гр. ЛЕВСКИ, _05.10._
Районен съд - Левски в закрито съдебно заседание на _пети октомври_
при участието на секретаря __ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _315_ по описа за _2016_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасяне по постъпили от С. П.Т. молби с правно основание чл. 247, чл.248 и чл. 250 от ГПК:
В районен съд гр. Левски е постъпила
молба с правно основание чл. 247 от ГПК от процесуалния представител на ищцата,
в която се твърди, че с решението си съдът е осъдил ответника Н.П.К. да заплати
на ищцата сумата от 209,06 лв. – представляваща ½ от получения от
ответника наем за ползване на съсобствената им нива с площ от 3,165 дка в м.
Доврука, че с искането на ищцата по сметки /молбата от с.з. на 26.03.2018 г.,
същата е предявила претенцията си, като е поискала и заплащане на законната
лихва върху сумата, от датата на предявяване на претенцията си, че в мотивите
на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че сумата се дължи със законната
лихва, но е пропуснал да отрази това в диспозитива, поради което е направено
искане да се приеме, че е налице допусната очевидна фактическа грешка и да бъде
поправена същата, като в диспозитива на решение № 138/06.07.2018 г.,
постановено по гр.д. 315/2016 г. като да се счита, че сумата 209,06 лв. се
дължи ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Постъпила е и молба с правно основание
чл. 248 от ГПК, с която се иска да бъде допълнено решението в частта му за
разноските, свързани с иска за делба, като бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцата 7/16 идеални части от раправените разноски за снабдяване с
документи във връзка с делбата на имотите.
Постъпила е и молба с правно основание
чл. 250 от ГПК, с която се твърди, че с постановеното решение, съдът е осъдил
ответника Н.П.К. да заплати на ищцата сумата 433 лв., представляваща ½
от получения от ответника наем за ползване на съсобствената им нива с площ
5,961 дка в землището на с. **********, че с подадената молба по сметките
ищцата е поискала и заплащане на законната лихва върху сумата, от датата на
предявяване на претенцията, но съдът не се е произнесъл по това искане. Твърди
се също така, че с решението, съдът е отхвърлил предявения иск по сметките за
заплащане по 85 лв. месечно за периода от
Преписи от молбите са връчени на ответниците,
с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Ответниците са
изразили становище, че молбите са неоснователни и като такива се иска да бъдат
оставени без уважение.
Съдът, като
прецени изложеното в молбите и се запозна с материалите по делото, констатира,
че молбата с правно основание чл. 247 от ГПК е основателна и като такава следва
да бъде уважена. Действително съдът е пропуснал да отрази в диспозитива на
решението, че присъдената сума от 209,06 лв. се дължи ведно със законната
лихва, с което е допуснал очевидна фактическа грешка и същата следва да бъде
поправена.
Съдът приема, че молбата с правно основание чл. 248 от ГПК е
неоснователна и не следва да бъде допълвано решението в частта му за
разноските, според отразеното в молбата на Т.. Видно от мотивите на
постановеното решение, е че съдът съобразявайки изхода на делото и предвид
обстоятелството, че по отношение на всички съделители има както уважителни,
така и отхвърлителни диспозитиви е приел, че разноските направени от всяка една
от страните, следва да бъдат поети от съответната страна, както са направени.
Предвид това, съдът приема, че не следва да бъде допълвано решението, така
както е поискано с молбата по чл. 248 от ГПК.
По отношение на молбата с правно основание чл. 250 от ГПК,
съдът приема, че тя е частично основателна и следва да бъде уважена в частта, в
която се иска присъждане на законната лихва върху присъдената сума от 433 лв.,
тъй като видно от молбата с искания по сметки, търсената сума е претендирана
ведно със законната лихва, а съдът е пропуснал да се произнесе по акцесорния
иск. С оглед аксесорния характер на иска за присъждане лихва, след като същата
е търсена и съдът е уважил иска за главница в размер на 433 лв., то следва да
бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 26.03.2018 г. до окончателното й изплащане. По отношение
на претенцията за присъждане на обезщетение за ползване на притежаваните от
ищцата 7/16 идеални части от имота в гр. **** на ул. „****” № ***за периода от
01.01.2015 г. до 21.03.2017 г., съдът счита, че същата е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Подробни съображения относно това,
защо не се дължи обезщетение за ползване от ответниците съдът е изложил в
мотивите на решението, а именно, че за да се реализира
правото на обезщетение на ищцата, трябва не само ответниците да са ползвали
имота, но и да са пречили на ищцата да стори това. Правото на обезщетение ще
възникне при доказана форма на „пречене”. Видно от показанията на разпитаните
по делото свидетели е, че след смъртта на бащата на ищцата и ответника Н.П.,
ищцата почти не е ходила в имота. По делото обаче, са налични доказателства, от
които се установява, че нееднократно ответниците и членовете на тяхното
домакинство са изразявали готовност /заявено включително и в проведените
съдебни заседания в настоящото производство/ да предоставят ключ и възможност
на ищцата реално да ползва имота, но същата дали поради
отдалечеността на местоживеенето й /видно от данните по делото ищцата със
семейството си трайно се е установила да живее в гр. *****/ или поради други
лични съображения не е реализирала предоставената й възможност. Ето защо,
съдът приема, че като е налице предоставяне реалното ползване на имота, на
ищцата не се дължи обезщетение и за това в тази част искането й за уреждане
на сметки следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 247 от ГПК допуска
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 138/06.07.2018 г. по
гр.д. 315/2016 г. на РС Левски и допълва
диспозитива на решението, като ОСЪЖДА Н.П.К. ***, с ЕГН **********
да
заплати на С.П.Т., с ЕГН ********** *** ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
сумата от 209,06 лв., представляваща ½ част от получения
от Н.П.К. наем за ползването
на съсобствената им нива с площ от 3,165 дка
в м. **** – имот № **** в землището
на с. ****, считано от 26.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата от 209,06 лв..
ОТХВЪРЛЯ
направеното от С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ искане на основание чл. 248 от
ГПК за изменение на решение №
138/06.07.2018 г. по гр.д. 315/2016 г. на РС Левски в частта му за разноските,
свързани с иска за делба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 250 от ГПК допълва
решение № 138/06.07.2018 г. по гр.д. 315/2016 г. на РС Левски, като ОСЪЖДА Н.П.К. /със
сочени по-горе данни/ да
заплати на С.П.Т. /със
сочени по-горе данни/ ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 433 лв.,
представляваща
½ част от получения от Н.П.К. наем за съсобствената им нива с площ от 5,961
дка, имот № 336012, находяща се в землището на с. Градище за периода от
стопанската 2004/2005 г. до 2011/2012 г. включително, считано
от 26.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата от 433 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 250 от ГПК допълва
решение № 138/06.07.2018 г. по гр.д. 315/2016 г. на РС Левски, като ОТХВЪРЛЯ
направеното искане от С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ за осъждане на Н.П.К. и
А.П.К. да й заплатят обезщетение за ползване на притежаваните от Т. 7/16
идеални части от имота в гр. *** ул. „** *” № *** по 85 лв. месечно за периода
от 01.01.2015 г. до 21.03.2017 г., както и за законната лихва върху сумата от
85 лв. за периода от
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: