РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _12.10._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тринадесети септември_ 2018 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _127_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Твърди се, че през периода месец май-юли 2016 г. след съгласие с ответника, ищцовото дружество е извършило доставка и монтаж на „слънчева инсталация за битова гореща вода” в къща в имота му, находящ се в ************. Твърди се, че закупените материали вложени в изградената от дружеството инсталация в имота на ответника са закупени от дружеството и са описани подробно във фактури /посочени по номер и дата/, както и че вложените труд и материали са подробно описани в приложени към молбата количествено-стойностни сметки от 30.06.2016 г. и 25.07.2016 г. Твърди се също така, че поетите от дружеството задължения по уговореното за доставка и монтаж на инсталацията са приключили успешно и ответникът е приел извършената работа без възражения, след което е поискано от ответника да заплати на дружеството вложените труд и материали във връзка с договора им за изработка на съоръжението, но той отказал.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3102,52 лв., представляваща сума равняваща се на вложените труд и материали за изработка на поставената в имота му „слънчева инсталация за битова гореща вода” в с. Бяла вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на цялата сума. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Изразил е становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че ответникът е уведомил управителят на дружеството за проявени дефекти след монтажа на слънчевата инсталация, както и че още през месец юли 2016 г. е заплатил пред свидетели сумата от 2879,35 лв. – представляваща част от търсените 3102,52 лв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото заповедно производство е, че действително ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед срещу ответника, възоснова на което е издадена заповед за изпълнение за търсената сума, че в срока за възражение, лицето посочено като длъжник – ответник в настоящото производство е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в указания от съда срок ищцовото дружество е предявило настоящия иск.

Видно от представената по делото проформа фактура е, че същата е съставена от ищцовото дружество с получател П.Г. *** за заплащане на сумата от 3102,52 лв. по посочена банкова сметка, *** – 15 календарни дни. Във фактурата сумата е конкретизирана, като е посочено че е съгласно КСС от 30.06.2016 г. за сумата от 2399,46 лв. и съгласно КСС от 25.07.2016 г. – като общо данъчната основа е в размер на 2585,43 лв., посочено е че ДДС е 517,09 лв., в резултат на което е посочена общата сума за плащане.

Към исковата молба са приложени и посочените във фактурата количествено-стойностни сметки – на л. 5 тази от 30.06.2016 г. и на л. 6 тази от 25.07.2016 г. В цитираните количествено-стойностни сметки /КСС/ е отразено, че първата е за сумата от 2879,35 лв. и е за направа и монтаж на слънчева инсталация за БГВ в еднофамилно жилище на П.Г. с. ********, а във втората е отразено, че е за сумата 223,17 лв. за допълнителни видове работи по В и К инсталация в еднофамилно жилище на д-р П.Г. с. ******. И в двете КСС е посочено, че цената е с включено ДДС.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан А.А. – без родство със страните по делото, понастоящем не е в трудови правоотношение с ищцовото дружество и не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото. От показанията на св. А. /л. 56 от делото/ се установява, че същия е работил в ищцовото дружество до края на 2016 г., че в началото на м. юли 2016 г. е направена слънчева инсталация в дома на ответника в с. ******* и е завършена около 10.VІІ. На свидетеля са предявени приложените към исковата молба количествено-стойностни сметки /на л. 5 и 6 от делото/ и същия заявява, че това са вложените материали и дейности, които са направени така, както са посочени в КСС. Св. Заявява, че пряко е участвал, пряко ги е монтирал, както и че след като са направили инсталацията и я пуснали в действие тя започнала да си работи нормално. Свидетелят заявява също така, че в присъствие на П. е пусната инсталацията и той не е имал забележки и възражения. Свидетеля посочва също така, че заедно със свой колега – С. е ходил да прави ремонт на инсталацията на следващата година през пролетта, тъй като имало проблем с колекторите – били спукани тръбите. Посочва, че тръбите през зимата били замръзнали, в резултат на което се спукали. Свидетелят заявява, че към онзи момент вече не е работил в ищцовото дружество и че П. е споменал, че не е доволен от инсталацията и че евентуално няма да я плати. Свидетелят заявява също така, че е преправял ъгъла на батериите, защото П. казал, че не е доволен, че променили ъгъла на колектора, защото според П. бил много голям и тъй като не е доволен няма да плати за инсталацията. Свидетеля е категоричен, че първоначално когато пуснали инсталацията водата се затопляла на 70-75 градуса, но после по желание на П. намалили ъгъла. Според свидетеля „ефектът може да е минимален при промяна на ъгъла, нищо съществено.”

В съдебно заседание, в качеството на свидетел е разпитан и М.Л. /л. 57 от делото/, който заявява, че след смъртта на своя баща е станал съдружник в ищцовото дружество, че не е участвал в монтажа, но знае, че поръчката е изпълнена и П. не е платил, че лично след като е станал съдружник е разговарял с П. по телефона и го поканил да отиде и да си плати, но той му затворил телефона.

Като свидетели са разпитани и Д.Б. и И.Б. Свидетелката Д.Б. живее на съпружески начала с ответника и е майка на детето му, а св. И.Б. е баща на Д.Б., с която ответника живее.

В показанията си св. И.Б. /л. 57 на гърба и л. 58/ заявява, че слънчевата инсталация е монтирана през месец май, юни 2016 г., че при завършване на инсталацията Н.И. е отишъл и е поискал да му се плати и П. е сторил това в присъствие на св. Б. По-нататък в показанията си свидетеля заявява, че в последствие, в продължение на няколко дни засекли, че инсталацията не работи, поради което се обадил на И. – управителя на фирмата, който идвал и монтирал т.нар. вентил, но „резултатът е почти нулев”.

На л. 58 от делото свидетеля заявява: „Н. дойде, всичко беше завършено, платена му беше сумата, тогава не мога да изпробвам инсталацията, защото работникът работи в 4-5 вечерта, той каза: „завършено, аз гарантирам” и П. плаща и дотам.” По-нататък в показанията си свидетеля заявява „… на ръка се платиха тия пари, той дойде около 5 часа някъде, около другия месец, около края на месеца…”. Свидетеля е противоречив в собствените си показания – веднъж твърди, че П. е платил в деня, в който е свършена работата, а след това заявява, „той дойде някъде, около другия месец, около края на месеца”. В показанията си твърди, че П. е броил парите в негово присъствие и че управителя е дал някаква разписка при получаването на парите.

Свидетелката Д.Б. – л. 58 –на гърба и л. 59 от делото, също заявява, че П. е заплатил на г-н И. сумата от 2900 лв., че той преброил парите и след това му дал документ. След това свидетелката заявява, че се е оказало, че системата не може да загрее топла вода, както и че постоянно имало проблем с топлата вода.

По делото е назначена и техническа експертиза и от заключението на вещото лице /прието от съда като пълно и компетентно изготвено и по същество неоспорено от страните/ се установява, че в имота е монтирала соларна инсталация за топла вода, както и че всички материали посочени в количествено-стойностните сметки са вложени и посочените дейности са извършени. Вещото лице е дало оценка на вложените труд и материали и по пазарни цени е определило обща по-висока цена от търсената от ищеца, като обяснява, че очевидно фирмата е закупила на по-ниска цена някои от материалите, тъй като са купувани преди време и в по-големи количества – видно и от представените фактури за закупувани материали.

Предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин е доказано, че действително ищцовото дружество е изпълнило възложената му от ответника работа, след което е издало фактура за заплащане на вложените труд и материали за изграждане на „слънчевата инсталация”. Съдът дава вяра на показанията на св. А.А., който заявява, че действително в имота в началото на месец юли 2016 г. е изградена слънчевата инсталация, която е монтирана и пусната в действие, след което започнала да си работи нормално, като това е сторено в присъствието на ответника, че инсталацията е приета от ответника без възражения и забележки, че в резултат на замръзване през зимата, са се спукали тръби, който свидетелят е отремонтирал през пролетта на следващата година, че по искане на ответникът преправил ъгъла на колектора, и тогава ответинкът му е заявил, че не е доволен от инсталацията, поради което евентуално няма да я плати – т.е. на следващата година – значително време след извършване на работата ответникът е направил признание пред свидетеля А., че няма да заплати за извършената работа. Това е в противоречие с показанията на свидетелите И.Б. и Д.Б., които от своя страна заявяват, че ответникът е заплатил сумата от 2900 лв. веднага след свършване на работата, за което му е издаден документ от управителя на фирмата. Съдът дава вяра на показанията на св. А., който не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото. Към момента на извършване на работата, свидетелят е работил по трудово правоотношение при ищеца, но към момента на даване на свидетелските показания, той не работи там и не е зависим по какъвто и да било начин от бившия си работодател. Относно показанията на свидетелите Бъчваров и Бъчварова, съдът приема, че същите са дадени, за да се услужи на ответника. Както бе посочено по-горе св. Б. живее на съпружески начала с ответника и имат общо дете /следователно и общ бюджет, който би се накърнил при евентуално осъждане на ответника да заплати исковата сума/, а св. Бъчваров е неин баща и е обяснимо желанието му да услужи на своите близки. Още повече, че св. Б. в показанията си дава взаимно противоречащи си показания, като веднъж заявява, че П. е платил веднага при свършване на работата, а малко след това казва, че е платил някъде след месец. И двамата свидетели Бъчварови заявяват, че при плащането на ответника е даден документ, но по делото няма представен такъв, от който да се установи действително плащане и с който евентуално да бъдат подкрепени показанията им.

По отношение на свидетеля Л., съдът приема, че той като настоящ съдружник в дружеството е пряко заинтересован от изхода на делото, а и самия той няма някакви конкретни наблюдения, освен твърдението, че лично е канил ответника по телефона да заплати дължимата сума.

Предвид изложеното, съдът приема, че действително ищцовото дружество е изпълнило възложената му работа и ответника не е заплатил дължимите се суми за вложени труд и материали.

По отношение размера на търсената сума, съдът приема, че искът е доказан, както предвид представените по делото писмени доказателства, така и предвид заключението на вещото лице, което е категорично, че посочените материали и труд в количествено стойностните сметки са вложени при изграждането на слънчевата инсталация.

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски, както в заповедното производство, така и в настоящото – съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ***********, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от управителя си Н.М.И. и П.В.Г.,***, че П.В.Г. дължи на ********** сумата от 3102,52 лв. – главница – представляваща стойност на вложените труд и материали за изработка на поставената в имота на Г., находящ се в с. **************** слънчева инсталация за битова гореща вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.В.Г. /със сочени по-горе данни/ да заплати на ********** /със сочени по-горе данни/, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1224,10 лв., както и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 865/2017 г. на РС Левски в размер на 62,05 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: