В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_271_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от А.М.А. ЕГН**********, с адрес: ***, против НП № 18-0293-001162/25.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което са му наложени две наказания за различни нарушения на ЗДвП: на осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 200 лв., и на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и кумулативно е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Сочи, че твърденията в наказателното постановление не отговарят на обективната действителност, поради което както АУАН, така и обжалваното НП се явявали незаконосъобразни.

Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, а в случай, че не намери основания за това – да го измени, като определи наказанието към предвидения от закона минимум.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне АУАН на 15.06.2018 г. против жалбоподателя затова, че на същата дата в 00:10 часа, в гр. Л***, ул. ***, управлява лек автомобил БМВ с посочен рег. номер, с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно вдясно по посоката на движение и се блъска последователно в 2 бр. дръвчета и 3 бр. циментови колове. Напуска мястото на ПТП преди идване на органите на МВР.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 20, ал.2; чл. 123 ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 179, ал.2, пр.1 - глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 15.06.2018 г. постъпвайки на работа, било установено, че през нощта около 00:10 часа има подаден сигнал за настъпило ПТП, като извършителят е напуснал мястото на произшествието. Установен бил автомобилът, както и водачът, който се явил в управлението същия ден и признал, че е управлявал автомобила. Посетили мястото на ПТП, но автомобилът не бил на мястото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, и

- при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с кои фактори не е била съобразена. По делото няма данни с каква скорост се е движел водачът и какви са били пътните условия, станали причина за ПТП.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Налице е неяснота относно механизма на ПТП. Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена административна санкция на жалбоподателя предвижда глоба в размер 200 лв. за този, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Легалната дефиниция на пътнотранспортно произшествие е дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, като според цитираната разпоредба това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са описали материални щети и къде са възникнали такива. Отделно от това в АУАН и НП не се сочат настъпили материални щети. В АУАН и НП е описано, че водачът е блъснал последователно 2 бр. дръвчета и 3 бр. циментови колове, като административнонаказващият орган не е доказал наличие на причинени материални щети.

В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Няма издаден протокол за ПТП, нито е описан и другият участник в твърдяното ПТП.

Видно от представеното НП на жалбоподателя се вменява като нарушение, че е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на МВР. От друга страна се твърди, че има разногласие относно обстоятелствата за ПТП – напуска като не уведомява службата за контрол и третото нарушение – че не изпълнява указанията на службата за контрол.

Така формулирано административнонаказателното обвинение води до невъзможност на привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере какво точно нарушение му се вменява. Неизпълнението на указанията на органите за контрол е самостоятелно административно нарушение, за което на жалбоподателя не е ангажирана отговорност. От друга страна в АУАН не е описано такова нарушение.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП предвижда, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая, за да няма съгласие относно обстоятелствата, се предполага, че собственикът е присъствал на мястото на произшествието. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че собственикът не е присъствал на ПТП, а и органите на МВР са посетили мястото на другия ден.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 18-0293-001162/25.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ Левски, с което на А.М.А. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева, и на основание чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: