гр. ЛЕВСКИ, _08.11._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осми октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _328_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че на 16.07.2016 г. между *************** и Т.Н.Г. е сключен договор за
потребителски кредит № 593860182, по силата на който на Г. е предоставен кредит в размер на 1000
лв., която сума е следвало да бъде върната на 60 равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 19,95 лв., като първата погасителна вноска е платима
на 25.07.2016 г., както и че по кредита е договорена лихва в размер на 197,25
лв. Твърди се, че кредитополучателя се е съгласил и за допълнителни услуги,
които са увеличили дълга общо в размер на 2100,60 лв. Твърди се, че
кредитополучателят е заплатил частично дължимите суми, като е заплатил сумата
от 448,83 лв. и е останала дължима общо
сумата от 1686,21 лв. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ *************** на 19.05.2017 г. е прехвърлил вземането си на ****************
и длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника Т.Н.Г., а
именно, че последния дължи сумата от 786,30 лв. – представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 593860182/16.07.2016 г., сумата
от 155,10 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2016 г. до
11.09.2017 г. /падежът на последната погасителна вноска/, сумата от 35,49 лв.
представляваща такса за оценка на досие за периода от 21.11.2016 г. до
11.09.2017 г., сумата от 674,50 лв. представляваща такса за услуга „Кредит у
дома” за периода 17.10.2016 г. до 11.09.2017 г., сумата от 34,82 лв. –
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се направените деловодни разноски както в
заповедното, така и в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски
кредит е, че между Т.Н.Г. и *************** е сключен договор за кредит от 16.07.2016
г., по силата на който ответникът в качеството на кредитополучател е получил от
кредитора *************** сумата от 2100,22
лв., като със същия договор тя се е задължил да върне дадената й в заем сума на
60 седмични вноски всяка по 35,01 лв. и последно плащане от 34,63 лв., като
първото дължимо плащане е на 25.07.2016 г. С договора е уговорено също така, че
общата сума от 2100 22 лв. включва
главница от 1000 лв., такса за оценка на досие 50 лв., фиксирана лихва в общ
размер 197,25 лв. и такса за услуга кредит у дома в размер на 852,97 лв.
Представен е договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г., с който *************** е продало на ищцовото дружество *************** вземанията
си срещу длъжниците по кредити, които не се изпълняват, измежду които и
вземането по отношение на Т.Н.Г. по сключения договор на 16.07.2016 г. .
Към настоящата искова молба е приложено уведомително писмо до
ответника за извършеното прехвърляне на вземането, като Г. е уведомен, че е
прехвърлено вземането по отношение на него по сключения договор за кредит,
уведомен е за конкретно дължимата сума към 06.06.2017 г. – датата на изпращане
на писмото и са му посочени новият кредитор
и сметката по която следва да бъде платена дължимата сума.
Уведомителното писмо за прехвърляне на вземането е изпратено
на постоянния адрес на длъжника, но същото е върнато неполучено с отразяване,
че адресът не съществува.
Предвид представените и обсъдени по-горе писмени
доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е носител на спорното право.
Ответникът е уведомен редовно за настоящото производство, като
съобщението по чл. 131 от ГПК е получено от съпругата му /видно от отразеното
върху него/ и същата е приела съобщението със задължението да му го предаде.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище,
не е направил оспорвания или доказателствени искания, нито е представил
доказателства за извършени плащания по сключения договор за кредит.
Предвид изложеното и всички представени по делото
доказателства, както и предвид заявеното от ищцовото дружество, че от страна на
длъжника по кредита са извършени частични плащания, които са приспаднати от
първоначално дължимите по кредита суми, както и предвид липсата на
доказателства за допълнително извършени плащания от страна на ответника, съдът
счита, че следва да бъде прието за
установено задължението на ответника към ищцовото дружество за посочените в
исковата молба суми.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 83,72
лв. от които 33,72 лв. заплатени като д.т. и 50 лв. като юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 83,72
лв. от които 33.72 лв. заплатени като д.т. и 50 лв. като юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на *************** по отношение на Т.Н.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 786,30 лева - главница представляваща
неизплатени задължения по договор за потребителски кредит №
593860182/16.07.2916 г., сключен между Т.Н.Г. със сочени по-горе данни и ***************,
вземането по който договор е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД на 19.05.2017 г. – за което прехвърляне е уведомен длъжника с писмо с
обратна разписка, за сумата от 155,10 лева – представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 17.10.2016 г. до 11.09.2017 г., за сумата от 35,49 лв. – представляваща
такса за оценка на досие за периода от 21.11.2016 г. до 11.09.2017 г., за
сумата от 674,50 лв. –
представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода 17.01.2016 г. до
11.09.2017 г., за сумата от 34,82 лв. –
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 27.10.2017
г. – датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Т.Н.Г. със сочена
по-горе самоличност да заплати на *************** със сочени по-горе данни направените
деловодни разноски в настоящото дело в размер на 83,72 лв., както и направените
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 83,72 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: