№
гр. Левски, 03.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова и прокурора ………, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №226 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от
С.Н. ***, ЕГН:**********, против наказателно постановление №18-0293-00849/01.06.2018г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ – Левски.
В жалбата е наведен довод, че твърденията, изложени в АУАН №Д664037/10.05.2018г., въз основа на който е издадено
обжалваното НП, не отговарят на обективната действителност, поради което, както
АУАН, така и НП се явяват незаконосъобразни. Иска се от съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, а в случай, че не намери основания за
това – да го измени в частта му досежно наложените на основание чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, като определи наказание към предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя. Същият излага допълнителни съображения за
наличието на съществени процесуални нарушения при изготвянето на процесните
АУАН и НП. Твърди, че описаното в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление нарушение не съответства на разпоредбата на чл.103
от ЗДвП, под която същото било подведено от административно-наказващия орган,
както и неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3
ЗДвП. Излага доводи за накърняване правото
на защита на жалбоподателя поради несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив
на НП и липса на конкретизация коя от алтернативно предвидените хипотези,
посочени в санкционната норма, била нарушена. Излага съображения, че отказ на
жалбоподателя да предаде документите си не бил описан в обстоятелствената част
на АУАН и НП, както и не се установявал от доказателствата по делото. Твърди,
че жалбоподателят не бил отказал да ги предаде, а не носел документите си, за
което вече бил санкциониран с друго наказателно постановление, по повод на
извършена 15 минути по-рано проверка. Подписването и приемането на акта от
жалбоподателя опровергавало наличието на осуетяване на проверката, а твърдението
на свидетелите за съставяне на АУАН няколко дни по-късно се опровергавало от
писмените доказателства. От друга страна при достоверност на същото, водело до
извод за съществено нарушение в процедурата по издаването му. Навежда довод за
липсата на описано в АУАН и НП конкретно разпореждане на контролния орган,
което да не било изпълнено от жалбоподателя, предвид вмененото му нарушение.
Иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, алтернативно същото да бъде изменено в частта му относно
наложеното наказание по чл.175, ал.3, т.3 от ЗДвП, като бъде определено такова
към предвидения в закона минимум.
Ответната страна по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен,
не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 10.05.2018г. на жалбоподателя С.Н.М. бил съставен АУАН
№Д664036/10.05.2018г. за това, че на 10.05.2018г., в 00:15ч. в гр.Л., на ул.“***“, като водач на лек
автомобил „***” с рег.№*** управлявал същия без да използва обезопасителния колан, с който е
оборудван автомобилът и не представя СУМПС и КТ. Въз основа на посочения АУАН
било издадено Наказателно постановление №18-0293-000866 от 01.06.2018г. на
Началника на РУ – Левски към ОДМВР – Плевен, с което С.Н.М. бил санкциониран за
виновно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория и нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – водач на МПС,
когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано, поради което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП и
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му били наложени административни наказания
глоба.
След съставянето на горепосочения АУАН, около 00:30ч. на същата дата, жалбоподателят
отишъл пред Районното управление в гр.Л., като паркирал на ул. „***“, пред №35, нарушавайки
зоната на действие на намиращия се там пътен знак B-28. На същото място се намирали
свидетелите С.С. и В.С., пред които жалбоподателят С.М. изразил недоволството
си от съставения му 15 минути по-рано акт за това, че бил без предпазен колан.
Свидетелите С. и С. неколкократно указали на жалбоподателя да премести
автомобила си, тъй като е неправилно паркиран, но същият не бил преместен от М..
Поради тази причина свидетелите С. и С. отново поискали документите му за
проверка и съставяне на АУАН за констатираното ново нарушение на ЗДвП. М. не
предоставил такива, а напуснал мястото с управлявания от него автомобил.
На жалбоподателя бил съставен АУАН №Д0664037/10.05.2018г., за това, че на
10.05.2018г., около 00:30ч. в гр.Л., ул.“***“, пред №35, като водач на МПС – лек автомобил „***” с рег.№***, негова собственост, паркира
като нарушава зоната на действие на пътен знак “B-
Актът бил връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения от
негова страна по направените констатации.
Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на С.Н.М. административни
наказания, както следва:
1. За нарушаване на чл.6, т.1 от
ЗДвП – „не съобразява поведението си
с пътен знак B27 или В28“ - на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 20 лева;
2. За нарушаване на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП – „не носи свидетелство
за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория“ - на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10
лева;
3. За нарушаване на чл.103 от ЗДвП
– „отказва да предаде документите си или
осуетява извършването на проверката от органите за контрол“ - на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на
жалбоподателя на 17.07.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С.С. и В.С.,
които съдът кредитира, като подробни, логични и безпротиворечиви – вътрешно и
помежду си, както и от писмените доказателства – АУАН №0664037/10.05.2018г.,
НП№18-0293-000849/01.06.2018г., Справка за нарушител/водач, НП
№18-0293-000866/01.06.2018г., които съдът възприе изцяло, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са
съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представената Заповед
№81213-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Не са налице съществени
процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта, доколкото същият е
предявен на нарушителя и подписан лично от него. Спазена е процедурата и по
издаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира обаче обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно в частта му, относно наложените на жалбоподателя наказания по
чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, поради
наличието на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на наказаното лице и водещи до невъзможност същото да разбере фактическите и
правни рамки на вменените му административни нарушения. Налице е неправилно
приложение на материалния закон – неправилно посочване на нарушената правна
норма от ЗДвП, посочване на взаимно изключващи се такива, както и несъответствие
между отделните части на наказателното постановление – липса на конекситет
между описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление
фактология и нейната правна квалификация.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, което
преповтаря дословно описаното в АУАН нарушение, на жалбоподателя е вменено, че
като водач на съответното МПС паркира, като нарушава зоната на действие на
пътен знак В-28, както и че напуска
мястото на проверката без разрешение от контролния орган, като не представя
свидетелство за управление на МПС.
Административно-наказващия орган е приел, че съгласно така описаната
фактология е нарушен чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който: „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.“, както и чл.103 от
ЗДвП, съгласно който: „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“
Съгласно чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Съгласно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да предаде
документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети
извършването на проверка от органите за контрол.
От горното следва изводът, че жалбоподателят е санкциониран за две взаимно
изключващи се нарушения – че не носи свидетелство за управление на МПС и КТ и
за отказ да предаде документите на контролните органи, което предпоставя
невъзможност на последните да установят дали санкционираното лице е носело или
не същите със себе си.
Вменяването във вина на санкционираното лице на две взаимно изключващи се
нарушения съществено е нарушило правото му на защита и по-специално
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на нарушението.
Съществено нарушение съставлява и само по себе си налагането на две
административни наказания за взаимно изключващи се нарушения на Закона за
движени по пътищата.
Описаното във фактическата част на НП – „не представя СУМПС и КТ“ не съответства и на правната
квалификация на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на
санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, предвиждащи
водачът да не носи съответните
документи, за каквото нарушение от доказателствата по делото се установява, че на
жалбоподателят е бил съставен друг АУАН петнадесет минути по-рано.
На следващо място, нито АУАН, нито в НП са изложени факти,
които да съответстват на посочените като нарушени материално-правни норми.
Както вече бе посочено, във фактическата им част не е описано, че С.Н.М. не носи СУМПС и КТ, което да
представлява вмененото му нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Липсват
изложени факти и за това жалбоподателят да не
е изпълнил указания на органите за контрол, с което виновно да е нарушил
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Съдебната практика е безпротиворечива, че за да
е налице съответствие между фактическите и правни рамки на НП при вменено
нарушение на тази разпоредба от ЗДвП, е необходимо в обстоятелствената част на
същото да бъдат описани конкретни нареждания на контролните органи и тяхното
неизпълнение от страна на санкционираното лице.
Твърдения за дадено от контролните органи разпореждане за представяне от
страна на жалбоподателя на СУМПС и КТ с оглед съставянето на АУАН за неправилно
паркиране се съдържат в депозираните по делото свидетелски показания. Попълване
на празнотите в наказателното постановление чрез тълкуване на фактите,
установени от гласните доказателства по делото обаче е недопустимо и не може да
санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на
административно-наказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от
състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за
какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита.
Процесуалното нарушение от страна на административно-наказващия орган не може
да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на
издаденото наказателно постановление.
Не на последно място, налице е и несъответствие между посочената в НП
нарушена материално-правна норма на чл.103 от ЗДвП и приложената санкционна
разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Както вече бе посочено, чл.103 от ЗДвП
предвижда задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания, докато чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда наказание за
лице, което откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто
и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Съдът
споделя изложените от процесуални представител на жалбоподателя доводи, че при
вменено нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП водачът следва да бъде
санкциониран по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно който се наказва водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Изложеното налага изводът, че освен, че в НП не са изложени факти,
съответстващи на състава на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, налице е и
неправилно приложение на санкционната разпоредба въз основа на която е наложено
административното наказание.
Посочените противоречия, празноти и несъответветствия в обжалваното
наказателно постановление, досежно наложените наказания – глоба в размер на 10
лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП и глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, водят до
неговата незаконосъобразност, поради което в тази му част същото следва да бъде
отменено.
Съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно в
частта му, с която на С.Н.М. е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Изложените факти в обстоятелствената част
на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, а именно,
че като водач на процесното МПС жалбоподателят е паркирал, като е нарушил
зоната на действие на пътен знак „В-28“, съответстват на правната квалификация
на деянието като нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно която
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Законосъобразно за така
посоченото нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно. Вмененото на жалбоподателя нарушение се
явява и доказано от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви, че на
посочените в АУАН и НП дата и час са възприели лично жалбоподателя, който бил
паркирал пред РУ в гр.Л., на ул.“***“, нарушавайки зоната на действие на пътен знак „В-28“, поставен там.
Предвид на това, правилно на С.М. е наложена глоба за посоченото нарушение във
фиксирания от закона размер. Наказателното постановление в тази му част, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0293-00849/01.06.2018г. на Началник РУП към
ОД на МВР-Плевен, РУ – Л., в частта му с която на С.Н.М., ЕГН:**********, с адрес: ***,
са наложени административни наказания, както следва:
- на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
- на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му обжалвана част, с която на С.Н.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лева,
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: