В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_239_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Н.И.С., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу НП №18-0293-001079/05.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ - Левски.

Жалбоподателят оспорва издаденото против него наказателно постановление. Счита, че същото е незаконосъобразно.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

В с.з. жалбодателят се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

По отношение на Н.И.С. е издадено наказателно постановление затова, че на 14.09.2017 в гр. Л., по ул.***, на кръстовище с ул. *** управлява мотопед без регистрационен номер, нерегистриран по надлежния ред. За нарушението образувано ДП №1175/17 ЗМ4/18г., което с постановление от 11.04.2018г. е прекратено с мнение за налагане на административно наказание. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 140, ал.1 отЗДвП.

За нарушението, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Установява се, че с постановление от 11.04.2018 г. прокурор в РП – Левски е прекратил досъдебно производство №ЗМ 4/2018 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №1175/2017 г. по описа на РП – Левски, за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК и че по делото няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и няма взети мерки за процесуална принуда.

Постановено е препис от постановлението да се изпрати и на жалбоподателя.

Прокурорът е приел, че за да е налице извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК е необходимо деецът да е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Прието е, че процесното МПС е регистрирано валидно по съответния ред в И. и същото не е обявено за издирване, но е без поставени рег. табели на определеното за това място.

Прокурорът е приел, че от изложените факти и обстоятелства по делото не се налагат доводи, които да обосновават наличие на умисъл у Н.С. за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което да се приеме като съзнателно, което изключвало наличие на съставомерност от субективна страна за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. ал.1 от НК от страна на С..

В конкретния случай по досъдебното производство няма повдигане на обвинение за престъпно деяние по чл. 345, ал.2 от НК срещу конкретен извършител, чиято наказателна отговорност да се ангажира, още по – малко това да е направено срещу жалбоподателя, който участва в досъдебното производство единствено в качеството на свидетел.

Административнонаказателното производство, което се образува на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН е когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган, от което следва, че се прилагат разпоредбите на чл. 52-58 от ЗАНН.

Производството може да бъде образувано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН само когато препратените на наказващия орган материали са достатъчни, за да очертаят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административнонаказателното производство.

За да послужи за образуване на административнонаказателно производство, постановлението за прекратяване на досъдебното производство, какъвто е настоящият случай, следва да съдържа мотиви, вкл. и посочване на лицето, срещу което производството е водено и се прекратява, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната правна квалификация, както и основания за прекратяване на производството.

В случай, че някой от тези елементи липсва или ако наказващият орган прецени, че някои факти не са доказани, или прецени, че е осъществен друг състав на административно нарушение, наказващият орган следва да укаже са бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

В случая НП е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН и Постановление на РП – Левски за прекратяване на наказателно производство.

От това постановление е видно, че воденото досъдебно производство е за деяние по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК – затова, че на 14.09.2017г.в гр. Левски, по ул.***, на кръстовище с ул. *** е управлявано МПС – мотопед марка „***”, без регистрационна табела, с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места”.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът се е позовал на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и за това, че не е налице в случая съставомерният елемент – умисъл.

Управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред е посочено като наказуемо в чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, съотв. и в чл. 175, ал.3, във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Макар да е допустимо ползването от АНО на събраните в хода на наказателното производство доказателства и съобразяване с фактическите констатации на прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, тези констатации следва да могат да заместят АУАН по основните елементи от обективна и субективна страна на състава, вкл. деяние, автор, вина.

В конкретния случай, след като в постановлението изрично е отречен умисълът за в извършване на деянието, за административнонаказващия орган е налице пречка на основание това прокурорско постановление да издаде наказателно постановление и е следвало да укаже съставяне на акт.

Възможност за приложение разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е налице тогава, когато наказателното производство или съдебното накова е било прекратено срещу конкретно лице, на което впоследствие да е възможно налагане на административно наказание, доколкото НП би следвало да съдържа всички факти, въз основа на които наказващият орган да извърши преценка за съставомерност на деянието като административно нарушение.

Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В цитираната норма са предвидени наказания за две отделни нарушения – за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационни номера.

В обстоятелствената част на наказателното постановление административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е управлявал мотопед без регистрационен номер, нерегистриран по надлежния ред.

Така направеното описание в наказателното постановление се отнася и до двете хипотези на чл. 175, ал.3 от ЗДвП, като не става ясно за коя от тях е наказано лицето.

Както бе посочено, прокурорът е прекратил наказателното производство поради липса на умисъл.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже пред съда, че е извършено административно нарушение и то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0293-001079/05.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ - Левски с което на Н.И.С., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: