№
гр. Л., 17.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.Л., III
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на
секретаря Илияна Петрова и прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №228 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Л. жалба от Е.И.Л.
***, ЕГН:**********, против Наказателно постановление №17-0293-00925/15.01.2018г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ – Л..
В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се
подробни съображения за това, че изложената в НП фактическа обстановка не
отговаря на обективната действителност, като се твърди, че не е осъществено
описаното в него нарушение, а жалбоподателката, спазвайки правилата за
движение, е била блъсната от другия участник в пътнотранспортното произшествие,
вследствие на което й били причинени телесни повреди. Посочва се, че за
реализираното ПТП същата подала жалба до прокуратурата, в резултат на което
било образувано ДП №24/2018г. по описа на РУ-Л., пр. пр. №44/2018г. по описа на
РП-Л., разследването по което още не било приключило. Счита, че е налице
хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗАНН и наказателното постановление следва да бъде
отменено, а административно-наказателното производство - прекратено, при
наличие на наказателно такова за едни и същи факти, представляващи нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Предвид на изложеното, моли съда да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, а обстоятелствата по
настъпилото ПТП да бъдат изяснени в хода на образуваното досъдебно
производство. Навежда довод, че от събраните в хода на административно-наказателното
производство гласни доказателства не се установява въз основа на какви факти
полицейските служители са приели, че именно жалбоподателката е виновна за
реализираното ПТП. Излага съображения за наличието на противоречия в
свидетелските показания. Моли жалбата да бъде изцяло уважена, като издаденото
против Е.И.Л. наказателно постановление бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата – РУ Л. към ОДМВР – Плевен, не се представлява
в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 29.12.2017г. около 17,00 ч. жалбоподателката Е.И.Л. управлявала лек
автомобил „***“ с рег.№***, собственост на Ю. Й. Л., на територията на гр. Л..
Преминавайки през кръстовището на ул. „***“ и ул.“***“ в гр.Л., между
управлявания от нея лек автомобил и навлизащ в същото кръстовище по път с
предимство автобус „***“ с рег.№*** бил осъществен сблъсък, при който лекият
автомобил бил изтикан до намиращ се в близост бетонен стълб. В резултат на
удара на двете превозни средства били нанесени материални щети. След подаден
сигнал за настъпило ПТП на място пристигнали свидетелите В.С. – мл.
автоконтрольор и Д.Й. – мл. полицейски инспектор при РУ Л., ОДМВР – Плевен.
Свидетелят С., заедно с неустановени по делото лица помогнали на жалбоподателката
да излезе от лекия автомобил, а пътниците, движили се в автобуса, били
претоварени на друг такъв, изпратен от фирмата-превозвач. Въз основа на снети
сведения от двамата водачи и разположението на автомобилите и пътната
маркировка, свидетелят С. приел, че настъпилото ПТП е реализирано от Е.Л., като
същата е нарушила зоната на действие на пътен знак „Б2“, не е спряла на знак
„стоп“, при което е отнела предимството на движещия се с такова автобус.
Съставен бил Протокол за ПТП №1678031/29.07.2018г., в който тези фактически
обстоятелства били отразени.
Свидетелят В.С. съставил на жалбоподателката АУАН№544575/29.12.2017г., за
това, че на 29.12.2017г., около 17:00ч. в гр.Л., на кръстовището на ул. „***“ с
ул.“Ал.Стамболийски“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост
на Ю. Й. Л. от гр.П., управлява като нарушава зоната на действие на пътен знак „Б-2“, като не
спира и удря движещия се по пътя с предимство автобус „***“ с рег.№***, като
прави ПТП с материални щети, с което виновно е нарушила чл.50, ал.1 от Закона
за движение по пътищата.
Актът бил подписан от мл. пол. инспектор Д.Й., като свидетел и бил връчен
лично на жалбоподателката, срещу подпис, без възражения от нейна страна по
направените констатации.
След представен пред полицейските служители медицински документи за
нанесени на Е.Л. телесни повреди, на 30.01.2018г. свидетелят В.С. съставил
протокол за ПТП с пострадали лица относно процесното ПТП.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият
орган издал обжалваното Наказателното постановление
№17-0293-000925/15.01.2018г., с което наложил на Е. И. Л. административно
наказание за това, че „не пропуска
движещи се по път с предимство на кръстовище, ПТП“, представляващо
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП - глоба
в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на
жалбоподателката на 23.07.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В.С. и Д.Й.,
както и от писмените доказателства – НП№17-0293-000925/15.01.2018г.,
АУАН№544575/29.12.2017г., Справка за нарушител/водач, Писмо от РП –Л., ведно с
приложени към него Постановление от 01.02.2018г. за образуване на досъдебно
производство, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за ПТП
№1678031/29.12.2017г., които съдът възприе изцяло, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред. Съдът даде
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта им, с която
излагат твърдения относно непосредствените им възприятия след пристигане на
мястото на настъпилия пътен инцидент, като
добросъвестно дадени, от лица, изпълняващи служебните си задължения.
Липсата на спомени или противоречивост относно конкретни факти съдът отдава на
изминалия период от време след събитието.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са
съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представената Заповед
№81213-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Не са налице
процесуални нарушения в процедурата по връчването им, доколкото и актът и
наказателното постановление са предявени и връчени лично на наказаното лице
срещу подпис.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за наличието на
хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗАНН, при която НП следва да бъде отменено, тъй
като са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното
производство.
Съгласно цитираната разпоредба, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, а ал.2 гласи, че при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат
на съответния прокурор. Разпоредбата на чл.33 от ЗАНН визира обаче случаите,
при които е образувано наказателно производство и административно-наказателно такова
за едно и също нарушение, като по този начин се цели избягване нарушаването на
принципа ne bis in idem и санкционирането на едно лице два пъти за едно и също осъществено от него
деяние. Касае се за случаите, при които с едно деяние се нарушават едновременно
наказателни и админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, какъвто
не е процесния случай. Не е налице идентитет между фактите – нарушението, за
което е образувано административно-наказателното производство и тези, за които
е образувано наказателно такова. Видно от представеното по делото постановление
на РП-Л. за образуване на досъдебно производство, същото касае съвсем различно
нарушение, не е налице идентичност и в лицето, спрямо което двете производства
са образувани. Установява се, че досъдебното производство, по което не е налице
привлечено към наказателна отговорност лице, е образувано за това, че на
29.12.2017г. в гр.Л., при управление на моторно превозно средство, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Е.И.Л., докато административно-наказателното касае нарушаване на
разпоредби от ЗДвП от пострадалото в наказателното производство лице – управлява,
като нарушава зоната на действие на пътен знак Б-2, като не спира и удря
движещия се по път с предимство автобус, при което прави ПТП с материални щети.
Макар и да се касае за едно и също ПТП, фактите, за които са образувани
наказателното и административно-наказателното производство представляват
различни деяния, като отговорността по тях би била реализирана спрямо различни
лица.
Предвид на изложеното, не са налице предпоставките за прекратяване на
административно-наказателното производство. Съдът намира обаче, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде
отменено от съда. Същото е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, а не на последно място е рефлектирало и върху възможността
вмененото на жалбоподателката нарушение да може да бъде доказано в хода на
административно-наказателното производство.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която
актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на административното нарушение. В
процесния случай от събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че актосъставителят и вписаният в акта като свидетел мл. пол. инсп.
Д.Й. не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са пристигнали на място
по-късно по сигнал, след като вече е било реализирано пътно-транспортното
произшествие. Същевременно обаче от показанията им се установява, че на мястото
са присъствали и други лица, освен двамата водачи на ППС, участници в
пътно-транспортното произшествие – съобщава се за такива, помогнали на Е.Л. да
излезе от автомобила, такива са и пътниците, пътували в автобуса. По делото
няма данни при съставяне на акта тези лица да са разпитвани за евентуалното
установяване на свидетели-очевидци на ПТП, които да дадат показания за механизма
на осъществяване на деянието, съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба е императивна, като при наличието на лица, присъствали
при извършване на административното нарушение, същите задължително следва да
бъдат вписани в акта, като свидетели, очевидци на нарушението. Вписването им в
акта има за цел доказване на самото нарушение, чрез разпита им пред съда, при
евентуално оспорване на наказателното постановление. В такъв смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 от Постановление
№10/28.09.1973 г. по н.д. №9/73 г. на Пленум на ВС, съгласно която нарушаването
на правилото по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН, винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, а като такова и основание за цялостна отмяна
на санкционния акт. Съгласно задължителните указания в посочения съдебен акт,
така предвидената императивна разпоредба цели да се осигури разкриването на
обективната истина, като неспазването й затруднява дейността на административнонаказващите
органи и съдилищата при разкриването й.
Основателен е наведения от процесуалния представител на жалбоподателката
довод за недоказаност на вмененото й нарушение, което е последица от
неспазването на императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не
бяха събрани категорични доказателства, че Е.И.Л. е нарушила зоната на действие
на пътен знак „Б-2“, не е спряла, за да изчака движещите се с предимство в
кръстовището ППС, в резултат на което е ударила автобуса, като е предизвикала
ПТП с материални щети. Както вече бе посочено, от показанията на свидетелите С.
и Й. се установява, че същите не са очевидци на пътно-транспортното
произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност,
представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от
ЗДвП. От показанията на свидетеля Д.Й. се установява, че същият няма ясни
спомени за установеното след пристигането му на мястото на произшествието.
Свидетелят дава показания за това, че е възприел настъпило вече ПТП между лек
автомобил и автобус, при което автомобилът е бил забит в стълб, но не дава
каквито и да било показания относно установяване на нарушаване на правила от
ЗДвП от страна на водача на автомобила. Описаната в акта фактическа обстановка
не се установява с категоричност и от показанията на актосъставителя –
свидетелят В.С.. От тези гласни доказателствени средства се установява, че
същият не е възприел нарушаване от страна на Е.Л. на правилата за предимство,
нито механизма на осъществилия се между двете превозни средства сблъсък.
Изяснява се от показанията му, че констатираното с акта нарушение е резултат от
негова субективна преценка, на базата на снети сведения от двамата водачи и предположението,
че след като автобусът се е движил по път с предимство и между него и лекия
автомобил е настъпил сблъсък, при който лекият автомобил бил ударен в дясната
си част и отхвръкнал близо до бетонов стълб, а автобуса – ударен челно, то безспорно
било обстоятелството, че лекият автомобил не е спрял на знака „стоп“ и е отнел
предимството на другия участник в движението. Така посоченото обаче е
неподкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други
обективни находки, като почива единствено на житейско предположение. Следва да
се има предвид и обстоятелството, че неспазване на правилата за предимство не е
единствената възможна причина за сблъсък между двата участника в ПТП. Налице са
и противоречия между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, очертаваща
рамките на защита на наказаното лице, и фактите изяснени от свидетелските
показания. В НП и АУАН е посочено, че жалбоподателката е ударила движещия се с
предимство автобус, за оборване на което обстоятелство е била организирана и
защитата й, докато свидетелите посочват, че лекият автомобил е бил ударен
странично, като е отхвръкнал към бетонния стълб, а автобусът е бил с удар челно
отпред. Вмененото на жалбоподателката нарушение не се установява и от приетия
като писмено доказателство по делото протокол за ПТП. Същият е годно
доказателствено средство за местоположението на автомобилите след настъпване на
транспортното произшествие, но не може да бъде възприет като такова в частта му
относно описания начин на осъществяване на произшествието, доколкото от
свидетелските показания се изяснява, че описания механизма на ПТП е резултат от
житейски логичното предположение на лицето, съставило протокола и акта, че
виновен участник е този, който не се е движел по път с предимство. Последното
обстоятелство, както вече бе посочено, е следвало да бъде проверено и изяснено
от актосъставителя, което обаче не е било сторено.
Предвид на изложеното, по делото не е безспорно доказано настъпването
на ПТП вследствие от неспазване на знак Б-2, поради което не е доказана и приложимостта
на санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.2 от
ЗДвП, за която е санкционирана жалбоподателката. Отговорността на Е.Л. е била
ангажирана при липса на безспорни доказателства за нейната вина, доколкото от
събраните такива не може да се направи категоричен извод, че същата не е
спазила правилата за предимство и не е спряла на знак „стоп“, за да допусне
преминаващи с предимство ППС, които е възприела. Административно-наказващия
орган не е изследвал обективно и всестранно всички обстоятелства, относими към
пътния инцидент, за да формира воля за виновно поведение на жалбоподотелката. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват
описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателката
нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни
реквизити. Доколкото Е.Л. е санкционирана за това, че поради неспазване на
правилата за предимство е предизвикала ПТП с материални щети, в акта и наказателното
постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на
което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част
от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не
може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по
смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от съда и
приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, са описани нанесени на автобуса
щети. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от
страна на административно-наказващия орган. Изискването за описване на всички
елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да
разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на
защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби
на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може
наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези
последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона,
гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-0293-000925/15.01.2018г. на Началник РУ Л.
към ОДМВР-Плевен, с което на Е.И.Л., ЕГН:**********,
с адрес: ***, е наложено на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушаване на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: