Мотиви към Присъда №45 от 28.11.2018г., постановенa по НОХД №404/2018г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Левски срещу Х.Н.Т. за това, че на 08.11.2018г. в с.М., общ.Л., обл.П., около 17,29 часа, по ул.”***”, управлява МПС – лек автомобил ***с рег.№*** – собственост на Г. Ш. от с.Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,61 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №484/12.11.2018г. на СХЛ към ЦСМП – гр.Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения, че обвинението е доказано по безсъмнен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Пледира по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства – добро процесуално поведение, оказано съдействие, признание на вината, а именно лишаване от свобода под минималния размер, което да бъде отложено с изпитателен срок, както и да бъде постановено лишаване от право да управлява МПС. Намира, че не следва да бъде налагано наказанието глоба. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените разноски.

Подсъдимият Х.Н.Т. заявява пред съда, че признава вината си и дава подробни обяснения. При упражняване предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че е виновен и моли ако е възможно да му бъде наложено наказание пробация и да не му бъде налагано наказанието глоба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.Н.Т. е роден на ***г***, обл.П., ул.“***“№*, българин, с българско гражданство, средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН:**********.

На 08.11.2018г. в питейно заведение в село Българене, подсъдимият Х.Н.Т. употребил алкохол. Около 17,00 часа на същата дата, подсъдимият поел към дсело Малчика, управлявайки лек автомобл марка „***” с рег.№***, собственост на Г. Ш.от с.Б.

По същото време свидетелите В.Н.С. – мл. атоконтрольор в РУ – Левски и И. С. П. ***, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали проверки на територията на с.М. Около 17,29 ч. същите спрели за проверка лек автомобл марка „***” с рег.№***, управляван от подсъдимия Т.. Свидетелите С. и П. възприели видимо, че подсъдимият е в нетрезво състояние, поради което изпробвали същия за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с №ARCN0390. При извършената проба уредът отчел положителен резултат 1,38 промила алкохол на издишания въздух. Пред свидетелите С. и П. подсъдимият признал, че е употребил алкохол. На подсъдимия бил съставен АУАН бл. №190869 за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На същия бил издаден и талон за медицинско изследване с №0036195. Подсъдимият бил транспортиран от полицейските служители до ФСМП –Левски, където дал кръвна проба в тяхно присъствие.

Образувано било процесното досъдебно производство. В хода на същото било извършено химическо изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, при което се доказало наличието на етилов алкохол в кръвта в концентрация 1,61 промила.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите В.Н.С. и И.С.П., депозираните от подсъдимия обяснения; писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН бл. №190869/08.11.2018г., талон за медицинско изследване с №0036195, справка в централна база КАТ относно МПС рег.№***, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, справка за нарушител/водач, справка за съдимост.

Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показния, доколкото същите изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото, излагащи непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната си дейност, логични и безпротиворечиви са – вътрешно и помежду си. Показанията на разпитаните по делото свидетели взаимно се допълват, подкрепят се от писмените доказателства по делото.

Посочените гласни доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС, че същият е бил във видимо нетрезво състояние, както и че направеното изследване с Дрегер е дало положителна проба за наличие на алкохол в кръвта. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените доказателества - АУАН бл. №190869/08.11.2018г., талон за медицинско изследване с №0036195, справка в централна база КАТ относно МПС рег.№ .№***, протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.

Даде се вяра и на дадените от подсъдимия обяснения непосредствено пред съда, с които Т. признава,че на процесната дата е употребил алкохол, както и че след това е шофирал процесния автомобил. Така депозираните от него обяснения не се опровергават, а напротив се подкрепят от останалия доказателствен материал, предвид на което съда ги цени като годни гласни доказателствени средства по делото, освен като израз на неговото правото на защита.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. От приложения по делото Протокол за химическо изследване, безпротичоречиво се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на Х.Н.Т. е в размер на 1,61 промила.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият Х.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

От обективна страна, около 17,29 часа, по ул.”***” в с.М., подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил ***с рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,61 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Т. е била установена по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №484/12.11.2018г. на СХЛ към ЦСМП – гр.Плевен.

Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе гласни доказателствени средства.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на алкохол, предвиждал е неговите общественоопасни последици – нарушаване на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това е целял настъпването именно на този престъпен резултат.

По наказанието:

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите отговорността обстоятелства, намери, че на подсъдимия Х.Н.Т. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете доброто процесуално поведение на подсъдимия, който признава вината си и съдейства, като дава подробни обяснения, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, лошото му финансово и семейно положение, възрастта му, чистото му съдебно минало, липсата на нарушения на ЗДвП, извършени в непродължителен период от време преди процесното деяние. Съдът намира, че Т. не представлява личност с висока степен на обществена опасност и склонност към осъществяване на противообществени деяния, като процесното такова се явява по-скоро инцидентен акт в живота му. Предвид на изложеното, съдът намира, че за постигане целите на наказанието следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода под предвидения в чл.343б, ал.1 от НК минимум, а именно 6 месеца лишаване от свобода. При определяне размера наналоженото наказание съдът отчете и обществената опасност на престъплението, за което Т. е признат за виновен. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното такова Лишаване от свобода, поради което го отложи на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Съдът намира, че самият изпитателен срок, през който наказанието може да бъде приведено в изпълнение, ще има необходимия възпиращ и поправителен ефект спрямо личността на подсъдимия в насока на предотвратяване извършването на последващи престъпни прояви.

На основание чл.55, ал.2 от НК съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наред с наказанието Лишаване от свобода наказание Глоба. Настоящият съдебен състав намери, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане само на наказанието Лишаване от свобода. Наказанието глоба, предвид обстоятелството, че подсъдимия е пенсионер, с недобро финансово положение, не би било ефективно в процесния случай.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на фактическо отнемане на СУМПС.

Относно разноските:

Предвид признаването на подсъдимия Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски в размер на 95,00 лв. за извършеното химическо изследване.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: