№
гр. Левски, 05.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №259 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от
В.П.М. *** против Наказателно постановление №18-0241-000390/21.06.2018г. на
Началник РУ - Белене към ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. на основание
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за това, че управлява лек автомобил без платена
винетна такса. В жалбата се твърди, че за процесния автомобил жалбоподателят
закупил седмичен винетен стикер непосредствено преди пътуването си на
15.06.2018г., за което разполагал със съответния платежен документ. Посочва, че
винетният стикер не бил залепен на стъклото на автомобила, но при извършената
проверка представил същия на полицейските служители, които поели ангажимент да
отразят това в акта. Въпреки това, посоченото обстоятелство не било взето
предвид при съставения АУАН и НП. Моли съда да промени нарушението, като
приеме, че е налице незалепен на стъклото винетен стикер.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответната страна по жалбата РУ Белене към ОДМВР – Плевен не
изразява становище по жалбата, не се представлява в проведеното по делото
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 15.06.2018г. жалбоподателят В.П.М. пътувал, управлявайки лек автомобил „***”, рег. №***, собственост на сина му
Я. В. М.. Около 10:30ч., на територията на община Белене, на път
ТРЕТИ КЛАС №3002, при км.21, същият бил спрян за проверка от свидетелите Б.И.В. и И.С.П. –
на длъжност мл.полицейски инспектори при РУ - Белене, които по това време осъществявали
планова специализирана полицейска операция по контрол на автомобилния
транспорт. При осъществената проверка било установено, че жалбоподателят
управлявал автомобила без да бил изпълнил задълженията си да заплати винетна
такса за движение по републиканските пътища и да залепи закупения винетния
стикер за заплатена такава, както и без автомобилът да бил представен на
годишен технически преглед.
За така констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН
№Д459984/15.06.2018г., за това, че на 15.06.2018г., около 10:30ч., на път III-
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и подписан без възражения от негова
страна по направените констатации, на 15.06.2018г.
Със заповед №18-0241-000125/15.06.2018г., на основание чл.171, т.2, б.”ж”
от ЗдВП, против собственика на автомобила Я. В. М. била наложена
принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторното
превозно средство за срок до един месец, за това, че допуска автомобилът да
бъде управляван на посочените в акта дата и място от В.П.М. без платена винетна
такса за 2018г.
Със съставянето на акта и заповедта за налагане на ПММ свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя В.П.М., в качеството му на водач на
съответното МПС било иззето.
В същия ден, около 10:40ч., жалбоподателят закупил седмичен винетен стикер
за управлявания от него автомобил с рег.№***. Същият бил представен на
полицейските служители, в резултат на което иззетото му СУМПС било върнато,
което обстоятелство било отразено срещу подпис в съставения АУАН.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателното постановление, с което наложил на В.П.М. административни
наказания, както следва:
1. За нарушаване на чл.139, ал.5 от
ЗДвП – „управлява по републиканските
пътища ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за
което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП“ - на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 300 лева;
2. За нарушаване на чл.147, ал.1 от
ЗДвП – „водач управлява ППС, което не
е представено на технически преглед“ - на основание чл.185 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 20
лева;
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на
жалбоподателя на 02.08.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.И.В. и И.С.П.,
които съдът кредитира, като подробни, логични и безпротиворечиви – вътрешно и
помежду си, както и от писмените доказателства – АУАН №459984/15.06.2018г.,
НП№18-0241-00039/21.06.2018г., Разписка №06000750577790, които съдът възприе изцяло,
като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от
страните.
Не са
налице каквито и да било противоречия между посочените гласни и писмени
доказателства относно авторството на деянието, както и относно приетите за
установени от съда факти относно обстоятелствата по констатиране на нарушението
и осъществените от жалбоподателя и полицейските служители действия по време на
проверката и след това.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са
съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представената Заповед рег.№81213-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, както и списък на служителите от звената
„Териториална полиция” към РУ при ОДМВР – Плевен, издържали писмен изпит по
ЗДвП.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от
ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, нарушението, описано в него съответства на това в акта, НП е
предявено лично на жалбоподателя срещу подпис.
Налице е конекситет между отделните части на наказателното постановление, в
обжалваната му част. Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на
издаденото въз основа на него НП, а именно, че В.П.М. управлявал процесното МПС
на път III-3002, км-21 без платна винетна такса за
2018г., съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на
разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, съгласно която движението на определена
категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за движение по
пътищата.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи за неправилно приложение на
материалния закон, като се твърди, че към момента на проверката жалбоподателят
бил закупил седмичен винетен стикер за управлявания от него автомобил, но не
бил залепил същия на предното стъкло, поради което следвало да бъде
санкциониран за това нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.5 от ЗДвП
водачът на моторно превозно средство е длъжен да залепи в долния десен ъгъл на
моторното превозно средство валиден винетен стикер за платена винетна такса.
Санкционирането за нарушаване на така посочената разпоредба обаче
предпоставя водачът на МПС да е заплатил съответната винетна такса, като не е
изпълнил само задължението си да залепи винетния стикер на указаното в закона
място, какъвто не е процесния случай. Така наведените в жалбата твърдения се
явяват недоказани в хода на производството.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установяват
безспорно описаните в АУАН и НП факти, а именно, че процесното МПС е било
управлявано без заплатена винетна такса. В показанията си свидетелят И.П. е
категоричен, че към момента на проверката водачът на МПС не е показал документ,
че има заплатена винетна такса, а едва по-късно в рамките на деня, след като
издаденото на негово име СУМПС било иззето, той представил закупен винетен
стикер, при което документите му били върнати. Възражения относно наличието на
заплатена винетна такса не са отразени и в приложения по делото АУАН.
Изложените от свидетеля П. факти се потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства. Видно е от представената разписка за заплатена седмична
винетна такса, че плащането е било извършено около 10:40 часа – след момента на
извършване на проверката – около 10:30ч. на същата дата, отразен в съставения
АУАН. Изложеното от свидетеля, че винетен стикер е бил представен по-късно през
деня, след което документите на жалбоподателя са били върнати, се потвърждава
от представената по делото Заповед за налагане на ПММ и направеното в акта
отбелязване, че водачът е получил иззетото му СУМПС същия ден – на 15.06.2018г.
В разпоредбата на чл.171, т.2 б.”ж” от ЗДвП е предвидено, че за преустановяване
на административните нарушения по този закон се прилагат принудителни
административни мерки, сред които временно спиране от движение на пътно
превозно средство, когато не е заплатена съответната винетна такса или е
залепен невалиден стикер. Видно е, че в процесния случай, за така
констатираното от служителите нарушение е била приложена предвидената в закона
ПММ, при което свидетелството му за управление на МПС било иззето на основание
чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че при налагане на тази мярката по чл.171,
т.2, б.”ж” СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. Целта на законодателя
при налагане на предвиденото временно спиране от движение за това нарушение е
да принуди ползвателя да плати винетката незабавно. Установява се, че в
процесния случай целта е била постигната и след пресутановяване на нарушението
чрез закупуване на винетен стикер иззетото СУМПС е било върнато.
Предвид на изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение се явява
доказано от събраните по делото доказателства, като същото законосъобразно е
квалифицирано от административно-наказващия орган, като нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.179, ал.3,
т.4 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба 300 лв. водач, който управлява
по републиканските пътища ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Предвид на това, правилно на В.П.М. е наложена глоба за посоченото
нарушение във фиксирания от закона размер. Наказателното постановление в обжалваната
му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В
останалата му част, същото е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0241-000390/21.06.2018г. на Началник РУ -
Белене към ОД на МВР-Плевен, в
обжалваната му част, с която на В.П.М.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част наказателното постановление е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: