МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №218/2018г. по описа на РС - Левски

Обвинението срещу М.М.Д., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със завършен трети клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е по чл. чл.234в, ал.1 НК, за това, че на неустановен ден през периода 15.06.2018г. до 03.07.2018г., в с.О., общ.Л., обл.П., в жилищен дом на ул.”***” №***, осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от изходяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема и изходящ предпазител след СТИ, като консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от средството за търговско измерване, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия пред ЧЕЗ „Разпределение – България” АД – София.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия Д. за извършеното престъпление по чл.234в, ал.1 от НК. Счита, че в хода на проведеното разследване в досъдебната му фаза и в хода на съдебното следствие са събрани категорични недвусмислени доказателства относно обективната и субективната страна на деянието.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение индивидуализацията на наказанието счита, че следва да се на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация за срок от две години, като се отчете съдействието му за разкриване на престъплението, че е демонстрирал изключително добро поведение.

Тъй като подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно в срока на условно предсрочно освобождаване счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК, като изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по условно предсрочно освобождаване.

Подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник адв. А..

Защитникът на подсъдимия счита, че от приетата техническа експертиза се установявало неточно измерване на количество ел. енергия. Но на подсъдимия било казано от полицая да постави свързващия кабел, след което заварил служебно лице от „ЧЕЗ Разпределение” и полицаи. Защитникът счита, че с тези действия подсъдимият не е извършил от обективна страна престъплението по чл. 234в. Моли съда в случай, че признае подсъдимия за виновен, на основание чл. 70, ал.7 от НК да го признае за виновен, но да не постановява да се търпи отложеното наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият бил освободен от затвора на 08.06.2018г. Прибрал се в къщата на баща си, намираща се в с. О., обл. П., на ул. Г.С.Р. №***. Поради неплатени сметки за консумирана ел. енергия,електрозахранването в къщата било преустановено.

На неустановен ден през периода 15.06.2018г. до 03.07.2018г., Д. осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от изходяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема и изходящ предпазител след СТИ, като захранил ел. енергия една от стаите в къщата, която ползвал. По този начин ел. енергията не се отчитала през електромера.

С тези си действия Д. сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с което създал условие за непълното отчитане на потребената ел. енергия.

При пристигане на място свидетелят П.Р. – служител в „ЧЕЗ Разпределение България” АД заедно с колегата си при проверка на ел. таблото установили многожилен кабел със синя изолация свързващ от фазата клема на главния предпазител към един от изходящите бушони след електромера, като така използваната ел. енергия не се отчита през електромера. За констатираното нарушение бил съставен констативен протокол. На място бил извършен оглед на местопроизшествието, съставен албум.

Назначена е съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че деянието в техническо отношение е извършено посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от изходяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема и изходящ предпазител след СТИ, при което не се отчита количеството ток, преминаващо по тази линия. Установява се от заключението, че са създадени предпоставки за неотчитане на потребената ел. енергия по така изградената схема поради осъществяване връзка без участие на СТИ в схемата.

В с.з. вещото лице поддържа заключението. Същото като компетентно, обективно и неоспорено от страните е прието от съда.

Свидетелят И. в показанията си твърди, че прибирайки се към дома си минал покрай дома на подсъдимия, и видял, че свети лампа в приземния етаж, след като ел. захранването на къщата е изключено.

Свидетелят Р., според показанията му работи в „ЧЕЗ Разпределение България” отдел нетехнически загуби. По сигнал на полицията, в тяхно присъствие и в присъствието на член от Федерацията за защита на потребителите проверили дом на адрес в с. О., където установили монтиран изходящ кабел.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които дават добросъвестно показанията си. Същите са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по бързото производство писмени доказателства и гласните доказателствени средства.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.234в, ал.1 от НК. Установено е, че подсъдимият е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от изходяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема и изходящ предпазител след СТИ, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия пред ЧЕЗ „Разпределение – България” АД – София.

Деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е последиците от него и е желаел настъпването им.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази доброто процесуално поведение на подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина по делото. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото наказание лишаване от свобода с наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година

Предвид на изложените мотиви следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, поради което съдът не налага по – лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Предвид съдебното минало на подсъдимия, а именно, че подсъдимият е извършил деянието в изпитателния срок на постановеното условно предсрочно освобождаване с определение по ч.н.д. 461/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК.

Нормата на чл. 70, чл.7 от НК е императивна и не подлежи на преценка от съда. Цитираната разпоредба гласи, че освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

Предвид изложеното подсъдимият следва да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по ч.н.д. 52/2018 г. в размер на един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода при общ режим.

Вещественото доказателство: 1 бр. многожилен проводник със синя изолация, след влизане в сила на присъдата да бъде отнет в полза на държавата.

Направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 64.52 лв. и в съдебното производство в размер на 59.35 лв. следва да се възложат на подсъдимия.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: