Мотиви към Присъда от 30.10.2018г., постановенa по НОХД №353 от 2018г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт срещу А.А.В. за това, че на 07.10.2018г. за времето от 19,00ч. до 20,05ч. в гр.Б., ул.“***“ №*, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – заповед за незабавна защита №4/05.10.2018г. на РС-Левски, по гр.д. №682/2018г. по описа на същия съд – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от събраните по делото гласни доказателства. Излага подробни съображения относно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание към минимума при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива сочи оказаното от подсъдимия съдействие на органите на разследването, изразяване на съжаление и критичност към извършеното, обстоятелството, че в продължение на петгодишен срок същият не е осъждан.

Подсъдимият А.А.В. признава пред съда вината си относно повдигнатото му обвинение. Дава подробни обяснения относно извършеното. При упражняване предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че е виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.А.В. е роден на *** г. в гр.Свищов, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, работи като общ работник в животновъдна ферма, женен, с ЕГН:**********. Същият е неосъждан по смисъла на закона – реабилитиран по право за предходните си осъждания.

Подсъдимият В. обитавал съвместно с родителите си, съпругата и сина си къща, находяща се в гр.Б., на ул.“***“ №*. От няколко години същият бил във фактическа раздяла със съпругата си и живеел в апартамент на друг адрес. Поради осъществен от него психически тормоз спрямо своите родителите, майка му Ю.В. *** молба за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Образувано било гр.д.№682/2018г. по описа на същия съд, като с Определение от 05.10.2018г. било постановено да се издаде на Ю.В. заповед за незабавна защита със следните мерки:

- на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – ЗАДЪЛЖАВА А.А.В. ***, ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.Н.В.;

- на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН– ЗАБРАНЯВА на А.А.В. да приближава на по-малко от 5 метра оградата на жилището и неговия двор на ул. „***” в гр. Б.

Издадена била Заповед за незабавна защита №4 от 05.10.2018г. по гр.д. №682/2018г. на РС-Левски с посочените мерки за защита, която била изпратена за изпълнение на РУ – Белене към ОДМВР Плевен.

В изпълнение на издадената заповед за незабавна защита, на 05.10.2018г. свидетелят И.П. – полицейски служител при РУ – Белене, запознал подсъдимия В. в сградата на полицейското управление с издадената заповед за защита и наложените с нея мерки. Съставил протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с който предупредил подсъдимия да спазва заповедта за незабавна защита, както и му разяснил отговорността по чл.296, ал.1 от НК, която носи при неизпълнението й.

Въпреки, че бил запознат с издадената заповед за незабавно изпълнение, на 07.10.2018г., подсъдимият решил да отиде в дома на своите родители, за да вземе оттам свои лични вещи, за което уведомил по телефона сина си – свидетеля П.В.. Около 19,00ч. на посочената дата подсъдимият А.В. влязъл в двора на обитаваната от родителите му къща. По това време там се намирала съпругата му, с която подсъдимият В. провел разговор. Ядосан от разговора с нея, подсъдимият не изпълнил намерението си да вземе личния си багаж и да напусне жилището. Същият останал в двора и около 20,00 ч. счупил отходна външна тръба на вътрешна тоалетна на къщата и скъсал захранващи кабели на осветление на парно помещение, намиращо се в пристройка в двора на къщата. Съпругата му Г.В. веднага сигнализирала на органите на полицията за действията на подсъдимия. Обадила се и на сина си – свидетеля П.В., на който разказала за нанесените от подсъдимия щети върху къщата. След получения сигнал на място пристигнал свидетелят и С.Н. и колегата му К.А. *** към ОДМВР – Плевен. При пристигането си на място полицейските служители установили подсъдимият в двора на къщата, както и нанесените от него повреди. На същите била служебно известна издадената в полза на Ю.В. заповед за незабавна защита и приели, че с действията си подсъдимият е нарушил същата, поради което го отвели в сградата на РУ – Белене, където той бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С.Е.Н., П.А.В., И.С.П., депозираните от подсъдимия обяснения; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, препис от Определение от 05.10.2018г. по гр.д.№682/2018г. по описа на РС-Левски, Заповед за незабавна защита от 05.10.2108г. по гр.д.№682/2018г. по описа на РС-Левски, Заповед за задържане на лице от 07.10.2018г., протокол за предупреждение от 05.10.2018г., справка за съдимост, справка за изтърпяване на наказание „пробация”..

Депозираните по делото свидетелески показания са еднопосочни и безпротивоиречиви по отношение на обстоятелството, че на 07.10.2018г. подсъдимият се е намирал в къщата обитавана от неговата майка – Ю.В. ***.

От показанията на свидетеля С.Е.Н. се установява, че същият лично е възприел подсъдимия, който бил влязъл в двора на обитаваната от родителите му къща, както и нанесените от него щети върху имота, за които било съобщено при подадения в полицейското управление сигнал. Съдът кредитира изцяло тези гласни доказателствени средства, като подробни, логични, безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, както и депозирани от лице, незаинтересовано от изхода на делото и даващо показания за непосредствените си възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения. Посочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от приетата, като писмено доказателство по делото заповед за задържане на подсъдимия на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В подкрепа на показанията на посочения свидетел – очевидец, са и тези на свидетеля П.В.. От тези гласни доказателствени средства се установява, че подсъдимият му е съобщил по телефона намерението си да отиде до къщата на родителите си. Установява се още, че за действията на подсъдимия на инкриминираната дата – че същият се е намирал в двора на къщата, както и че е нанесъл щети по същата, на свидетеля В. било съобщено по телефона от неговата майка и съпруга на подсъдимия Г.В.. Макар и свидетелят П.В. да не е очевидец на случилото се и показанията му в тази му част да представляват производни доказателствени средства, съдът цени същите, доколкото те служат за проверка достоверността на депозираните по делото преки гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С.Н. и обясненията на подсъдимия. Същите са подробни, логични, безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля П.В. и в частта им за непосредствено възприетото от него, относно нанесените от подсъдимия щети върху къщата, което е в унисон с останалия доказателствен материал.

Кредитирани от съда и ценени като годни гласни доказателствени средства бяха и дадените от подсъдимия обяснения непосредствено пред съда, в които А.В. признава, че на инкриминираната дата е влязъл в двора на къщата на родителите си, за което е бил задържан от полицейски служители. Така депозираните от него обяснения не се опровергават, а напротив се подкрепят от останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Н. и В., както и писмените доказателства по делото - заповед за задържане на подсъдимия на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля И.П., от които се установява по категоричен начин, че подсъдимият е бил запознат с издадената заповед за защита и наложените с нея мерки, както и е бил предупреден за последиците от неизпълнението й. Показанията на свидетеля са безпротиворечиви, подробни и депозирани от лице, незаинтересовано от изхода на делото. Същите се подкрепят от обясненията на подсъдимия, който също признава това обстоятелство, както и от писмените доказателства - Заповед за незабавна защита от 05.10.2108г. по гр.д.№682/2018г. по описа на РС-Левски, протокол за предупреждение от 05.10.2018г.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият А.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.

От обективна страна, на 07.10.2018г. за времето от 19,00ч. до 20,05ч. в гр.Б., ул.“***“ №*, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – заповед за незабавна защита №4/05.10.2018г. на РС-Левски, по гр.д. №682/2018г. по описа на същия съд. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че една от наложените въз основа на издадената заповед за незабавна защита мерки е тази по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана А.В. да приближава на по-малко от 5 метра оградата на жилището на неговата майка – Ю.В.,***. Съгласно чл.19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или отказа на съда. Изпълнителното деяние е осъществено чрез влизане в двора на жилището на посочения адрес, обитавано от майката на подсъдимия и пребиваване там до задържането му от пристигналите на място полицейски служители.

Авторството на деянието е безспорно установено от приобщените по делото гласни доказателствени средства, по изложените по-горе съображения.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. От кредитираните от съда гласни и писмени доказателства се установява, че подсъдимият е бил запознат с издадената срещу него заповед за защита, както и последиците от неизпълнението й. Същият е съзнавал, че с действията си нарушава заповедта за защита съзнавал е общественоопасния характер на деянието се, както и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е целял настъпването на престъпния резултат.

По наказанието:

Съдът намери, че са налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че същият е реабилитиран за предходните си осъждания. На В. са били наложени наказания, както следва – по НОХД №54/1995г. на РС-Левски, в сила от 14.06.1995г. – глоба в размер на 2000 лв.; по НОХД №108/2003г. на РС-Левски – глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, по НОХД №296/2012г. на РС-Свищов – пробация с мерките по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от 8 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Предвид разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, горните осъждания и последиците им се заличават след изтичане на съответните срокове за всички осъждания. Доколкото по делото няма доказателства относно изпълнение на наложените на подсъдимия наказания глоба, съдът взе предвид предвидената в чл.171, ал.2 ДОПК абсолютна 10-годишна давност за тяхното изпълнение. По отношение на наложеното наказание лишаване от права, съдът съобрази разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, съгласно която срокът на така наложеното наказание започва да тече от влизане на присъдата в сила.

Като взе предвид горното и предвидените в чл.88а, вр. чл.82, ал.1 от НК давностни срокове съдът прие, че реабилитационният срок за осъжданията на подсъдимия е изтекъл, както следва: за наказанието по НОХД №54/1995г. на РС-Левски – 01.01.2008г.; за наказанията по НОХД №108/2003г. на РС-Левски - 01.01.2016г. По отношение на наказанието пробация, наложено по НОХД №296/2012г. на РС-Свищов, съдът съобрази, че съгласно представената по делото справка, същото е изтърпяно на 02.01.2013г., предвид на което реабилитационният срок за него е изтекъл на 02.01.2015г. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, подсъдимият се счита реабилитиран за всичките си осъждания към 01.01.2016г.

Съгласно чл.85, ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците му.

Подсъдимият е неосъждан по смисъла на закона, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за престъплението по чл.296, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, с процесното деяние не са осъществени имуществени вреди.

Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да признае подсъдимия за виновен в осъществяване на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, и на основание чл.78а от НК да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание Глоба.

При определяне размера на административното наказание Глоба съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение на подсъдимия, който признава вината си и съдейства давайки подробни обяснения в хода на съдебното следствие, проявява критичност към осъщественото деяние, трудово ангажиран е. Съдът намери, че с оглед обществената опасност на деянието и дееца, налагането на административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв. е от естество да постигне целите на наказанието, като ще има необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект спрямо личността на подсъдимия. Предвид на изложеното, съдът наложи на А.А.В. административно наказание Глоба в размер на 1000 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: