.
Установява се от представените писмени доказателства, че И.Д.
е посетил банката заедно с майка си, като при подписване на договора за кредит,
така и при подаване на искането за отпускане на кредит на 17.11.2011г., което
се потвърждава от обстоятелството, че искането за кредит е попълнено
собственоръчно от ищеца, както и от
съгласието за директен дебит, подписано от И.Д., което се доказа от приетата от
съда експертиза. Установява се, че на 29.06.2012г. и на 11.07.2012 г. са
осъществени плащания от неговата сметка за задължение на наследодателя за погасяване
на кредита. По този начин се установява проявлението на онези активни действия,
от които следва да бъде прието, че ищецът е приел наследството, останало след
смъртта на наследодателката Н. П. Д., поради което съдът приема, че вписаният
впоследствие отказ е недействителен. И.Д. се е съгласил да се удържат суми от
личната му сметка в ДСК за месечните вноски по кредита на Н. Паскова Д. до
окончателното погасяване на кредита, като в резултат на това е погасил по
кредита на Н. Д. две вноски. След смъртта на майка си Д. е заплатил част от
задълженията й е изразил намерение за погасяване на задълженията.
Както бе посочено, ищецът И.Д. е надлежно уведомен за
потестативното право на кредитора да преобразува кредита като предрочно
изискуем, което уведомление е получено от ищеца преди депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда.
Счита се, че невъзразяването срещу издадената заповед за
изпълнение за парични задължения в качеството на наследник на
кредитополучателя, само по себе си представлява действие по приемане и
признаване на задължението на наследодателя.
В качеството на свидетелка е разпитана съпругата на И.Д.,
която в показанията си твърди, че отношенията между майката на И.Д. и самия
него не са били добри. Сочи, че за кредита са разбрали, когато е дошъл от съдия
– изпълнителя документ, като на другия ден е пристигнал и от съда в Левски.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката. Същата е съпруга
на ищеца и в този смисъл заинтересована от изхода на делото. Освен това
показанията й противоречат на приложените писмени доказателства, обсъдени по –
горе.
По делото е разпитан свидетелят А..
Показанията му са непоследователни и противоречиви, поради които съдът не
кредитира същите.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника на основание чл. 25 от НЗПП направените деловодни разноски
300 лв. юрисконсултско възнаграждение предвид правната сложност на делото и
проведените съдебни заседания. В този смисъл е неоснователно възражението за
прекомерност, направено от страна на ищеца.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати и разноските за вещо
лице в размер на 199 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Д.,
ЕГН **********,***, против
„***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК иск, с който се иска съдът да признае за
установено, че И.А.Д. НЕ ДЪЛЖИ на „***” ЕАД паричната сума от
1981,52 лв., представляваща главница, сумата от 1541,93 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 06.07.2012г. до 16.01.2017г., сумата от 342,96
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2012г. до
16.01.2017г., законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 77,33 лв. – държавна
такса, сумата от 366 лв. – юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №27/2017г. по описа на РС – Левски, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №*** г. на ЧСИ рег.№ ***, с
район на действие Окръжен съд – Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********,***
да заплати в полза на РС – Левски разноски за вещо лице в размер на 199 лв.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********,***
да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** направените
деловодни разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: